Отваря главното меню

Списък на президентите на Бразилия

История на Бразилия
Coat of arms of Brazil.svg
Избори
Регионални
Общи
Знаме на президента на Бразилия

В този списък на президентите на Федеративна република Бразилия са изброени 37-те лица, които ръководят правителството и държавата в историята на страната, от провъзгласявяването на републиката на 15 ноември 1889 г.[1] Държавните глави от пре-републиканския период са включени в списъка на управителите на Бразилия.

Този списък съдържа само президентите, официално положили клетва в длъжност, без да се броят двете управляващи военни хунти, (на португалски: juntas governativas) от 1930[2] и 1969 г.[3], междинните председателства на Раниери Мадзили (през 1961 и 1964 г.), както и трима президенти (Родригис Алвис, Танкредо Невис и Жулио Престис), който не полагат клетва, първите двама понеже умират по-рано, и третия – поради военен преврат. Последната колона показва поредния номер на конституционния мандат, който, в условията на институционална криза, е само ориентировъчен.

Настоящият президент на Бразилия е Жаир Месияс Болсонаро (от 1 януари 2019 г.), който служи като 38-ят президент на страната.

Цветовете показват начина на избиране на отделните президенти, като някои от тях са избрани чрез пряко гласуване (вкл. и вицепрезидентите им), а други президенти са избрани косвено или от революционни движения и военни хунти.

Бразилската републиканска история допреди две – три десетилетия е била изпълнена с много сътресения, военни правителства и хунти, които в нарушение на закона са променяли избирателните правила, за да удължат престоя си във властта. Едно от най-ярките изключения в този аспект е Жуселину Кубичек – един от малцината бразилски президенти, който може да се счита за напълно демократичен.[4]

ПрезидентиРедактиране

  Пряко избран президент   Косвено избран президент

Президент Начало на мандата Край на мандата Партия Вицепрезидент(и) Бележки и източници Избран
Първа бразилска република[5] (15 ноември 1889 a 24 октомври 1930: период от 41 години)
1 Деодоро да Фонсека   15 ноември 1889 23 ноември 1891 Няма (Военен) Флориано Пейшото [1][2][6] Временно
1
(1891)
2 Флориано Пейшото   23 ноември 1891 г. 15 ноември 1894 г. няма [7]
3 Пруденте де Морайс   15 ноември 1894 г. 15 ноември 1898 г. Федерална републиканска партия Мануел Виторино [8] 2
(1894)
4 Кампос Салес   15 ноември 1898 г. 15 ноември 1902 г. Паулистка републиканска партия
(PRP)
Роза е Силва [9] 3
(1898)
5 Родригес Алвес   15 ноември 1902 г. 15 ноември 1906 г. Силвиано Брандао
Афонзо Пена
[10] 4
(1902)
6 Афонзо Пена   15 ноември 1906 г. 14 юни 1909 г. Минейроска
републиканска партия

(PRM)
Нило Песаня [3][11] 5
(1906)
7 Нило Песаня   14 юни 1909 г. 15 ноември 1910 г. Флуминенска
републиканска партия

(PRF)
няма [11]
8 Ермис да Фонсека   15 ноември 1910 г. 15 ноември 1914 г. Консервативна републиканска
партия

(PRC)
Венсеслау Брас [4][12] 6
(1910)
9 Венсеслау Брас   15 ноември 1914 г. 15 ноември 1918 г. Минейроска
републиканска партия

(PRM)
Урбано Сантос [13] 7
(1914)
Родригес Алвис   Умира преди да положи клетва Паулистка републиканска партия
PRP
Делфин Морейра [5][10] 8
(1918)
10 Делфин Морейра
(временно)
  15 ноември 1918 г. 28 юли 1919 г. Минейроска
републиканска партия

(PRM)
няма [14]
11 Епитасио Песоа   28 юли 1919 г. 15 ноември 1922 г. Делфин Морейра
Буено де Пайва
[6] 8
(1919)
12 Артур Бернардес   15 ноември 1922 г. 15 ноември 1926 г. Естасио Коимбра [15] 9
(1922)
13 Вашингтон Луис   15 ноември 1926 г. 24 октомври 1930 г. Паулистка републиканска
партия

(PRP)
Фернандо де Мело Виана [7] 10
(1926)
Жулио Престес   Не встъпва в длъжност Витал Соарес [8] 11
(1930)
Ера на Варгас (Втора република и Трета република)[16] (24 октомври 1930 г. – 31 януари 1946 г.: период от 16 години)
Аугусто Тасо Фрагосо
Исаяс де Нороня
Жоао Мена Барето
(Военна хунта от 1930 г.)
  24 октомври 1930 г. 3 ноември 1930 г. Няма (военни) няма [9] 11

