Спортист е футболен клуб от град София, съществувал в периода 1936 - 1948. Цветове на екипа – синьо-бели раирани фланелки, бели гащета. Спортист е първият тим в София с номера на фланелките.

История редактиране

Отборът е създаден в софийския квартал „Хаджи Димитър“, отначало като секция към СК Шипка. Обособява се самостоятелно през 1936 година.

За невероятно кратко време изминава пътя от най-ниското до възможно най-високото ниво в тогавашната футболна йерархия на България. През 1938 г. клубът се включва в Трета софийска дивизия, а през 1942 вече е в Първа дивизия. Клубът е изключително беден и не разполага със собствено игрище. С едно-две изключения, в отбора играят само футболисти от квартал „Хаджи Димитър“. Въпреки това Спортист има невероятна генерация и през 1943 стига до четвъртфиналите на държавното първенство, където е отстранен много трудно от бъдещия шампион Славия.

Заради недоброто си финансово състояние клубът не е в състояние да задържи всичките си таланти. Коце Георгиев и Ангел Петров-Чори преминават в Левски София, а „сините“ са напът да отмъкнат и най-добрия играч на Спортист Стефан Божков. Той тренира известно време с тях и дори играе в един международен мач, но в крайна сметка се връща в кварталния отбор. Въпреки напускането на двама основни футболисти, Спортист все пак успява да запази ядрото на състава си. Клубът събира пари от вечеринки и други подобни светски събития. Единственият по-сериозен спомоществовател е Петър Сачков, който държи часовникарски магазин на ъгъла на булевард „Дондуков“ и несъществуващата вече улица „Търговска“.

Звездният миг на Спортист идва през 1945. Отборът играе финал за държавното първенство, и е на крачка от спечелването на шампионската титла. На четвъртфинала отстранява Левски София с 2:1. Резултатът обаче не е приет като изненада - „сините“ играят много трудно срещу Спортист и дори може да се каже, че имат известен комплекс от този тим. На полуфинала е преодолян Спартак (Варна) и така Спортист стига до финал срещу Локомотив (София) в два мача. Там Спортист губи след поражение с 1:3 в първия мач и равенство 1:1 във втория, като Стефан Божков става автор и на двата гола за своя отбор в срещите.

Финалът всъщност е лебедовата песен на Спортист. Постепенно отборът е напуснат от най-добрите си играчи. Стефан Божков заминава за чешкия Кладно, а след завръщането си в България преминава в ЦСКА, отвеждайки със себе си Борис Трънков и още няколко играчи.

Краят на легендарния отбор от Североизточна София идва малко преди създаването на т.нар Доброволни спортни организации (ДСО-тата). Спортист се обединява със Средец след завършване на междузоналния турнир лятото на 1949 година и приема името Средец. Няколко седмици по-късно Средец попада в ДСО Червено знаме, където са разпределени част от футболистите на клуба. Иван Колев преминава във ВВС и две години по-късно е привлечен в ЦСКА, а Петър Патев отива в Славия.

Известни футболисти редактиране