Списък на президентите на САЩ

Уикимедия списък

Списъкът на президентите съдържа имената на 46-те президенти на Съединените американски щати. В него са включени само онези, които са положили клетва съгласно Конституцията. За политическите лидери на САЩ преди 1789 г. виж Президент на Континенталния конгрес. Списъкът не включва временно изпълняващите длъжността съгласно Двадесет и петата поправка на Конституцията.

Бившите президенти Джордж Буш-младши, Барак Обама, Бил Клинтън, Джими Картър и Доналд Тръмп на погребението на бившия президент Джордж Буш-старши, декември 2018 г.

Списъкът не отразява поредността по мандати, а е свързан с периода от време прекарано като президент. Например Джордж Вашингтон е бил президент в два поредни мандата (1-ви и 2-ри), но е само 1-ви президент, а не 1-ви и 2-ри. Джералд Форд е завършил част от мандата на Ричард Никсън и не е печелил президентски избори. Въпреки това той е 38-и президент на САЩ. Президент Гроувър Кливланд е избиран за два отделни мандата и затова е 22-ри и 24-ти президент на САЩ. Поради това списъкът съдържа 46-има президенти, но 45-ма души.

Легенда
  безпартиен / празен пост
  федералист
  демократ-републиканец
  национал-републиканец
  нулификатор
  виг

– починал от естествена смърт
– убит в покушение
– повишен от вицепрезидент
– подава оставка

До Граждaнската война (1789 - 1861) редактиране

име портрет предишен пост мандат(и) вицепрезидент(и) бележки
XVIII век
1 ген. Джордж Вашингтон
(22.02.1732 – 14.12.1799)
  Председател на Контитенталния конгрес 30 април 1789 [1]4 март 1793 Джон Адамс Първи президент на Съединените щати. Налага прецеденти в президентството. Подписва Законът на правата на Конституцията. Налага такса върху уискито. Посреща дипломатичата криза с Франция около гражданинът Жьоне. Започва строеж на национална столица.
4 март 17934 март 1797
2 Джон Адамс
(30.10.1735 – 04.07.1826)
  Вицепрезидент на Съединените американски щати 4 март 17974 март 1801 Томас Джеферсън Първият президент, който отсяда в Белия дом. Подписва Законът за чужденците и Законът за противодържавната дейност. Разкрива публично аферата X-Y-Z. Спонсорира изграждането на държавния флот. Започва недекларирана война с Франция.
XIX век
3 Томас Джеферсън
(13.04.1743 – 04.07.1826)
  Вицепрезидент на Съединените американски щати 4 март 18014 март 1805 Аарън Бър Автор на Декларацията за независимост. Закупува територията Луизиана от Франция. Изпраща изследователите Мериуедър Луис и Уилям Кларк на експедиция до Тихия океан. Налга пълно ембарго на всички търговски кораби. Започва война срещу берберски пирати в Средиземно море. Подписва 12-та поправка на Конституцията.
4 март 18054 март 1809 Джордж Клинтън
4 Джеймс Мадисън
(16.03.1751 – 28.06.1836)
  Държавен секретар на Съединените американски щати 4 март 18094 март 1813 Джордж Клинтън Автор на Закона за правата към Конституцията на Съединените щати. Години на напрежение довеждат до началото на войната от 1812 г.. По време на войната, британските войски превземат столицата и изгарят Белият дом и Капитолия. С договорът от Гент страната е възстановена без загуби в територията.
празен пост
април 1812март 1813
4 март 18134 март 1817 Елдридж Гери
празен пост
ноември 1814март 1817
5 Джеймс Монро
(28.04.1758 – 04.07.1831)
  Държавен секретар на Съединените американски щати 4 март 18174 март 1821 Даниел Томпкинс Управлението му е наричано Ера на добри чувства. С първата Война срещу семинолите добавя териториите на Индиана, Мисисипи, Илиноис, Алабама и Мейн. Опитва да уталожи проблема с робовладелчеството чрез Kомпромиса Мисури. Устанявява доктрината Монро, с която поставя Западното полукълбо под обсега на Щатите. Закупува испанслката колония Флорида.
4 март 18214 март 1825
6 Джон Куинси Адамс
(11.07.1767 – 23.02.1848)
  Държавен секретар на Съединените американски щати 4 март 18254 март 1929 Джон К. Калхуун Син на президента Джон Адамс. Избран с вот на Камарата на представителите. Спонсорира строежа на водни канали и железопътни линии. Предлага строежа на национален университет. Съблюдава разпадането на демократ-републиканката партия. След президентството заема пост като представител за щата Масачузец.
7 ген. Андрю Джаксън
(15.03.1767 – 08.06.1845)
  Сенатор за Тенеси 4 март 18294 март 1833



