Уикипедия

Срацимир (деспот)

Вижте пояснителната страница за други личности с името Срацимир.

Срацимир (на среднобългарски: Сраѯимиръ) е български аристократ от 13 век, деспот и основател на династията Срацимировци, клон на династията Шишмановци. Баща на цар Иван Александър.

Срацимир
Сраѯимиръ
деспот
Семейство
РодСрацимировци
СъпругаКераца Петрица
ДецаИван Александър
Елена Българска
Иван Комнин
Теодора

За миналото на Срацимир преди 20-те години на XIV в. не се знае абсолютно нищо, но има основания да се предполага, че българският аристократ е бил крупен феодал в областта на Карвуна (дн. Балчик) или Крън, където води, подобно на много други балкански благородници от периода, полунезависимо управление и политика. Към това заключение се насочва проф. Г. Атанасов, който позовава твърдението си на документираното отцепване на Варненската митрополия от лоното на Търновската патриаршия, което според него е индикатор за властовото обособяване на Карвунското княжество под управлението на деспот Срацимир.

Първата указателна насока за Срацимир получаваме от хрониката на император Йоан Кантакузин, който посочва, че след дворцовия преврат в България през 1331 година, „българите посочили за свой цар Александър, племенника на царувалия преди това Михаил и син на Срацимир“ (на средногръцки: έκεϊνοι δέ äµα καi τοùς άλλους πείσαντεσ δυνατύς τών Μυσών, τών άδελφιδοϋν τοΰ προβεβασιλευκότος Μιχαήλ, Άλέξavdρoυ τύν Ʃτρευντζιμήρου άπέδειξαν βασιλέα έυωτών.). Следователно, цар Иван Александър е племенник по майчина линия на покойния цар Михаил III Шишман, а майка му Кераца Петрица е сестра на Михаил.[1]

От Бориловия синодик получаваме друга малка частица от пъзела на миналото на последната българска династия – там откриваме кратката бележка „На деспот Страцимир и на неговите братя Радослав и Димитър – вечна памет!“.[2][3] Предвид датирането на добавката към Бориловия синодик, по времето на възкачването на Иван Александър като цар на България през 1331 година Срацимир вече е покойник.

Бащата на Иван Александър ловко лавира в политическото надиграване в периода 1321 – 1323 година, когато само за три години върху търновския престол се сменят трима български царе. По всяка вероятност именно в посочения времеви отрязък Срацимир е удостоен с титлата деспот, макар да е невъзможно да се установи със сигурност кой от владетелите му я въздава.

За местоположението на Срацимировите владения има две хипотези сред изследователите, изхождайки от владенията на наследилата го негова съпруга деспина Кераца. Тя управлява или в Крън, или в Карвуна, като мненията на изследователите се различават, в зависимост от разночетенето на топонима Карнона (на латински: Carnonen[sis]). Обикновено се приема, че резиденцията е била в старопланинската Крънска крепост.[4] Според едно запазено писмо на папа Бенедикт XII до Кераца от 13 юли 1337 г.[5], в което той ѝ благодари, че се е обърнала към католицизма, и я призовава да положи усилия и за обръщането на сина ѝ Иван Александър, наречен от папата magnifcum virum Alexandrum regem Bulgariae[6]. В писмото си папата се обръща към нея като към „дукесата на Карнона“[7]. Изследвайки този откъс от писмото, историкът Йордан Андреев изказва виждането, че владенията на Кераца Петрица и Срацимир са се намирали в областта Карвуна (дн. Каварна), което може да обясни приемането на „латинската вяра“ от деспотицата, тъй като черноморският басейн е област на усилена дейност на католическите ордени. Тази хипотеза е възприета и доразвита от Пламен Павлов, Георги Атанасов и др. Освен това не могат да бъдат пренебрегнати и тесните връзки на Карвунското (Добруджанското) деспотство с Република Генуа и Венеция[8].

