Средиземноморски гори, редколесия и храстови биоми

Средиземноморските твърдолистни вечнозелени гори и храсти, известни още като средиземноморски гори, субтропически твърдолистни гори и храсти и средиземноморска зона са природна зона, разположена в районите със субтропичен климат, най-често между 30-ия и 40-ия паралел.

Зоната притежава уникално биоразнообразие и много ендемични видове. Оттук произхождат множество земеделски култури като маслината и корковия дъб. Тъй като зоната е гъстонаселена и климатичните и условия са много подходящи за земеделие, растителният и животинският свят са застрашени от изчезване.

Тя е от основните хабитатни типове във физикогеографската класификация на Световния фонд за природата.^[1]

Обхват редактиране

Твърдолистните гори и храсти заемат Средиземноморието, част от северозападна Африка (предимно на територията на Мароко), Капската провинция в югозападната част на ЮАР, югозападният край на Австралия, централната част на Чили в Южна Америка и Калифорния в Северна Америка.

Климат редактиране

Твърдолистните гори и храсти попадат в зоната на субтропичния климатичен пояс. Тъй като този тип климат е характерен за районите около Средиземно море, той е наричан още и с популярното название Средиземноморски климат. Зимата, която в северното полукълбо продължава от декември до март, а в южното – от юни до септември, се характеризира с хладно време, но с положителни температури (7 – 14 градуса °С) и значителни валежи. Лятото е горещо и сухо, като температурите често надхвърлят 30 °С. Годишното количество на валежите е ниско (250 – 600 мм).

Основна характеристика редактиране

Зоната на твърдолистните гори и храсти обединява различни биоми, чиито характеристики се определят от доминиращите растителни съобщества. В този смисъл могат да се отличат 3 основни подзони със специфична растителност:

Лаврови гори на Канарските острови

Твърдолистни широколистни гори. Доминират в регионите, където количествата на валежите са по-високи. Ландшафтът представлява предимно гъста широколистна вечнозелена гора с подлес в по-влажните райони. Срещат се видове, които са характерни за широколистните гори в умерените ширини, като дъбовете. Различното при дърветата от тази зона обаче е, че те са вечнозелени и не губят листната си маса през зимата. В определени райони се срещат и иглолистни дървета, чиито иглички са приспособени да задържат влагата през горещите лета. Разпространени са в по-голямата част от Пиренейския и Апенинския полуострови, както и на Балканите по крайбрежието на Далмация и в северна и централна Гърция, югозападна Австралия, централно Чили и Калифорния.
Храстови съобщества. Това са предимно райони с по-сух климат (под 350 мм годишни валежи). Доминират високи и гъсти храсти като маките в Средиземноморието. Дърветата са нарядко и имат солидна коренова система.
Степно-пасищна. Тази зона се характеризира с рядка растителност, открити тревни пространства с редки храстови формации и единични дървета. Днес тази зона почти не се среща в диво състояние, тъй като пасищата са култивирани за земеделие и животновъдство.

Флора редактиране

Названието на зоната идва от твърдите, тъмни и месести листа на много от вечнозелените растения. Тази особеност е приспособление, благодарение на което растенията задържат влагата през сухото и горещо лято. Твърдолистните гори и храсти са сред зоните с най-голямо многообразие на растителните видове.

Корков дъб и твърдолистна гора в Испания

Смята се, че тук са съсредоточени около 7% от всички растителни видове на планетата, като много от тях са ендемити. Особено забележителни в това отношение са Калифорнийската флористична област на западното крайбрежие на Северна Америка и Капският флористичен регион в най-южната част на Африка, където около 55 – 60% от растенията са ендемити. Сред тях има множество видове пъстри цветя. Много дървесни видове като маслината се отличават с масивна и дълбока коренова система, която им позволява да оползотворяват максимално оскъдната влага през лятото. Най-характерните за зоната дървета са кипарисите, дъбовете, буковете, лавровите и дафиновите дървета и пиниите. Средиземноморието е родина на важни културни растения като маслината, дафиновото дърво и корковия дъб. Специално внимание заслужават горите в югозападна Австралия, които имат различна растителност, специфична за този континент като евкалиптите. ^[2]^[3]