4 март 18334 март 1837

Джон К. Калхуун Първи президент от Демократическата партия. Ветеран от Първата семинолска война. Подписва Закон за отстранпване на индианците. Налага вето върху създаване на Втора национална банка. Съблюдава първи знаци за разделение между щатите. Първи президент, срещу когото се извършва опит за покушение.
празен пост
декември 1832март 1833
Мартин Ван Бюрън
8 Мартин Ван Бюрън
(05.12.1782 – 24.07.1862)
  Вицепрезидент на Съединените американски щати 4 март 18374 март 1841 Ричард Джонсън Първият президент роден в Съединените щати. Посреща финансовата паника от 1837 г. Предлага съхранението на държавната парична маса да се извършва в Държавна хазна. Президентството му е белязано от Втората семинолска война и насилственото преселение на индианци чероки, известно като Пътят на плача.
9 ген. Уилям Х. Харисън
(09.02.1773 – 04.04.1841)
  Представител на Съединените щати в Колумбия 4 март 18414 април 1841[2] Джон Тайлър Ветеран от Войната от 1812 г. Най-кратко управлявалият президент. Умира от пневмония месец след всъпването си във власт.
10 Джон Тайлър
(29.03.1790 – 18.01.1862)
  Вицепрезидент на Съединените американски щати 4 април 18414 март 1845 празен пост Първи вицепрезидент, който наследява президентския поста в извънредни oбстоятелства. Заменя целия президентски кабинет на Харисън. След налагане на вето върху установяването на Национална банка е изключен от партията си. Решава въпроса с канадската граица. Ратифицира приемането на Тексас и Флорида като пълноправни щати.
11 Джеймс К. Полк
(02.11.1795 – 15.06.1849)
  Губернатор на Тенеси 4 март 18454 март 1849 Джордж Далас Въвежда страната в Мексиканската война. С мирният договор от Гуадалупе Идалго добавя територията на щатите Калифорния, Юта, Аризона и Ню Мексико и части от Оклахома, Канзас, Колорадо и Уайоминг. С компромисъл от Орегон добавя нова територия и поставя канадската граница на 49-ия паралел.
12 ген. Закари Тейлър
(24.11.1784 – 09.07.1850)
  командир в Американската армия 4 март 18499 юли 1850[3] Милърд Филмор Първи президент, който не е заемал предишни политически постове. Ветеран от Войната от 1812 и Мексиканската война. Застъпва се срещу експанзията на робовладелчеството в северните щати. Съблюдава началото на Златната треска в Калифорния. Умира от неопределено стомашно заболяване.
13 Милърд Филмор
(07.01.1800 – 08.03.1874)
  Вицепрезидент на Съединените американски щати 9 юли 18504 март 1853 празен пост Подписва Компромисът от 1850, с който определя статута на новите територии, придобити в Мексиканската война. Приема Закона за избягалите роби
14 Франклин Пиърс
(23.11.1804 – 08.10.1869)
  Сенатор за Ню Хемпшир 4 март 18534 март 1857 Уилям Р. Кинг Експанзионист и поддръжник на движението Млада Америка. Закупува територията Мелиса от Мексико. Губи популярност след като подписва Законът Канзас-Небраска, с който отстъпва въпроса за робството в новите територии на местното население. Това решение довежда до въоръжени конфликти на запад, като Кървавия Канзас.
празен пост
след април 1853
15 Джеймс Бюканън
(23.04.1791 – 01.06.1868)
  Представител на Съединените щати в Обединеното кралство 4 март 18574 март 1861 Джон Брекинридж Подкрепя решението на Върховния съд в делото Дред Скот срещу Сандфорд. Спомага приемането на Канзас като робовладелчески щат. Съблюдава финансовата паника от 1857 г. Силно критикуван за своето бездействие при първите знаци на назряващата Гражданска война.

