Срацимирово

селище в България

Срацимѝрово, наричано и Срацимир по името на обслужващата го железопътна гара, е село в Северозападна България. То се намира в Община Грамада, област Видин.

Срацимирово
България
43.8305° с. ш. 22.735° и. д.
Срацимирово
Област Видин
43.8305° с. ш. 22.735° и. д.
Срацимирово
Общи данни
Население42 души[1] (15 март 2024 г.)
3,21 души/km²
Землище13,165 km²
Надм. височина140 m
Пощ. код3847
Тел. код09337
МПС кодВН
ЕКАТТЕ68268
Администрация
ДържаваБългария
ОбластВидин
Община
   кмет
Грамада
Милчо Башев
(Движение за социален хуманизъм, Обединена социалдемокрация, Българската левица, Зелена партия; 2015)

География редактиране

Селото е разположено в Северозападна България. Закътано между 2 хълма и разделено на 2 махали – по-новата е до железопътната гара Срацимир.

Намира се на западния бряг на река Видбол, отстои на 22 км от гр. Кула. Населението на селото е българско, предимно застаряващо, състоящо се от 39 жители:

  • жени от 18 до 58 г. – 3, над 58 г. – 21. Общо 24 жени.
  • мъже от 18 до 63 г. – 4, над 63 г. – 11. Общо 15 мъже.

При преброяването на 1 февруари 2011 г. селото има 72 жители.

История редактиране

В турско време е малко селище и често е нападано и ограбвано. Старото име на селото е Гол тупан, а по време на кампанията по преименувания на селища след 1934 година е преименувано на Срацимирово.[2] През 1978 г. Срацимирово е отделено от община Дунавци и е присъединено към община Грамада.[3]

Икономика редактиране

Къщите в село Срацимирово са едноетажни, с гредоред, направени от измазан плет и покрити с обикновени керемиди.

Населението се занимава главно със земеделие и скотовъдство. Нивите са засети с пшеница и царевица.

Забележителности редактиране

Днес през с. Срацимирово минава екопътека.

Бележки редактиране

  1. www.grao.bg
  2. Груев, Михаил. Преорани слогове. Колективизация и социална промяна в Българския северозапад 40-те - 50-те години на XX век. София, Сиела, 2009. ISBN 978-954-28-0450-5. с. 125.
  3. Указ № 45 от 16 януари 1978 г. Обн. ДВ.бр. 6 от 20 януари 1978 г.