12

13
14 Жетулио Варгас   3 ноември 1930 г. 29 октомври 1945 г. Либерален алианс
AL
[10]
15 Жозе Линярес
(временно)
  29 октомври 1945 г. 31 януари 1946 г. няма [11]
Четвърта бразилска република[17] (31 януари 1946 г. – 1 април 1964 г.: период от 16 години)
16 Еурико Гаспар Дутра   31 януари 1946 г. 31 януари 1951 г. Социал-
демократическа партия

(PSD)
Нереу Рамос [18] 14
(1945)
17 Жетулио Варгас   31 януари 1951 г. 24 август 1954 г. Бразилска
работническа партия

(PTB)
Кафе Филю [12] 15
(1950)
18 Кафе Филю   24 август 1954 г. 8 ноември 1955 г. Социал-прогресистка партия
(PSP)
няма [13]
19 Карлос Лус
(временно)
  8 ноември 1955 г. 11 ноември 1955 г. Социал-
демократическа партия

(PSD)
няма [14]
20 Нереу Рамос
(временно)
  11 ноември 1955 г. 31 януари 1956 г. [19]
21 Жуселину Кубичек   31 януари 1956 г. 31 януари 1961 г. Социал-
демократическа партия

(PSD)
Жоао Гуларт [20] 16
(1955)
22 Жанио Куадрос   31 януари 1961 г. 25 август 1961 г. Национална
работническа партия

(PTN)
[15] 17
(1960)
23 Раниери Мадзили
(временно)
  25 август 1961 г. 7 септември 1961 г. Социал-
демократическа партия

(PSD)
няма [16]
24 Жоао Гуларт   7 септември 1961 г. 1 април 1964 г. Бразилска
работническа партия

(PTB)
няма [17]
Пета бразилска република[21](1 април 196415 март 1985: период от 21 години)
25 Раниери Мадзили
(временно)
  2 април 1964 г. 15 април 1964 г. Социал-
демократическа партия

(PSD)
няма [18]
26 Кастело Бранко   15 април 1964 г. 15 март 1967 г. Национален алианс
за обновление

(ARENA)
Жозе Мария Алкмин [22] 18
(1964)
27 Коста е Силва   15 март 1967 г. 31 август 1969 г. Педро Алейшо [19] 19
(1966)
Аурелио де Лира Таварес
Аугусто Радемакер
Марсио де Суза Мело

(Временна военна хунта)
  31 август 1969 г. 30 октомври 1969 г. Няма (военен) няма [20]
28 Емилио Медиси   30 октомври 1969 г. 15 март 1974 г. Национален алианс
за обновление

(ARENA)
Аугусто Радемакер [23] 20
(1969)
29 Ернесто Гайзел   15 март 1974 г. 15 март 1979 г. Адалберто Перейра дос Сантос [24] 21
(1974)
30 Жоао Фигейредо   15 март 1979 г. 15 март 1985 г. Социална
демократическа партия

(PDS)
Аурелиано Чавес [25] 22
(1978)
Шеста бразилска република[26](от 15 март 1985 г.)
Танкредо Невис   Умира преди встъпване в длъжност Партия на бразилското демократическо движение
(PMDB)
Жозе Сарней [21] 23
(1985)
31 Жозе Сарней   15 март 1985 г. 15 март 1990 г. няма [22]
32 Фернандо Колор   15 март 1990 г. 29 декември 1992 г. Партия за национално възраждане
(PRN)
Итамар Франко [23] 24
(1989)
33 Итамар Франко   29 декември 1992 г. 1 януари 1995 г. Партия на бразилското демократическо движение
(PMDB)
няма [24]
34 Фернанду Енрики Кардозу   1 януари 1995 г. 1 януари 2003 г. Бразилска социалдемократическа партия
(PSDB)
Марко Масиел [27] 25
(1994)
26
(1998)
35 Луис Инасио Лула да Силва   1 януари 2003 г. 1 януари 2011 г. Партия на работниците
(PT)
Жозе Аленкар [28] 27
(2002)
28
(2006)
36 Дилма Русев   1 януари 2011 г. 31 август 2016 г. Мишел Темер [29][30] [31] [25] 29
(2010)
30
(2014)
37 Мишел Темер   31 август 2016 г. 1 януари 2019 г. Партия на бразилското демократическо движение
(PMDB)
няма [26]
38 Жаир Болсонаро   1 януари 2019 г. действащ Социаллиберална партия
(PSL)
Хамилтон Моурао [32] 31
(2018)