От Гражданската война до Втората световна война (1861 – 1945) редактиране

име портрет предишен пост мандат(и) вицепрезидент(и) бележки
16 Ейбрахам Линкълн
(12.02.1809 – 15.04.1865)
  Представител за Илинойс 4 март 18614 март 1865 Ханибал Хамлин Първи президент от Републиканската партия. Президентството му е белязано от Гражданска война с Конфедеративните щати. Подписва Прокламация н еманципация, с която прекратява робоваделчеството в страната. Прокарва 13 поправка на Конституцията. Създава Тайните служби на Съединените щати. Прострелян и убит във Вашингтон.
4 март 186515 април 1865[4] Андрю Джонсън
17 Андрю Джонсън
(29.12.1808 – 31.07.1875)
  Вицепрезидент на Съединените американски щати 15 април 18654 март 1869 празен пост Налага Президентска реконструкция в победените южни щати. Влиза в конфликт с Конгреса относно отношението към новоосвободените роби. Първи президент, подложен на дело за импийчмънт. Закупува територията Аляска ор Русия. Подписва 13 и 14 поправка на Конституцията.
18 ген. Юлисис С. Грант
(27.04.1822 – 23.07.1885)
  командир в Американската армия 4 март 18694 март 1873




4 март 18734 март 1877

Шюйлър Колфакс Продължава политиката на Реконструкция на Юг. Спонсорира ратификацията на 15та поправка на Конституцията. Подпомага унищожаването на Ку Клукс Клан и преследването на неговите членове. Повежда неуспешен опит за анексиране на Сан Доминго.
Хенри Уилсън
празен пост
след ноември 1875
19 Ръдърфорд Б. Хейс
(04.10.1822 – 17.01.1893)
  Губернатор на Охайо 4 март 18774 март 1881 Уилям А. Уийлър Избран с вот на Конгреса. Прекратява Реконсонструкцията и военната окупация на Юга. Решава железопътната стачка от 1877 като призовава Националната гвардия.
20 Джеймс Гарфийлд
(19.11.1831 – 19.09.1881)
  Представител за Охайо 4 март 188119 септември 1881[5] Честър Артър Прострелян на гарата във Вашингтон, окръг Колумбия. Умира от инфекция месец по-късно поради професионална небрежност на лекарите си.
21 Честър А. Артър
(05.10.1829 – 18.11.1886)
  Вицепрезидент на Съединените американски щати 19 септември 18814 март 1885 празен пост Подписва The Pendleton Act, с който реформира държавните звена. Противопоставя се на политическите машини. Спонсосира цялостна реформа в флота. Подписва The Chinese exclusion Act, с който прекъсва емиграцията от Китай за период от десет години. Отказва да се кандидатира за втори мандат по здравословни причини.
22 Гроувър Кливланд
(18.03.1837 – 24.06.1908)
  Губернатор на Ню Йорк 4 март 18854 март 1889 Томас Хендрикс Първият и единствен президент, който сключва брак по време на мандата си.
празен пост
след ноември 1885
23 Бенджамин Харисън
(20.08.1833 – 13.03.1901)
  Сенатор за Индиана 4 март 18894 март 1893 Ливай Мортън Внук на президента Уилям Х. Харисън.[6] Избран от Електорален колеж. Налага финансова политика на протекционизъм, като увеличава митата на вноса (McKinley Tariff) и осигурява конкуренция на бизнесите (Sherman Antitrust Act). Подсилва и модернизира националния флот. Приема Северна и Южна Дакота, Монтана, Вашингтон и Айдахо и Уайоминг като щати.
24 Гроувър Кливланд
(18.03.1837 – 24.06.1908)
  Президент на Съединените американски щати 4 март 18934 март 1897 Адлай Стивънсън I Единствен президент избиран в два непоследователни мандата.[7] Съблюдава икономическата паника от 1893 г. Подкрепя златния стандарт, с което губи популярност.
25 Уилям Маккинли
(29.01.1843 – 14.09.1901)
  Губернатор на Охайо 4 март 18974 март 1901



4 март 190114 септември 1901[8]

