Списък на владетелите на Молдова

Това е списък на управителите на Княжество Молдова до обединението на Влашко и Молдова в обединено княжество Влашко и Молдова на дунавските княжества от 24 януари (стар стил) 1862 г.

Молдовските владетели носят българските титули войвода или господар. От 1564 г. столица на Молдавия е Яш. До 17 век официален език в княжеството и на канцеларията му е среднобългарския, а до самия му край използваната азбука е кирилицата – румънска кирилица.

В периода 15 септември – 27 октомври 1642 г. в столицата на княжеството се провежда известния Яшки събор, като от предходната 1641 г. в Яш по молба на Василий Лупу са изпратени от Вселенската патриаршия в Цариград мощите на Петка Българска.

Години на управление	Име	Румънско име	Династия	Бележки
Драгоши
1352 – 1353	Драгош	Dragoş	Драгоши
1354 – 1358	Сас	Sas	Драгоши
1359	Балк	Balc	Драгоши
Мушати
1359 – 1365	Богдан I	Bogdan I	Мушати
1365 – 1373	Лацко		Мушати
1373 – 1375	Костя Мушат		Мушати	основател на династията Мушати и роднина на Иванко I Басараб (със сигурност, но не е ясно в каква родствена степен). Мушати в буквален превод на български значи Красиви.
1371 – 1391	Петър І Мушат		Мушати
1391 – 1394	Роман I Мушат		Мушати
1394 – 1399	Стефан I Мушат		Мушати
1399 – 1400	Юга Еднокрак		Мушати
1400 – 1432	Александър I Добрия		Мушати
1432 – 1433	Илия I		Мушати
1433 – 1435	Стефан II		Мушати
1435 – 1436	Илия I		Мушати	2-ри път
1436 – 1443	Илия I и Стефан II		Мушати	съвместно управление
1443 – 1447	Стефан II		Мушати	2-ри път
1447	Петър II		Мушати
1447 – 1448	Роман II		Мушати
1448 – 1449	Петър II		Мушати	2-ри път
1449	Чубер		Мушати
1449	Александрел		Мушати
1449 – 1451	Богдан II		Мушати
1451 – 1452	Петър III Арон		Мушати
1452 – 1454	Александрел		Мушати	2-ри път
1454 – 1455	Петър III Арон		Мушати	2-ри път
1455	Александрел		Мушати	3-ти път
1455 – 1457	Петър III Арон		Мушати	3-ти път
1457 – 1504	Стефан III Велики		Мушати
1504 – 1517	Богдан III Кривия		Мушати
1517 – 1527	Стефан IV Стефаница		Мушати
1527 – 1538	Петър IV Рареш		Мушати
1538 – 1540	Стефан V Лакуста		Мушати
1540 – 1541	Александър Корня		Мушати
1541 – 1546	Петър IV Рареш		Мушати	2-ри път
1546 – 1551	Илия II Рареш		Мушати
1551 – 1552	Стефан VI Рареш		Мушати
1552	Йоан Жолдя		Мушати
1552 – 1561	Александър III Лепушняну		Мушати	1-ви път
1561 – 1563	Деспот Водя (Йоан Якоб Хераклид)		Мушати	грък
1563 – 1564	Стефан VII Томша		Мушати
1564 – 1568	Александър III Лепушняну		Мушати	2-ри път
1568 – 1572	Богдан IV Лепушняну		Мушати
1572 – 1574	Йоан Лютий		Мушати	Басараби-Дракулещи
Басараби-Дракулещи и Мушати
1574 – 1577	Петър VI Куция		Дракулещи	1-ви път
1577	Иван Подкова			Хетман
1578 – 1579	Петър VI Куция		Дракулещи	2-ри път
1579 – 1582	Янку Сасул		Богдан-Мушат	незаконен син на Петру Рареш
1582 – 1591	Петър VI Куция		Дракулещи	3-ти път
1591 – 1592	Арон Тиран		Богдан-Мушат	1-ви път, син на Александър III Лепушняну
1592	Александру III Злия		Богдан-Мушат	син на Богдан IV
1592	Петър VII Казак		Богдан-Мушат	син на Александър III Лепушняну
1592 – 1595	Арон Тиран		Богдан-Мушат	2-ри път
1595	Стефан VIII Разван
Басараби-Дракулещи и Могили
1595 – 1600	Йеремия Могила		Могили	1-ви път, син на Петру Рареш
1600	Михай Витязул		Дракулещи