Живи бивши президентиРедактиране

Времева линияРедактиране

Жаир БолсонароМишел ТемерДилма РусевЛуис Инасио Лула да СилваФернандо Енрики КардозоИтамар ФранкоФернандо КолорЖузе СарнейЖуау ФигейредуЕрнесту ГайзелЕмилио МедисиВоенна хунта в Бразилия от 1969 г.Коста е СилваКастело БранкоРаниери МадзилиЖоао ГулартРаниери МадзилиЖанио КуадросЖуселину КубичекНереу РамосКарлос ЛусКафе ФилюЖетулиу ВаргасЕурику Гаспар ДутраЖозе ЛиняресЖетулиу ВаргасВоенна хунта в Бразилия от 1930 г.Вашингтон ЛуисАртур БернардесЕпитасио ПесоаДелфин МорейраВенсеслау БрасЕрмис да ФонсекаНило ПесаняАфонзо ПенаРодригес АлвисКампос СалисПруденте де МорайсФлориано ПейшотоДеодоро да Фонсека 

БележкиРедактиране

  1. Маршал Деодоро да Фонсека е президент между 15 ноември 1889 и 26 февруари 1891 оглавявайки Временното правителство. На 25 февруари 1891 г. е избран от Учредителния конгрес като първи президент на Бразилия. Той официално заема поста на следващия ден.
  2. На 3 ноември 1891, чувствайки се застрашен, Маршал Деодоро разпуска правителството. Двадесет дни по-късно той е принуден да подаде оставка по време на армейското въстание, като бива заменен от своя вицепрезидент, Флориано Пейшото.
  3. Афонзо Пена умира на 14 юли 1909 и мандатът е завършен от заместника му – Нило Песаня.
  4. Ермис да Фонсека е избран със съгласието на опозиционни партии, настроени срещу олигархията на Сао Пауло. Той е един от основателите на Републиканската консервативна партия.
  5. Родригис Алвис умира преди да положи клетва за своя втори мандат, бидейки заместен от своя вицепрезидент, Делфин Морейра, до свикването на нови избори.
  6. Делфин Морейра умира преди да положи клетва като вицепрезидент на Епитасио Песоа, като е наследен от президента на Федералния сенат.
  7. Вашингтон Луис, оставайки му по-малко от месец да завърши своя мандат, е свален от Военния преврат от 1930.
  8. Жулио Престис, избран на 1 март 1930, не е могъл да заеме поста, поради същия преврат, който сваля Вашингтон Луис.
  9. Временна военна хунта (1930).
  10. Жетулио Варгас е президент de facto между 3 ноември 1930 и 20 юли 1934, в качеството си на глава на временното правителство. На 17 юли 1934 е избран от Националното учредително събрание като президент на републиката, бидейки формално утвърден на поста три дни по-късно. На 10 ноември 1937 прави държавен преврат с който основава т.нар. Нова държава и удължава президентския си мандат.
  11. Жозе Линярис бива назначен от Въоръжените сили като президент, бидейки едновременно и председател на Върховния федерален съд.
  12. Жетулио Варгас се самоубива и бива заместен от своя вицепрезидент, Кафе Фильо.
  13. Кафе Фильо се оттегля от поста поради здравословни причини, бидейки заместен от Карлос Лус, президента на Камарата на депутатите.
  14. Карлос Лус, в качеството си на и.д. президент, бива свален и заместен от вицепрезидента на Сената, Нереу Рамос.
  15. Жанио Куадрос подава оставка на 25 август 1961.
  16. Раниери Мадзили временно поема председателството на Камарата на представителите само за 14 дни, без да има встъпителна церемония.[33]
  17. Жоао Гоуларт бива свален от Военния преврат от 1964 г.
  18. Раниери Мадзили отново поема председателството на Камарата на депутатите. „Преходния характер на втория президентски мандат на Раниери Мадзили обяснява липсата на встъпителна церемония и вписването му в официалния регистър (Livro de Posse).“[27]
  19. Коста и Силва се оттегля от поста си на 31 август 1969 г. поради здравословни причини. Въоръжените сили обаче ще възпрепятстват встъпването на вицепрезидента, Педро Алейшо, създавайки една Временна военна хунта.
  20. Министрите на Сухопътните, Военноморските и Военновъздушните сили поемат „временното управление на Президентството на Републиката“, за което няма конституционна разпоредба. Военните министри забраняват употребата на термина „военна хунта“ и, на 6 октомври 1969, обявяват за „прекратен“ мандата на президента Коста и Силва.
  21. Танкредо Невис не може да поеме председателството по здравословни причини и умира след малко повече от месец от встъпването в длъжност на заместник-председателя му, Жозе Сарней.
  22. Фернандо Колор бива свален от Камарата на депутатите на 2 октомври 1992 и се отказва от мандата си на 29 декември същата година.
  23. Итамар Франку е временно назначен като вицепрезидент, до подаването на оставката на Фернандо Колор, полагайки клетва на 29 декември 1992 г.
  24. На 12 май 2016 г. Конгресът суспендира правомощията на Дилма Русев, а на 31 август 2016 официално прекратява мандата ѝ.
  25. Мишел Темер управлява в качеството си на временно изпълняващ длъжността Президент от 12 май 2016 г., на 31 август същата година. той официално поема президентския пост, за да довърши мандата на Русев.