Гарет Хобарт Подписва и вкарва в действие Закона за златния стандарт. Увеличава митото с Тарифата на Дингли. Вкарва страната в Испанската война, с който Съединените щати получават управление над Филипините, Пуерто Рико и Гуам и осигурява независимостта на Куба. Съблюдава анексирането на Република Хаваи. Прострелян и убит в Бъфало, Ню Йорк.
празен пост
ноември 1899март 1901
Теодор Рузвелт
XX век
26 Теодор Рузвелт
(27.10.1858 – 06.01.1919)
  Вицепрезидент на Съединените американски щати 14 септември 19014 март 1905 празен пост
до 4 март 1905
Към встъпването си във власт е най-младият президент в историята (42 г.).[9] Налага Честната сделка, с която установява контрол над големите корпорации. Спонсорира отварянето на национални паркове и резервати. Договаря строежа на Панамския канал. Спомага при решаването на военен конфликт между Русия и Япония. Носител на Нобелова награда за мир.
4 март 19054 март 1909 Чарлз Феърбанкс
27 Уилям Х. Тафт
(15.09.1857 – 08.03.1930)
  Секретар на войната 4 март 19094 март 1913 Джеймс Шърман Фокусира външната си политика върху Централна Америка. Опитва да намали митата на вноса. Осигурява конкурентност в бизнеса като разбива големи корпорации. Приема Ню Мексико и Аризона като щати. След президентството си е назначен за председател на Върховния съд.
празен пост
след октомври 1912
28 проф. Удроу Уилсън
(28.12.1856 – 03.02.1924)
  Губернатор на Ню Джързи 4 март 19134 март 1917 Томас Маршал Професор по история в Принстън. Въвежда страната в Първата световна война. Спомага за създаването на Общество на народите. Подписва 17, 18 и 19 поправка на Конституцията. През 1919 г. прекарва два последователни инсулта, които го оставят парализиран. Носител на Нобелова награда за мир.
4 март 19174 март 1921
29 Уорън Г. Хардинг
(02.11.1865 – 02.08.1923)
  Сенатор за Охайо 4 март 19212 август 1923[10] Калвин Кулидж Избран като компромисен кандидат. Подписва Закон за бюджета и счетоводството. Формалиозира мира в Европа. Свиква Междунардната вoеноморска конференция във Вашингтон. Президентството му е белязано от поредица политически афери, като скандала Tea Pot Dome. Умира след сърдечен удар в Сан Франциско.
30 Калвин Кулидж
(05.07.1872 – 05.01.1933)
  Вицепрезидент на Съединените американски щати 2 август 19234 март 1925 празен пост
до 4 март 1925
Управлението му съвпада с The Roaring Twenties, период на икономически бум. Първи президент, конто прави обръщение по радио. Дава гражданство на всички американски индианци. Фискоално консервативен, намалява данъци и дерегулира промишлеността. Критикуван заради неуспеха си да предотврати Крахът на стоковата борса.
4 март 19254 март 1929 Чарлс Дауес
31 Хърбърт Хувър
(10.08.1874 – 20.10.1964)
  Секретар на търговията 4 март 19294 март 1933 Чарлз Къртис Упражнява политика на икономическа и финансова дерегулация. Това довежда до Кризата на световната стоковата борса от 1929 г. Президентството му е белязано изцяло от Голямата депресия.
32 Франклин Д. Рузвелт
(30.01.1882 – 12.04.1945)
  Губернатор на Ню Йорк 4 март 193320 януари 1937


20 януари 193720 януари 1941



20 януари 194120 януари 1945



20 януари 194512 април 1945[11]

Джон Гарнър Най-дълго управлявалият президент в историята на страната (12 г.). Далечен братовчед на президента Теодор Рузвелт. Налага Новия курс, икономическата програма, която да противодейства на ефектите на Голямата депресия. Десегрегира федералните сгради. След нападение над Пърл Харбър въвежда страната във Втората световна война. Подписва 20 и 21 поправка на Конституцията.
Хенри Уолъс
Хари С. Труман

