Сребърен нитрат
Сребърният нитрат (AgNO3, още азоткислородно сребро, лапис, адски камък) е безцветен ромбоиден кристал. Плътността му е 4,352 г/см³. Температурата му на топене е 209,7 °C, а при температура над 300 °C той се разлага. Разтворимост във вода (г/100 г) 122,2 при 0 °C, 222,5 при 20 °C, 770 при 100 °C. Разтворимост в метилов спирт: 3,6 г/100 г, в етилов спирт: 2,12 г/100 г, в ацетон: 0,44 г/100 г, в пиридин: 33,6 г/100 г (навсякъде при 20 °C).
Сребърен нитрат | |
---|---|
Свойства | |
Формула | AgNO₃ |
Моларна маса | 168,89 g/mol[1] |
Показател на пречупване | 1,74 |
Термохимия | |
Стандартна енталпия на образуване | -124,4 kJ/mol[2] |
Опасности | |
NFPA 704 | |
Идентификатори | |
CAS номер | 7761-88-8 |
PubChem | 24470 |
ChemSpider | 22878 |
Номер на ООН | 1493 |
DrugBank | 11080 |
KEGG | D01730 |
MeSH | D012835 |
ChEBI | 32130 |
ChEMBL | CHEMBL177367 |
RTECS | VW4725000 |
ATC | D08AL01 |
SMILES | [N+](=O)([O-])[O-].[Ag+] |
InChI | InChI=1S/Ag.NO3/c;2-1(3)4/q+1;-1 |
InChI ключ | SQGYOTSLMSWVJD-UHFFFAOYSA-N |
UNII | 95IT3W8JZE |
Gmelin | 23909 |
Данните са при стандартно състояние на материалите (25 °C, 100 kPa), освен ако не е указано друго. | |
Сребърен нитрат в Общомедия |
Сребърният нитрат може да бъде получен чрез разтваряне на сребро в азотна киселина, при който се извършва следната реакция:
- Ag + 2HNO3 → AgNO3 + NO2 + H2O
При допир с кожата оставя тъмни петна, използва се в медицината за промивка и стерилизация на рани. Намира приложение и в аналоговата фотография. Открит е от Албертус Магнус през 13 век.
ОткриванеРедактиране
През XIII век Алберт Велики документира начин за разделяна на среброто от златото чрез азотната киселина. Последната утаява среброто като се получава сребърен нитрат. Алберт отбелязва още, че сребърният нитрат оставя черни петна по кожата.
Използване в медицинатаРедактиране
Сребърният нитрат се използва в медицината (лаписен молив) за промивка на рани, а също и като активно вещество в хомеопатията.
За първи път бил използван от лечителите Ян Баптист ван Хелмонт и Франциск де ла Бое Силвий, които го получавали, смесвайки сребро и азотна киселина.
Те описали, че при съприкосновение на получените кристали с човешка кожа се получават черни петна по кожата, а при по-дълъг контакт — дълбоки рани. Адският камък, както се нарича по народному, не е чист сребърен нитрат, а негово съединение с калиев нитрат, и се среща често във вид на отляти плочки — лаписен молив. Той има промиващо действие и навлиза в кожните пори. Лечебното действие на сребърния нитрат се заключава в това, че потиска микроорганизмите, в неголяма концентрация може да се използва като противовъзпалително средство, а в концентрирани разтвори, както и на кристали, изсушава и разранява живите тъкани.
Сребърнен нитрат в литературатаРедактиране
В романа на Иван Тургенев „Бащи и синове“ Евгений Базаров моли баща си за адски камък:
На третия ден Базаров отишъл при баща си в стаята му да го пита дали има адски камък.
– Защо ти е?
– Нужно ми е... за да си промия една рана.
Външни препраткиРедактиране
- ↑ 7761-88-8. PubChem. Посетен на 18 ноември 2016 г. (на английски)
- ↑ books.google.com.ua.