Фауна редактиране

Поради гъстотата на населението и интензивното използване за стопански цели, голяма част от животните в тази зона са изчезнали или са на прага на изчезването. Ареалът им е твърде ограничен, а популациите – малобройни. В Средиземноморието се срещат елени, сърни, диви котки, в по-отдалечените и планински части – мечки и вълци. Въпреки че Африка е сред континентите с най-голямо разнообразие сред животните и особено мегафауната, тази зона в Капската област е доста бедна на едри животни. Преобладават преди всичко птиците, които тук са особено разнообразни. Правят впечатление птиците – нектарници, които се хранят с нектара на многобройните видове цветя, както и огромният брой пеперуди. В Австралия фауната е много по-представителна, защото тук се срещат кенгурута, коали, птицечовки, ехидни и др.

Регионални особености редактиране

Тъй като са разположени на 6 континента в двете полукълба, на много големи разстояния едни от други, твърдолистните гори в различните региони се различават поради твърде различните особености на континентите.

Средиземноморие редактиране

Това е най-обширният екологичен район в тази природна зона и не случайно е дал името на целия биом. Обхваща районите около Средиземно море в Южна Европа, Близкия изток и северна Африка. В регионите с по-значителни годишни количества валежи пребладава горската твърдолистна и иглолистна растителност, която тук е представена от видове, като средиземноморски бор, кипарис, корков дъб, лаврово дърво, пиния. Особено голямо е разнообразието на растителния свят в Източното Средиземноморие – на Балканите, в Леванта и Мала Азия. Освен гореизброените тук се срещат и видове като кедър, маслина, дафиново дърво.

Маки в Корсика

Много от регионите в Средиземноморието са покрити с храстова растителност, сред която доминират маките и храстите фригана.

Животинският свят на Средиземноморието е доста беден, като се има предвид древната история на заселеност и интензивно селско стопанство в региона. В миналото този регион е имал богата фауна и са се срещали дори видове като лъвове, леопарди, слонове, повече видове птици и влечуги. Много от тези животни обаче са изчезнали поради промени в климата и натиска на човешкото въздействие от хилядолетия. До началото на 1 хилядолетие пр.н.е. лъвове са се срещали в горите на Балканския полуостров (включително в България). Тяхната популация още тогава вероятно е била ниска и това, в съчетание с по-гъстото населване на района и избиването им, тъй като са нападали стадата на домашните животни е довело до пълно изчезване на вида. Не е ясно кога точно изчезва този вид от Балканите. В древногръцки източници се говори за лъвове в района дори в края на 2 век пр.н.е. Със сигурност те изчезват до 1 – 2 век. Много учени смятат, че тези лъвове са от един вид заедно с атлаския лъв (Panthera leo leo), който съществува до 1942 г. в горите на Алжир и Мароко.

Днес животинският свят се състои от лисици, чакали и катерици в Европа. Уникален вид е иберийския рис, който е на прага на изчезването и живее само в резервата „Кото Доняна“ в Испания. На Балканите биоразнообразието е по-голямо и тук се срещат повече видове птици, костенурки и дори мечки. В Северна Африка и в Гибралтар се срещат маймуни от вида макак. Срещат се и хамелеони (в Северна Африка и Леванта).^[4]

Капски флористичен регион редактиране

Това е регионът с най-голямо видово разнообразие в цялата зона и едно от местата с най-много ендемични видове на планетата. Тук живеят над 55% от всички растителни и животински видове в тази природна зона.

характерна растителност за Капския флористичен регион

Особено забележително е многообразието сред растенията, които са представени от над 9000 вида (74% от видовете в цялата природна зона), от които 6200 са ендемити. Това е впечатляващо биоразнообразие в световен мащаб, като се има предвид, че Капската флористична област заема площ от едва 46 000 кв. км, т.е. около 2,3 пъти по-малка от България. Ландшафтът на областта представлява редки гори и храсти, като пейзажът е изпълнен с ниски растения с ярки съцветия. Сред множеството ендемити са левкадендроните, цветните растения Protea и много други.