След Втората световна война (1945 – днес) редактиране

име портрет предишен пост мандат(и) вицепрезидент(и) бележки
33 Хари С. Труман
(08.05.1884 – 26.12.1972)
  Вицепрезидент на Съединените американски щати 12 април 194520 януари 1949 празен пост
до 20 януари 1949
Заповядва първото (и единствена) употреба на ядрено оръжие при бомбардировките на Хирошима и Нагасаки. Съблюдава изпълнението на плана "Маршал" в Европа. Неговото президентство е белязано от началото на Студената война и войната в Корея. Подписва 22 поправка на Конституцията.
20 януари 194920 януари 1953 Олбън Баркли
34 ген. Дуайт Д. "Айк" Айзенхауер
(14.10.1890 – 28.03.1969)
  Върховен главнокомандващ на съюзническите войски в Европа 20 януари 195320 януари 1957 Ричард Никсън По време на Суецката криза, принуждава отстъпление от Египет. Прекратява Маккартизма чрез изпълнителна заповед. Подписва Законът за гражданските права от 1957 г., с който възстановява правото на глас на цветнокожи граждани. Спомага създаването на НАСА. Приема Аляска и Хаваи в Съединените щати.
20 януари 195720 януари 1961
35 Джон Ф. "Джак" Кенеди
(29.05.1917 – 22.11.1963)
  Сенатор за Масачузетс 20 януари 196122 ноември 1963[12] Линдън Джонсън Започва военни действия във Виетнам. Заповядва неуспешен опит за държавен преврат в Куба. Предлага строежа на Берлинската стена. Предотвратява Кубинската ядрена криза. Подкрепя работата на мисия Аполо. Подписва 23 поправка на Конституцията. Убит при посещение в Далас. Носител на награда Пулицър.
36 Линдън Б. Джонсън
(27.08.1908 – 22.01.1973)
  Вицепрезидент на Съединените американски щати 23 ноември 196320 януари 1965 празен пост
до 20 януари 1965
Прокарва социална реформа с програмата Велико общество. Осигурява равни права за цветнокожите със Закон за граждански права. Увеличава обхвата на здравното осигуряване с програмите Medicare и Medicaid. Силно критикуван заради продължаващото участие на САЩ във Виетнамската война. Подписва 24 и 25 поправка на Конституцията.
20 януари 196520 януари 1969 Хюбърт Х. Хъмфри
37 Ричард М. Никсън
(09.01.1913 – 22.04.1994)
  Вицепрезидент на Съединените американски щати 20 януари 196920 януари 1973



20 януари 19738 август 1974[13]

Спиро Агню Налага доктрината Никсън и оттегля американските войски от Виетнам. Започва войната срещу наркотиците. Съблюдава мисията на Аполо 11. Създава Агенция за защита на околната среда. Подписва 26 поправка на Конституцията. След аферата Уотъргейт става първият президент, който доброволно подава оставка от поста.
празен пост
октомвридекември 1973
Джералд Форд
38 Джералд Форд
(14.07.1913 – 26.12.2006)
  Вицепрезидент на Съединените американски щати 9 август 197420 януари 1977 празен пост
до декември 1974
Единственият президент, който никога не е избиран за поста. След аферата Уотъргейт помилва президента Никсън. Оттегля окончателно американските войски от Виетнам след падането на Сайгон. Подпосва и поддържа договорът в Хелсинки.
Нелсън Рокфелер
39 Джеймс "Джими" Картър
(р. 01.10.1924)
  Губернатор на Джорджия 20 януари 197720 януари 1981 Уолтър Ф. Мондейл Най-дълголетният президент в историята на страната. Провежда мирни преговори между Египет и Израел в Кемп Дейвид. Решава териториалния конфликт около Панамския канал. Посреща последиците на ядрената злополука в Три майл аийънд, съветското нашествие в Афганистан и заложническата криза в Иран. Носител на Нобелова награда за мир.
40 Роналд Рейгън
(06.02.1911 – 05.06.2004)
  Губернатор на Калифорния 20 януари 198120 януари 1985 Джордж Х. У. Буш Бивш актьор.[14] Наричан Великият комуникатор. Налага икономическа политика на данъчни облекчения и финансова дерегулация (Reaganomics). Усилва оръжейната надпревара със Съветския съюз. Заповядва нахлуване в Гренада. Разширява Войната срещу наркотиците. Не предприема мерки при развитието на ХИВ/СПИН епидемията. Оцелява след опит за покушение.
20 януари 198520 януари 1989
41 Джордж Х. У. Буш
(12.06.1924 – 30.11.2018)
  Вицепрезидент на Съединените американски щати 20 януари 198920 януари 1993 Дан Куейл Посреща разпадането на Варшавския договор; подкрепя събарянето на Берлинската стена и обединението на Германия. Съблюдва Първата война в персийския залив и Операция Справедлива кауза в Панама. Подписва споразумение за свободна търговия в Северна Америка (НАФТА). Подписва 27 поправка на Конституцията.
42 Уилям "Бил" Клинтън
(р. 19.08.1946)
  Губернатор на Арканзас 20 януари 199320 януари 1997 Ал Гор Ратифицира споразумение за свободна търговия в Северна Америка (НАФТА). Изпраща войски в Войната в Босна и спомага подписването на мирен договор между Босна и Косово в Дейтън, Охайо. Препоръчва приемането на страни от бившия съветски блок в НАТО. След аферата Люински е подложен на процес за импийчмънт.
20 януари 199720 януари 2001
XXI век
43 43 Джордж У. Буш
(р. 06.07.1946)
  Губернатор на Тексас 20 януари 200120 януари 2004 Дик Чейни Син на президента Джордж Х.У. Буш. Избран с решение на Върховния съд. След атентатите над Световният търгонски център започва война в Афганистан и Ирак. Подписва реформа на образователната система (No Child left Behind Act). Посреща световната финансоцва криза от 2007 г.
20 януари 200420 януари 2008
44 Барак Обама
(р. 04.08.1961)
  Сенатор за Илиноис 20 януари 200920 януари 2013 Джо Байдън Първият цветнокож президент на Съединените щати. Налага мерки за да противодейства на ефектите на Световната финансова криза от 2007 г. Въвежда реформа в здравеопазването (Affordable care Act). Заповядва отстраняването на Осама бин Ладен. Носител на Нобелова награда за мир.
20 януари 201320 януари 2017
45 Доналд Дж. Тръмп
(р. 14.06.1946)
  частен предприемач 20 януари 201720 януари 2021 Майк Пенс Единствен президент без предишен опит в държавното или военно управление. Избран от Електорален колеж. Започва търговска война с Китай.Оттегля САЩ от ядрената сделка в Иран. Президентсвото му е белязано от световната пандемия на Covid-19. Подложен на дело за импийчмънт два път.
46 Джоусеф Р. "Джо" Байдън
(р. 20.11.1942)
  Вицепрезидент на Съединените американски щати 20 януари 2021 – настоящ
(мандатът изтича
на 20 януари 2025)
Камала Харис Към датата на встъпване във власт най-възрастният президент в историята на Съединените щати (78 г.)[15] Оттегля американските войски от Афганистан.

