Отваря главното меню

Сребрено

селище в Гърция
(пренасочване от Сребрени)

Сребрено или Сребрени, понякога Стребрено или Стребрени (на гръцки: Ασπρόγεια, Аспр̀огия, до 1926 година Στρέμπενο, Стрембено, катаревуса Στρέμπενον, Стрембенон[1]) е село в Република Гърция, в дем Суровичево, област Западна Македония с 375 жители (2001).

Сребрено
Ασπρόγεια
— село —
Сребрено в подножието на Вич планина
Сребрено в подножието на Вич планина
Страна Flag of Greece.svg Гърция
Област Западна Македония
Дем Суровичево
Географска област Вич
Надм. височина 860 m
Население 375 души (2001)
Сребрено в Общомедия

ГеографияРедактиране

Селото е разположено на 55 километра южно от град Лерин (Флорина) в подножето на планината Вич на 1 километър от главния път между Суровичево (Аминдео) и Костур (Кастория).

ИсторияРедактиране

В Османската империяРедактиране

 
Паметник на Вангел Георгиев на входа на селото.

В началото на XX век Сребрено е чисто българско село. В "Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника", издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 Сребрени е посочено две пъти - веднъж като село в Леринска каза (Srébréni) с 60 домакинства и 125 жители българи и втори път като село в Костурска каза (Srebréni) с 60 домакинства и 200 жители албанци.[2]

В 1889 година Стефан Веркович пише за Сребрено:

Село Стрепин, разположено в гориста местност с 40 български къщи. Данъкът им е 5100 пиастри, а инание-аскерие - 2980 пиастри. Жителите му се занимават със земеделие. Тук е границата на Костурска кааза.[3]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 Сребрени има 560 жители българи. [4] В началото на века всички жители на Сребрено са под върховенството на Цариградската патриаршия и селото е една от крепостите на елинизма в Леринско. В Сребрено е роден един от най-активните дейци на Гръцката въоръжена пропаганда в Македония Вангел Георгиев (Вангел Георгиу или Вангел Стрембениотис), организирал една от първите гръцки чети, съставена предимно от негови съселяни гъркомани.[5]

По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Сребрено има 960 българи патриаршисти и в селото функционира гръцко училище. [6] След 1908 година и прекратяването на въоръжената дейност на гръцката пропаганда 25 български семейства от Сребрено се отказват от Патриаршията и минават под върховенството на Българската екзархия. Три години български учител и свещеник в Сребрено е пътелеецът Атанас Шишков, който поправя църквата и училищната сграда.[7]

По време на Балканската война 7 души от Сребрено се включват като доброволци в Македоно-одринското опълчение.[8]

В ГърцияРедактиране

През войната селото е окупирано от гръцки части и остава в Гърция след Междусъюзническата война. В 1926 година селото е прекръстено на Аспрогия.[9] В 1932 година в Сребрено има 139 българогласни семейства, от които 79 са с „изявено българско съзнание“.

През Втората световна война в Сребрени е създадена чета на българската паравоенна организация Охрана с четири чети. След сражение между германски части и гръцка паравоенна чета селото е опожарено.[10] В 1945 година в селото има 909 българофони, 359 от които с "негръцко национално съзнание", 450 с гръцко и 100 с "неустановено национално съзнание".

След Гражданската война голяма част от жителите на Сребрени емигрират отвъд океана - в Канада, САЩ и Австралия и днес Сребрени е малко селце, чиито жители се занимават предимно със земеделие. На входа на селото има голяма статуя на Вангел Георгиев.

Съборът на селото е на 6 август - Преображение Господне.

ПреброяванияРедактиране

  • 1913 – 693
  • 1920 – 586
  • 1928 – 643

ЛичностиРедактиране

 
Димитър Толев и Тасе Сребренски, дейци на ВМОК от Сребрено.
 