По отношение на родословието на Кераца Петрица доцент Петър Николов-Зиков изказва интересно предположение за произхода на Срацимировци, Кераца принадлежи не към рода на Асеневци, а към една от най-старите и благородни византийски фамилии, тази на Синадините, сродени с династията на Комнините[9]. Според хипотезата на Николов-Зиков, тя е сестра на Теодор Синадин и съответно дъщеря на Йоан Комнин Ангел Дука Синадин и след неосъществения ѝ годеж с българския цар Тодор Светослав е омъжена за друг високопоставен български аристократ – Срацимир. Пак според него царският произход на Иван Александър по линия на Асеневци се извежда съответно не по линия на майка му Кераца Петрица, а именно по линия на баща му Срацимир, за който обикновено се счита, че е с неизвестен произход[10] д-р Николов-Зиков допуска, че Срацимир е с кумнаско-български произход, син на Шишман I от първия му брак с вдовицата на деспот Яков Светослав, неизвестна по име внучка на Иван Асен II, дъщеря на Теодор II Ласкарис и Елена Асенина. Тази хипотеза дава обясние на твърдението, че Иван Алексадър е с царски произход, както по линия на майка си Кераца (Синадини, Комнини), така и по линия на баща си Срацимир (Шишмановци, Асенвеци, Ласкариди). Предположението противоречи изцяло на историческите извори и по-конкретно на "История" на Йоан Кантакузин, съвременник на събитията, според който майката на Иван Александър е сестра на Михаил III Шишман.[1]

Семейство

редактиране

деспот Срацимир е женен за Кераца Петрица. От нея има 5 деца, някои от които играят важна роля в политическия живот на Балканите през 14 в.:

Източници

редактиране
  1. ↑ а б 19. Йоан Кантакузин. История // Ioannes Cantacuzenus. Historia // ГИБИ. Т. Х. София, БАН, 1980. с. 266.
  2. ↑ Тотоманова, Анна-Мария. Езикът на XIV в. и съставът на Палаузовия сборник (PDF) // Paleobulgarica/Старобългаристика (XXXVI. 1.). 2012. с. 24 – 37. Посетен на 20 октомври 2018.
  3. ↑ Totomanova, Anna-Maria. The Synodikon of Orthodoxy in Medieval Bulgaria (PDF) // Studia Ceranea (7). 2017. DOI:10.18778/2084–140X.07.12. ISSN 2084-140X. p. 169 – 227. Посетен на 20 октомври 2018. (на английски)
  4. ↑ Енев, Цонко. Владетелските наместници на България, VII-XIX век. 1997. с. 15.
  5. ↑ Пурковић 1975.
  6. ↑ Николов-Зиков 2013, с. 53 – 67.
  7. ↑ Обръщението му гласи: „dilecto in Christo filie nobili mulieri Petrisse ducisse Carnonen(sis)“ (т.е. На възлюбената в Христа дъщеря, благородната жена Петриса, дукесата на Карнона). Цит по. Пурковић 1975.. Виж също: Николов-Зиков 2013, с. 53 – 67.
  8. ↑ Павлов 2006.
  9. ↑ Николов-Зиков 2013, с. 53 – 67.
  10. ↑ Николов-Зиков 2012, с. 14 – 32.

Литература

редактиране
  • Божилов, Ив. Фамилията на Асеневци (1186 – 1460). С., 1985
  • Петър Николов-Зиков. Династията на Срацимировци. Властови доктрини и политически модели в Югоизточна Европа през XIV век. С., 2012
  • Николов-Зиков, Петър. Шишмановци и Синадини. Една българо-византийска история // Родознания/Genealogia 1 – 2. 2013. ISSN 0861-9573. с. 53 – 67. Архивиран от оригинала на 2017-03-06. Посетен на 2017-03-06.
  • Петър Николов-Зиков. Истинската история на Видинското княжество, 2014
  • Петър Николов-Зиков. Домът на Шишман, 2021
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Срацимир_(деспот)&oldid=12421170“.