Заселването на европейците още от 17 век, когато се установяват нидерландците и особено през 19 век, след като областта попада под британски контрол, изсичането на гори за стопански нужди и интензивния лов за трофеи довеждат до унищожаване на голяма част от биоразнообразието, като най-потърпевши са едрите представители на животинския свят като капския лъв (Panthera leo melanochaita) и зебрата куага, които са били ендемити за тази малка област.

Регионът се отличава с огромното разнообразие на видове птици, сред които най-много са птиците – нектарници, поради множеството видове цветя.^[5]

Калифорнийска флористична област редактиране

Калифорнийската флористична област заема малка ивица от западното крайбрежие на Северна Америка, на територията на американския щат Калифорния. Областта е уникална със своите 3448 вида растения, 60% от които не се срещат никъде другаде по света. Сред ендемитите са храстите елда и осилестите борове. Едно от най-забележителните дървета тук е гигантската секвоя, чиито представители са едни от най-високите дървета в света, извисяващи се до 100 метра височина.

Поради гъстата населеност на района и последвалото обезлесяване територията на тези гори е твърде ограничена и днес тя се счита за най-малката по площ твърдолистна гора в света.

От животинските видове тук се срещат само някои видове диви овце, гущери и катерици.^[6]

Югозападна Австралия редактиране

Евкалиптова гора в Австралия

Това е най-забележителният екорегион от зоната на твърдолистните гори и храсти, поради естеството на австралийската природа, известна със своята уникалност като флора и фауна. Зоната обхваща само крайните югозападни части на Австралия и малка част от Нов Южен Уелс в югоизточната част на континента. Регионът може да се похвали с огромния брой ендемити, особено сред растенията от семейство Протейнови. Най-характерни за югозападна Австралия, както и за много други места на този материк са евкалиптите. Отделни представители достигат височина над 120 метра и се смятат за най-високите дървета в света.

За разлика от останалите региони фауната тук е много разнообразна. Обитават преди всичко типичните представители на австралийския животински свят – кенгуру, ехидна, птицечовка, множество видове птици и влечуги, особено змии. Наличието на гори от евкалипт обуславя същестуваването и на един от символите на Австралия – коалата, която обаче се среща само в югоизточните части.

Екорегиони редактиране

Австралазия редактиране

Афротропическа област редактиране

Неарктика редактиране

Неотропическа област редактиране

Чилийски маторали (Чили)

Палеарктика редактиране

Екология редактиране

Твърдолистните гори покриват райони, които са гъсто населени или са сред центровете на човешката култура от хилядолетия. Огромна част от техния ареал е унищожен от човека, немалко от видовете флора и фауна са изчезнали. Човешкия натиск продължава и днес, въпреки че във всички страни в обхвата на зоната има добре организирани и ефективни природозащитни стратегии. Високите температури през лятото често предизвикват опустошителни горски пожари, които унищожават големи площи, заети с гори.

Източници редактиране

↑ www.worldwildlife.org
↑ География на света, Труд, 2005
↑ Cody, M.L. (1986). „Diversity, rarity, and conservation in Mediterranean-climate regions“. In Soulé, M.E. Conservation biology: the science of scarcity and diversity. Sunderland, Massachusetts, USA.: Sinauer. pp. 122 – 152.
↑ „Средиземно море“, справочник, 2004
↑ Енциклопедия „Животните в света“, Фют, София, 2002
↑ National Geographic Bulgaria, бр. 2, февруари 2006

Външни препратки редактиране

[1] www.worldwildlife.org

[2] География на света, Труд, 2005

[3] Cody, M.L. (1986). „Diversity, rarity, and conservation in Mediterranean-climate regions“. In Soulé, M.E. Conservation biology: the science of scarcity and diversity. Sunderland, Massachusetts, USA.: Sinauer. pp. 122 – 152.

[4] „Средиземно море“, справочник, 2004

[5] Енциклопедия „Животните в света“, Фют, София, 2002

[6] National Geographic Bulgaria, бр. 2, февруари 2006

[1]

[2]

[3]

[4]

[5]

[6]