Сравнението е фигура на речта, езиково и стилистично средство за директно съпоставяне на различни обекти[1] и привидно несвързани термини или категории, приписвайки качествата на единия и на другия. В българския език това става посредством използване на съюзите „като“ и „сякаш“.

Макар метафората също да е форма на сравнение тя е цялостно приписване на новооткрито свойство на един термин, докато сравнението е частично усвояване на определени качества, например:

  • (сравнението) „Синът ти е луд като магаре!“ и
  • (метафората) „Лудо магаре излезе синът ти!“

Образност редактиране

Сравнението е любима форма на писатели и поети, тъй като с малко думи внася богато съдържание.

  • Силен като хала.
  • Стройна като топола.
  • Бърз като стрела.

Ирония редактиране

Сравнението се използва често за изразяване на ирония, когато термините се използват, за да се съобщи обратният им смисъл:

  • Окат като прилеп.
  • Бърз като охлюв.
  • Ловък като слон в грънчарница.
  • Слабичък като коледно прасе.
  • Деликатен като каменарски чук.

Вътрешен хумор редактиране

Използването на някои от ироничните сравнения е успешно при намиране на общодостъпна терминология, която да е ясна за слушателя или читателя. Специализираните среди имат иронични сравнения, които не са общодостъпни поради спецификата на терминологията.

  • Нежен като чл. 28 от НК.
  • Ухае като колония ентерококи.

Стереотипи редактиране

Сравнението със стереотипните образи позволяват освен директната информация и богати асоциации, които подсилват разбирането на контекста.

  • Тиха като водата.
  • Беден като църковна мишка.
  • Кисел като оцет.
  • Хитър като лисица.
  • Яростен като тигър.
  • Опасен като смъртта.

Клишета редактиране

Много от стереотипните сравнения са си спечелили славата на клишета и онези, които се стремят към добър стил на изразяване, ги ползват с тънка мярка.

Източници редактиране