Спишки замък
Спишкият замък (на словашки: 
Spišský hrad – Спишки храд; на унгарски: Szepesi vár; на немски: Zipser Burg) в окръг Спишка Нова Вес, Кошицки край, Словакия е сред най-обширните замъци в Централна Европа.
| Спишки замък Spišský hrad | |
 Спишкият замък отдалеч | |
 | |
 | |
| Информация | |
|---|---|
| Страна |  Словакия |
| Терит. единица | Кошицки край |
| Местоположение | с. Жехра |
| Стил | романски, готика, ренесанс |
| Основаване | Средновековие |
| Строителство | 12 век |
| Статут | обект на Световното наследство на ЮНЕСКО |
| Състояние | развалини |
| Собственик | Словакия |
| Сайт | www.spisskyhrad.com |
| Спишки замък в Общомедия | |
Намира се на хълм над село Жехра (окръг Спишка Нова Вес) и град Спишке Подхрадие, на 15 км от гр. Левоча. Териториално попада в словашката (по-голямата) част от историческата област Спиш (включвала и малка част в днешна Полша), в някогашното Унгарско кралство от XIII до XX век.
Замъкът е частично разрушен. Влиза в списъка на националните паметници на културата на Словакия. Заедно с близките гр. Спишке Подхрадие, с. Спишка Капитула и с. Жехра от Кошицки край и гр. Левоча от Прешовски край е включен в обект „Левоча, Спишки замък и свързани паметници на културата“[1] от списъка на Световното наследство на ЮНЕСКО през 1993 г.
История редактиране
Замъкът е построен през XII век на мястото на по-ранен замък. Той е политически, административен, икономически и културен център на комитат Спиш на Кралство Унгария. Преди 1464 г. е собственост на унгарските крале, след това на рода Заполя до 1528 г., на рода Турзо в периода 1531 – 1635 г., на рода Чаки (1638 – 1945), после е държавен – в Чехословакия след 1945 г. и в Словакия след 1993 г.
В началото е с каменни укрепления в романски стил. През втората половина на XIII век са достроени романски дворец и трикорабна романско-готическа базилика. През XIV век в близост до замъка се появява селище. Напълно е реконструиран през XV век, като стените са надградени и появява 3-то укрепено селище. Около 1470 г. е построен късноготически параклис. Родът Заполя прави реконструкции в късноготически стил, като горната част на замъка става удобна резиденция, по примера на късноренесансовите резиденции от XVI и XII век. Последните собственици на замъка – родът Чаки, го изоставят и се преместват в новопостроените замъци и дворци в Ходковце.
През 1780 г. замъкът изгаря и до днес е в развалини. Частично е реставриран през втората половина XX век. Продължава усилено археологическо проучване на мястото. Реставрираните части на замъка са превърнати в музей „Спиш“.
Туризъм редактиране
Замъкът е посетен от около 170 000 души през 2006 г.[2] Използва се като снимачна площадка за филми, например „Сърцето на дракона“ (1996), „Феникс“, „Къл Завоевателя“ (1997), „Лъвът през зимата“ (2003), „Последният легион“ (2006).
Източници редактиране
- ↑ ((en)) Levoča, Spišský Hrad and the Associated Cultural Monuments – в unesco.org
- ↑ Spišský hrad otvoril svoje brány návštevníkom SME