ИзточнициРедактиране

  1. Alienados.net. Presidentes do Brasil. // Curiosidades. Посетен на 15 май 2010.
  2. JUNTA GOVERNATIVA (htm). // Os Presidentes e a República. Portal Brasil. Посетен на 15/05/2010.
  3. Junta Militar (1969) (php). // Portal São Francisco. Посетен на 15/05/2010.
  4. Democracia e alternância de poder. // Para Entender Direito. Посетен на 30 ноември 2010.
  5. Legislaturas Anteriores. //
  6. Marechal Deodoro da Fonseca (jhtm). // UOL Educação. Universo Online. Посетен на 17/05/2010.
  7. GOVERNO FLORIANO PEIXOTO (htm). // Mundo Educação. Посетен на 17/05/2010.
  8. Presidente enfrenta Canudos (jhtm). // UOL Educação. Universo Online. Посетен на 17/05/2010.
  9. Funding loan e estabilidade (jhtm). // UOL Educação. Universo Online. Посетен на 17/05/2010.
  10. а б Revolta da Vacina e Acre (jhtm). // UOL Educação. Universo Online. Посетен на 17/05/2010.
  11. а б Crise na sucessão (jhtm). // UOL Educação. Universo Online. Посетен на 17/05/2010.
  12. Salvacionismo e revoltas (jhtm). // UOL Educação. Universo Online. Посетен на 17/05/2010.
  13. Início da industrialização (jhtm). // UOL Educação. Universo Online. Посетен на 17/05/2010.
  14. Delfim Moreira da Costa Ribeiro
  15. Artur da Silva Bernardes. // educacao.uol.com.br. Посетен на 24/04/2011.
  16. Legislaturas Anteriores. // Senado Federal do Brasil.
  17. Legislaturas Anteriores. // Senado Federal do Brasil.
  18. Presidente do Brasil – de 31/1/1946 a 31/1/1951. // educacao.uol.com.br. UOL.
  19. Presidente do Brasil – de 31/1/1946 a 31/1/1951. // educacao.uol.com.br. UOL. Посетен на 24/04/2011.
  20. Presidente do Brasil – de 31/1/1946 a 31/1/1951. // educacao.uol.com.br. Посетен на 24/04/2011.
  21. Legislaturas Anteriores. // Senado Federal do Brasil.
  22. Presidente do Brasil – de 31/1/1946 a 31/1/1951. // educacao.uol.com.br.
  23. Presidente do Brasil – de 31/1/1946 a 31/1/1951. // educacao.uol.com.br. UOL.
  24. Presidente do Brasil – de 31/1/1946 a 31/1/1951. // educacao.uol.com.br. UOL. Посетен на 24/04/2011.
  25. Presidente do Brasil – de 31/1/1946 a 31/1/1951. // educacao.uol.com.br. Посетен на 24/04/2011.
  26. Legislaturas Anteriores. // Senado Federal do Brasil.
  27. Presidente do Brasil – de 31/1/1946 a 31/1/1951. // educacao.uol.com.br. UOL. Посетен на 24 април 2011.
  28. Presidente do Brasil – de 31/1/1946 a 31/1/1951. // educacao.uol.com.br. UOL. Посетен на 24/04/2011.
  29. Dilma Rousseff é a nova presidente do Brasil. // senado.gov.br. Посетен на 24/04/2011.
  30. Dilma é reeleita presidente e amplia para 16 anos ciclo do PT no poder. // G1, 26 октомври. Посетен на 26 октомври 2014.
  31. Processo de impeachment é aberto, e Dilma é afastada por até 180 dias. // Processo de Impeachment de Dilma. 12 май 2016. Посетен на 12 май 2016. (на португалски)
  32. Jair Bolsonaro é eleito presidente do Brasil. // VEJA.com. (на португалски)
  33. www.presidencia.gov.br

Вижте същоРедактиране

Външни препраткиРедактиране

    Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Anexo:Lista de presidentes do Brasil“ в Уикипедия на португалски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода и списъка на съавторите.