Отваря главното меню

Сребрен Поппетров Попдимитров (изписване до 1945 година Сребренъ попъ Петровъ) е български революционер, общественик и политик, виден деец на българското национално-освободително движение в Македония.

Сребрен Поппетров
български революционер

Роден
Починал
17 ноември 1950 г. (80 г.)
Политика
Депутат
XXI ОНС   
Подпис Signature of Srebren Poppetrov (vectorized).svg
Сребрен Поппетров в Общомедия

БиографияРедактиране

 
Снимка на Учредителния конгрес на Съюза на българските учители в Отоманската империя. Между учителите са Георги Попхристов, Сребрен Поппетров, Евтим Спространов, Иван Нелчинов, Георги Баждаров, Добрев, Хр. Гърков и др.

Сребрен Поппетров е роден на 8 октомври 1870 година [1] в голямото леринско село Горно Върбени (Екши Су) в семейството на екзархийски свещеник. През 1891 година завършва третия випуск на педагогическото отделение на Солунската мъжка гимназия[2][3] и в продължение на три години, до 1894, учителства в село Прекопана (днес Перикопи) и в родното си Екши Су. След това продължава образованието си в Софийския университет, където завършва славянска филология през 1897 година. Член е на Вътрешната македоно-одринска революционна организация от 1895 година.[4] Участва в основаването на революционния комитет в Екши Су, а дейността му обяснява така:

В скоро време събрахме много пари, убедихме се от срещите, че е нужно да се работи за повдигане учебното дело и отстояване българските интереси против турските произволи власт и против вероломната гръцко-гъркоманска политика[5].
 
Сребрен Поппетров с петте си сестри при откриването на църквата в Суровичево
 
Петровъ, Ср. п. Политико-стопанското робство на българитѣ въ Сѣрската околия. Солунъ, Интернационална печатница К. Тенчовъ, 1913.

Работи като учител, училищен инспектор и директор в Струмица, Скопие, Тетово, Солун и Сяр. В 1895 - 1898 година преподава литература в Скопското българско педагогическо училище. През 1897 – 1898 Сребрен Поппетров е член на окръжния комитет на ВМОРО в Скопие, а през 1906 – 1907 е председател на градския комитет в Солун.[4]

След Младотурската революция в 1908 година става деец на Съюза на българските конституционни клубове и е избран за делегат на неговия Учредителен конгрес от Сяр.[6] Участва в създаването и управителното тяло на Съюза на българските учители в Отоманската империя и редактира печатния му орган вестник „Учителски глас“ (1910 - 1912). Училищен инспектор е в Сяр, а след закриването на института на училищните инспектори е учител в Одринската българска гимназия.[7]

След закриването на Съюза на българските конституционни клубове Поппетров оглавява самостоятелна политическа група, която издава в Солун вестник „Истина“ (1912). Групата около Поппетров не приема предизборната платформата на „Искра“, „Вести“ и „Право“ и формира самостоятелна „Солунска българска отоманска изборна комисия“.[8]

Делегат е от Лерин на Първия общ събор на Българската матица в Солун от 20 до 22 април 1910 година.[9]

След Междусъюзническата война Поппетров участва в опита за уния, като участва в дискусиите, инициирани от Националния съюз през октомври 1913 година и публикува проуниатска статия във вестник „Дневник“.[10] Работи като учител в Самоков. По време на Първата световна война е училищен инспектор в Скопско и Тетовско и окръжен управител в Битоля (1916 - 1917 г.) и Куманово (1917 – 1918 година).[4]

След Първата световна война Поппетров е представител на Костурско-Леринското братство на Учредителния събор на Съюза на македонските емигрантски организации, проведен в София от 22 до 25 ноември 1918 година.[11] Сребрен Поппетров организира македонските емигрантски братства в България, както и учредителния конгрес на Македонската партиотична организация в САЩ и Канада (1 октомври - 4 октомври 1922). На 20 декември 1922 година със съгласието на ВМРО е назначен за окръжен управител в Петрич. Като окръжен управител успешно използва противоречията в управляващите от БЗНС, за да смекчи опитите им за натиск върху ВМРО в Пиринска Македония. На 18 април 1923 година, след поредното обтягане на отношенията между ВМРО и правителството на Александър Стамболийски, свързано с подписването на Нишката спогодба, е уволнен и дори е изпратен в Сливенския затвор.[12]

Сребрен Поппетров е активен сътрудник на „Илюстрация Илинден“. Като представител на Петричка околия е депутат в 21 Обикновено народно събрание (1923 - 1927) и е член на Македонската парламентарна група.[4]

В периода 1928 – 1931 година Сребрен Поппетров е главен инспектор-организатор на църковно-училищното дело на българите в Албания.[13] Умира на 17 ноември 1950 година в София.[4]

Външни препраткиРедактиране

                 
Писмо от Сребрен Поппетров в до Георги Попхристов от 18 декември 1925 г. относно положението в Леринско и Костурско - отношението на гръцките власти към българското население, условията за дейност на ВМРО и други

БележкиРедактиране

Открийте още информация за Сребрен Поппетров в нашите сродни проекти:

  1. Енциклопедия България дава дата на раждане 18 октомври 1869 г.
  2. Тренчев, Георги. „Педагогическото отделение на Солунската гимназия (1887-1896 г.).“ Списание „Исторически преглед“, кн.1-2, София, 2004, стр. 59.
  3. Кандиларовъ, Георги Ст. Българскитѣ гимназии и основни училища въ Солунъ (по случай на 50-годишнината на солунскитѣ български гимназии). София, Македонски Наученъ Институтъ, печатница П. Глушковъ, 1930. с. 110.
  4. а б в г д Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 137 – 138.
  5. Илюстрация Илинден, 1933, бр.51-52, стр.14
  6. Карайовов, Тома. Как се създадоха българските конституционни клубове в Турция, в: Борбите в Македония и Одринско. София, Български писател, 1981. с. 727.
  7. Дебърски глас, година 1, брой 19, 9 август 1909, стр. 4.
  8. Първанова, Зорка. Легалните организации и партии на българското население в Османската империя. – в: Национално-освободителното движение на македонските и тракийските българи 1878-1944, том 3, Македонски научен институт, София 1997, стр. 238. ISBN 954-8187-32-9
  9. Караманджуков, Христо. Подготовка на Илинденско-Преображенското въстание в Странджа - Малкотърновски революционен район 1902-1903, том 1. София, Народна библиотека „Св. св. Кирил и Методий“, 1996. с. 13.
  10. Елдъров, Светлозар. Униатското движение в България в 1913 година.
  11. Палешутски, Костадин. Македонското освободително движение след Първата световна война, 1918-1924, том 1. Издателство на Българската академия на науките, 1993. с. 65.
  12. Василев, Васил. Правителството на БЗНС, ВМРО и българо-югославските отношения, София 1991, с. 238-239, 242-243, 251-256, 277.
  13. Енциклопедия България, Издателство на Българската академия на науките, том 5, София 1986, стр. 373.