Сребренската гръцка чета. Горе: Емануил Димитриос, Аргирис Колкас, Евтимиос Каудис (капитан от Крит) Среда: Димос Евангелу, Василиос Николаидис, Пасхалис Милиопулос, турчин Долу: Янис Гробанопулос (убит от турците във Владово), Михалис Типу, Григор Войнов, Христо Панайотов Малечкио.
Родени в Сребрено
  •   Аргир Сетов, български революционер от ВМОРО
  •   Вангел Барков (? – 1949), гръцки комунист, брат му Козма и сестра му Атина са също партизани[11]
  •   Вангел Георгиев Начев (1876 – 1904), гръцки андартски капитан
  •   Васил Николов Начев (Βασίλειος Νικολάϊδης Νάτσης), гръцки андартски деец от първи клас, подпомага четата на Николаос Думбиотис[12]
  •   Василка Николова Джоварова (1930 - ?), членка на ЕПОН от 1944 г., войник на ДАГ от 1947 до 1949 г., след разгрома на ДАГ в 1949 година емигрира в Полша, а в 1961 година със семейството си се установява във Варна, оставя спомени[13]
  •   Георги Икономов, гръцки андарт
  •   Георгиос Пападакис (Εεώργιος Παπαδάκης), гръцки андартски деец, четник[14]
  •   Григор Войнов (Григориос Вайнас, ? – 1970), гръцки андартски капитан
  •   Григор Николов (Γρηγόριος Νικολάϊδης), син на свещеника Никола Николов (Νικόλαος Νικολάϊδης), самият той монах в Сливенския манастир, наследява игумена Данаил след убийството му[12]
  •   Димитър Икономов (? – 1901, Δημήτριος Οικονομίδης), гръцки андартски деец от първи ред клас, свещеник в селото[12]
  •     Димитър Николов Киричев (1927 - ?), участник в Гражданската война в Гърция на страната на ДАГ (1948 - 1949), обучава се на Грамос, участва в акции в Преспа, ранен е, включва се в 103 дивизия под командването на Ахилеас Папайоану, в 1949 година заминава за СССР, в 1956 г. се установява във Варна, България, автор на спомени[15]
  •   Димитър Толев, деец на ВМОК, четник на полковник Анастас Янков
  •   Димо Вангелов (Δήμος Ευαγγέλου), гръцки андартски деец, четник при Павлос Мелас[12]
  •     Илия Николов Киричев (1914 – ?), член на Гръцката комунистическа партия от 1944 г., арестуван в 1947 г., участник в Гражданската война в Гърция на страната на ДАГ (1948 – 1949), участва в сражението на Алевица в 1948 г., автор на спомени[15]
  •   Константинос Емануил (Κωνσταντίνος Εμμανουήλ), гръцки андартски деец от четвърти клас[12]
  •     Пандо Войнов (Панделис Вайнас, 1924 – 2008), гръцки комунистически деец, гръцки и български военен
  •   Петрос Вольотис (Πέτρος Βολιώτης), гръцки андартски деец от четвърти клас[16]
  •   Стефан Начев, гръцки андарт
  •   Тасе Сребренски, деец на ВМОК, четник на полковник Анастас Янков
  •   Теодор Шишков (Θεόδωρος Σίσκος), гръцки андартски деец от четвърти ред клас[14]
  •   Христо Георгиев (Χρήστος Γεωργίου), гръцки андартски деец, четник при Павлос Мелас[12]
  •   Христо Панайотов Малечкио (Христос Панайотидис Малецкос), гръцки андартски деец
Македоно-одрински опълченци
  •   Ване Д. Къцов, македоно-одрински опълченец, четата на Пандо Шишков[17]
  •   Васил Николов (1893 – ?), македоно-одрински опълченец, четата на Никола Андреев, 2 рота на 14 воденска дружина[18]
  •   Гели Х. Типов, македоно-одрински опълченец, четата на Пандо Шишков[19]
  •   Илия Стефанов (1882 – ?), македоно-одрински опълченец, четата на Пандо Шишков, Продоволствен транспорт на МОО[20]
  •   Никола Мандзуфов, македоно-одрински опълченец, четата на Пандо Шишков[21]
  •   Петър Мандзуфов, македоно-одрински опълченец, четата на Пандо Шишков[21]
Други

Външни препраткиРедактиране

БележкиРедактиране

  1. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. Στρέμπενον -- Ασπρόγεια
  2. „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, стр.82-83 и 110-111.
  3. Верковичъ, С.И. „Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи“. СПб, 1889, стр.154.
  4. Кънчов, Васил. Македония. Етнография и статистика, София, 1900, стр. 250.
  5. Даскалов, Георги. Българите в Егейска Македония, МНИ, София, 1996, стр. 44-45.
  6. Brancoff, D.M. La Macédoine et sa Population Chrétienne, Paris, 1905, pp. 176-177.
  7. Марков, Георги Христов. „Хрупищко“, Хасково, 2002, стр. 134.
  8. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 880.
  9. Δημήτρης Λιθοξόου. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - 1971
  10. Мичев, Добрин. Българското национално дело в Югозападна Македония (1941 – 1944 г.)
  11. Elizabeth Kolupacev Stewart, For Sacred National Freedom: Portraits Of Fallen Freedom Fighters, Politecon Publications, 2009
  12. а б в г д е Μιχαηλίδης, Ιάκωβος Δ., Κωνσταντίνος Σ. Παπανικολάου. Αφανείς γηγενείς μακεδονομάχοι (1903 – 1913). Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2008. ISBN 978-960-12-1724-6. σ. 165. (на гръцки)
  13. Пътеводител по мемоарните документи за БКП, съхранявани в Централния държавен архив. Архивни справочници, том 6. София, Главно управление на архивите при Министерския съвет. Централен държавен архив, 2003. ISBN 954-9800-36-9. с. 135. Посетен на 31 август 2015.
  14. а б Μιχαηλίδης, Ιάκωβος Δ., Κωνσταντίνος Σ. Παπανικολάου. Αφανείς γηγενείς μακεδονομάχοι (1903 – 1913). Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2008. ISBN 978-960-12-1724-6. σ. 166. (на гръцки)
  15. а б Пътеводител по мемоарните документи за БКП, съхранявани в Централния държавен архив. Архивни справочници, том 6. София, Главно управление на архивите при Министерския съвет. Централен държавен архив, 2003. ISBN 954-9800-36-9. с. 206. Посетен на 25 август 2015.
  16. Μιχαηλίδης, Ιάκωβος Δ., Κωνσταντίνος Σ. Παπανικολάου. Αφανείς γηγενείς μακεδονομάχοι (1903 – 1913). Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2008. ISBN 978-960-12-1724-6. σ. 164. (на гръцки)
  17. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 397.
  18. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 498.
  19. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 704.
  20. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 644.
  21. а б „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 417.