Живи бивши президенти на САЩ редактиране

Живи президенти (от най-възрастния към най-младия)
Президент Дата на раждане Мандат
Джими Картър 1 октомври 1924 г. (1924-10-01) (99 г.) 39 1977–1981
Джо Байдън 20 ноември 1942 г. (1942-11-20) (81 г.) 46 2021–настоящ
Доналд Тръмп 14 юни 1946 г. (1946-06-14) (77 г.) 45 2017–2021
Джордж Буш 6 юли 1946 г. (1946-07-06) (77 г.) 43 2001–2009
Бил Клинтън 19 август 1946 г. (1946-08-19) (77 г.) 42 1993–2001
Барак Обама 4 август 1961 г. (1961-август-04) (62 г.) 44 2009–2017

Към 28 май 2024 г. има петима живи бивши президенти на САЩ. Най-скорошната смърт на бивш президент е на Джордж Буш-старши (1989 - 1993) на 30 ноември 2018 г., на 94 години. По-долу са изображения на бившите президенти:

Бележки редактиране

Източници редактиране

  • Аксълрод, Алън. Кратка история на САЩ. София, Слънце, 2005. ISBN 9547420798.
  • Бел, Уилям Гарнър. Американска военна история, т.1-2. София, Военно издателство, 2010.
  • Бринкли, Алън. История на американския народ. Рива, 1999. ISBN 954-8440-067.
  • Джонсън, Пол. История на американския народ. Рива, 2002. ISBN 954-8440-76-8.
  • Кисинджър, Хенри. Дипломацията. Труд, 1997. ISBN 594-528-069-7.
  • Мороа, Андре. История на Съединените американски щати, Част 1-2. София, Книго-цвет, 1992.
  • Пипев, Иван. История на американската икономическа мисъл (1700 – 2000). Булвест, 2000. ISBN 954-18-0132-3.
  • Чърчил, Уинстън. Великата република: История на САЩ. София, ИК Просвета ЕООД, 2002.

Външни препратки редактиране