1600 – 1606	Йеремия Могила		Могили	2-ри път
1606 – 1607	Симеон Могила		Могили
1607	Михаил Могила		Могили	1-ви път
1607	Константин Могила		Могили	1-ви път
1607	Михаил Могила		Могили	2-ри път
1607 – 1611	Константин Могила		Могили	2-ри път
1611 – 1615	Стефан IX Томша			1-ви път
1615 – 1616	Александър Могила		Могили
1616 – 1619	Раду Михня		Дракулещи
Различни династии
1619 – 1620	Гаспар Грациани
1620 – 1621	Александру IV Илияш		Богдан-Мушат	1-ви път, племенник Петру VI, Арон Тиран и Богдан IV.
1621 – 1623	Стефан IX Томша			2-ри път
1623 – 1626	Раду Михня		Дракулещи	2-ри път
1626 – 1629	Мирон Могила		Могили	1-ви път
1629 – 1630	Александър V Коконул		Дракулещи	1-ви път
1630 – 1631	Мойсей Могила		Могили	1-ви път
1631 – 1633	Александру IV Илияш		Богдан-Мушат	2-ри път
1633	Мирон Могила		Могили	2-ри път
1633 – 1634	Мойсей Могила		Могили	2-ри път
1634 – 1653	Василий Лупу			1-ви път
1653	Георги Стефан			1-ви път
1653	Василий Лупу			2-ри път
1653 – 1658	Георги Стефан			2-ри път
1658 – 1659	Георги Гика		Гика
1659	Константин Щербан			1-ви път
1659 – 1661	Стефаница Лупу			1-ви път
1661	Константин Щербан
1661	Стефаница Лупу			2-ри път
1661 – 1665	Евстатий Дабижа
1665 – 1666	Георги Дука			1-ви път
1666 – 1668	Илиас Александър		Богдан-Мушат	син на Александър VII
1668 – 1672	Георги Дука			2-ри път
1672 – 1673	Стефан Петричейку			1-ви път
1673	Думитрашку Кантакузино			1-ви път
1673 – 1674	Стефан Петричейку			2-ри път
1674 – 1675	Думитрашку Кантакузино			2-ри път
1675 – 1678	Антон Росети		Росети
1678 – 1683	Георги Дука			3-ти път
1683 – 1684	Стефан Петричейку			3-ти път
1684 – 1685	Думитрашку Кантакузино		Кантакузин	3-ти път
1685 – 1693	Константин Кантемир		Кантемири
1693	Димитрие Кантемир		Кантемири	1-ви път, син на Константин Кантемир
1693 – 1695	Константин Дука			1-ви път
1695 – 1700	Антиох Кантемир		Кантемири	1-ви път
1700 – 1703	Константин Дука			2-ри път
1703	Йоан Бухуш		Логотет	1-ви път
1703 – 1705	Михай Раковица		Раковица	1-ви път
1705 – 1707	Антиох Кантемир		Кантемири	2-ри път
1707 – 1709	Михай Раковица			2-ри път
1709 – 1710	Йоан Бухуш		Логотет	2-ри път
1709 – 1710	Николаос Маврокордатос		Маврокордатос	1-ви път
1710 – 1711	Димитрие Кантемир		Кантемири	2-ри път, син на Константин Кантемир
Управление на фанариотите (1711 – 1849)
1711	Лупу Костаки		Каймакам
1711	Йоанис Маврокордатос		Маврокордатос	брат на Николаос Маврокордатос; той е и владетел на Влашко
1711 – 1715	Николаос Маврокордатос		Маврокордатос	2-ри път
1715 – 1726	Михай Раковица		Раковица	3-ти път
1726 – 1733	Григоре II Гика		Гика	1-ви път; племенник на Григоре I Гика; той е също така владетел на Влашко
1733 – 1735	Константинос Маврокордатос	Constantin III Mavrocordat	Маврокордатос	1-ви път
1735 – 1739	Григоре II Гика	Grigore II Ghica	Гика	2-ри път; племенник на Григоре I Гика
Руска военна администрация (1739)
1739 – 1741	Григоре II Гика		Гика	3-ти път; племенник на Григоре I Гика
1741 – 1743	Константинос Маврокордатос		Маврокордатос	2-ри път
1743 – 1747	Йоанис Маврокордат		Маврокордатос
1747 – 1748	Григоре II Гика	Grigore II Ghica	Гика	4-ти път; племенник на Григоре I Гика
1748 – 1749	Константинос Маврокордатос		Маврокордатос	3-ти път
1749	Йордаке Ставраки
1749 – 1753	Константин Раковица		Раковица	1-ви път
