Отваря главното меню
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Средорек.

Средорек е село в Западна България. То се намира в община Трекляно, област Кюстендил.

Средорек
Общи данни
Население 83 (ГРАО, 2015-03-15)*
Землище 11,1 km²
Надм. височина 805 m
Пощ. код 2555
Тел. код 07927
МПС код КН
ЕКАТТЕ 68535
Администрация
Държава България
Област Кюстендил
Община
   - кмет
Трекляно
Радко Петрунов
(БСП)

ГеографияРедактиране

Село Средорек се намира в планински район в Кюстендилското Краище, по горното поречие на Треклянска река, на шосето Кюстендил-Драгойчинци. Селото е образувано през 1920 г. През 1953 г. към селото са присъединени като махали селата Лечевци и Драгольовци.

В центъра на селото се вливат три реки, от където идва и името му „Средорек“.

НаселениеРедактиране

Население на село Драгольовци (1880 – 1953)Редактиране

Година 1880 1900 1926 1934 1946
Население 186 229 264 316 195

Население на село Средорек (след 1920)Редактиране

Година 1926 1934 1946 1956 1965 1975 1984 2009
Население 563 632 558 393 324 251 221 70

ИсторияРедактиране

Съставните села на Средорек са стари средновековни селища. В турски данъчен регистър от 1570 – 1572 г. е записано село Лучевци като зиамет към нахия Сирищник на Кюстендилския санджак с 15 домакинства и 10 ергени. Към неговото данъчно задължение е включен и данък „ушур“ на село Драголци. В списъка на джелепкешаните от 1576 – 77 г. са записани селата Дираголефча и Лъгочевче към кааза Ълъджа (Кюстендил) със съответно 1 и 3 данъкоплатци. Съществуването на селището и през XVII век е засвидетелствано в турски документ от 1624 г. за събиране на данъка джизие, където фигурира с името Дирагофче с 38 домакинства.

През 1866 г. в Драгольовци са регистрирани 21 домакинства със 161 жители. В края на XIX век землището на селото е 2069 дка, от които 836 дка гори, 144 дка естествени ливади, 42 дка овощни градини и 1047 дка ниви и се отглеждат 373 овце, 169 кози, 158 говеда и 53 коня. Основен поминък на населението са земеделието и животновъдството. Развити са домашните занаяти. Част от мъжете са сезонни строителни работници в Северна България. В селото има училище от началото на ХХ век, сградата е от 1925 г.

Село Средорек е създадено през 1920 г. През 1953 г. към него са присъединени като махали селата Лечевци и Драгольовци. Основен поминък на населението са земеделието и животновъдството. Развити са домашните занаяти. Има 5 воденици, 2 тепавици, 6 кръчми, 4 бакалници, 5 обущарници. В селото има училище (1920), читалище „Наука“ (1923), кредитна кооперация „Съгласие“ (1929).

През 1958 г. заедно със село Бъзовица е учредено ТКЗС"Устрем", което от 1961 г. преминава в ДЗС – Трекляно, от 1979 г. в АПК"Краище", което от 1983 г. е в състава на ЦКС. Открита е пощенска станция (1946). Селото е електрифицирано (1948 – 49) и водоснабдено (1945 – 65). През 1962 г. са построени нова училищна сграда и сграда на селкоопа.

Активни миграционни процеси.

РелигииРедактиране

Село Средорек принадлежи в църковно-административно отношение към Софийска епархия, архиерейско наместничество Кюстендил. Населението изповядва източното православие.

Културни и природни забележителностиРедактиране

  • Оброк „Свети Петър“. Намира се на около 2,5 км северно от моста над Треклянска река, в местността „Свети Петър“.
  • Оброк „Свети Георги“. Намира се на около 2 км северно от моста над Треклянска река, при махала „Селище“.
  • Паметник-чешма на загиналите във войните през 1912 – 1913 г., 1915 – 1918 г. и 1941 – 1945 г.

ЛичностиРедактиране

  • Крум Станоев Байтошев – 1903 – 1965, педагог, народен представител в IV Нар.събрание
  • Славчо Станоев Байтошев – род.1910 г. в с. Лечевци, педагог. Занимавал се е предимно с учителска дейност в Краище и Кюстендил.
  • Славчо Ангелов Венев – род1914 г.в с.Лечевци. Дипломат.
  • Росица Стоилова Венева – род.1929 г.в с.Лечевци – гелог
  • Иван Дончев Захариев – род.1914 г.в Лечевци.Икономист.
  • Иван Стойнев Захариев – род.1914 г. в с. Драгольовци.Юрист.
  • Зинови Арсов Сотиров – род.1920 г. в с Драгольовци.Строителен инженер.
  • Камен Асенов Колев – археолог
  • Кирил Божилов – писател, роден в с. Лечевци 1.02.1932 г.
  • Станаки Динев Йорданов, род. 1931 г. в с. Горно Кобиле. Инженер-химик, завършил неорганична и органична химия, полковник.

ЛитератураРедактиране

  • Захариев, Йордан. Сборник за народни умотворения и народопис. книга XXXII. Кюстендилско Краище, София, 1918 г., изд.БАН., с.483 – 485 и 499 – 503;
  • Стойков, Руси – Селищни имена в западната половина на България през XVI век (по турски регистър за данъци от 984 г. (1576 – 77 г.) – В: Езиковедско-етнографски изследвания в памет на академик Стоян Романски. София, 1960 г., с.441 – 2;
  • Дремсизова-Нелчинова, Цв. и Слокоска, Л. – Археологически паметници от Кюстендилски окръг, София, 1978 г., с.28;
  • Соколоски, Методија. Турски документи за историјата на македонскиот народ. Опширни пописни дефтери от XVI век за Ќустендилскиот санџак. т.V, кн.I, Скопије, 1983 г., с.665 – 666;
  • Енциклопедичен речник КЮСТЕНДИЛ А-Я, София, 1988 г., изд.БАН., с.202, 611;
  • Неделков, Аначко. – Краище. Родът на дедо Павле. С., 1999 г., 420 с.;
  • Чолева-Димитрова, Анна М. – Селищни имена от Югозападна България: Изследване. Речник. София, 2002, изд. Пенсофт.
  • Генадиева, Венета и Чохаджиев, Стефан – Археологически паметници от Кюстендилско. Част I. Археологически паметници от Кюстендилското Краище., Велико Търново, изд. Фабер, 2002 г., с.38 – 39;

Външни препраткиРедактиране