1753 – 1756	Матей Гика		Гика	той е също така владетел на Влашко
1756 – 1757	Константин Раковица		Раковица
1757 – 1758	Скарлат Гика	Scarlat I Ghica	Гика	син на Григоре II Гика, 1-ви път; той е също така владетел на Влашко
1758 – 1761	Йоан Теодор Калимахи		Калимахи
1761 – 1764	Григорий Калимахи		Калимахи	1-ви път
1764 – 1767	Григоре III Гика	Ghica	Гика	1-ви път; син на Александру Гика; той е също така владетел на Влашко
1767 – 1769	Григорий Калимахи		Калимахи	2-ри път
1769	Константинос Маврокордатос		Маврокордатос	4-ти път
Руска военна администрация (1769 – 1774)
1774 – 1777	Григоре III Гика			2-ри път
1777 – 1782	Константин Морузи
1782 – 1785	Александър I Маврокордат		Маврокордато
1785 – 1786	Александър II Маврокордат		Маврокордато
1786 – 1788	Александър Ипсиланти Стари		Ипсиланти
Руско-австрийска окупация (1787 – 1791)
1788	Маноле Русет
Руска военна администрация (1788 – 1791)
1792 – 1793	Александър VIII Мурузи	Alexandru VIII Moruzi	Морузи	1-ви път; той е също така владетел на Влашко
1793 – 1795	Михаил Суцу
1795 – 1799	Александър Калимахи		Калимахи
1799 – 1801	Константин Ипсиланти		Ипсиланти
1801 – 1802	Александър Суцу	Suţu	Суцу
1802	Йордаке Конта		Логотет
1802 – 1806	Александър Мурузи		Морузи	2-ри път
1806	Скарлат Калимахи		Калимахи	1-ви път
1806	Йордаке Русет-Розновану		Каймакам
1806 – 1807	Александър Морузи		Морузи	3-ти път
Руска военна администрация (1806 – 1812)
1807	Александър Ханджери		Ханджери	номинално
1807 – 1810	Скарлат Калимахи		Калимахи	номинално; 2-ри път
1807 – 1812	Вениамин Костаке		яшки митрополит	номинално; 1-ви път
1812 – 1819	Скарлат Калимахи		Калимахи	3-ти път
1819 – 1821	Михаил Суцу		Суцу
1819	Сенескалс Ману и Яноваки Ризос-Нерулос
1821	Вениамин Костаке		яшки митрополит	2-ри път
1821	Александър Ипсиланти		Ипсиланти
Османска окупация (1821 – 1822)
1821 – 1822	Стефан Богориди		Каймакам
1822 – 1828	Йоница Санду Стурдза		Стурдза
Руска военна окупация (1828 – 1834)
1834 – 1849	Михаил Стурдза		Стурдза
1849 – 1853	Григорий Александру Гика		Гика	1-ви път
Руска военна окупация (1853 – 1854)
1854 – 1856	Григорий Александру Гика		Гика	2-ри път
Извънреден административен съвет (1856)
1856 – 1857	Теодор Балш
1857 – 1858	Николай Богориди
1858 – 1859	Стефан Катарджиу (Йоан Кантакузино); Василий Стурдза и Анастасие Пану		Тройно каймакамство
1859 – 1862	Александру Йоан Куза

На 20 ноември (по стар стил) 1861 г. Високата порта издава „Ферман за административното устройство на Молдова и Влахия“, който утвърждава политическото и административното обединение Молдова и Влахия като автономна територия, намираща се в състава на Османската империя.

На 11 (23) декември 1861 г. Александру Йоан Куза, бъдещ едновременен владетел на Молдова и Влахия (с отделни владетели до тази дата), издава прокламация, утвърждаваща образуването на румънска нация. След 44 дни, на 24 януари 1862 г., държавното събрание на Молдова и Влахия обявява Букурещ за столица на страната. От този ден княжество Молдова престава да съществува. Днешната Република Молдова заема територията на Бесарабия, отделена от Молдовското княжество и присъединена към Руската империя още през 1812 г.

Вижте също

• Списък на владетелите на Влахия
• Списък на владетелите на Трансилвания