Отваря главното меню

Сръбска православна църква

(пренасочване от Сръбска патриаршия)

Сръбската православна църква (на сръбски: Српска православна црква или Srpska pravoslavna crkva) е православна автокефална поместна църква, включваща около 11 милиона души, начело с патриарх Ириней (интронизиран на 23 януари 2010 г.). Тя включва православните епархии в Сърбия, Черна гора, Босна и Херцеговина, Хърватия, Словения, Италия и Унгария. Под нейна юрисдикция е и сръбската диаспора в Америка, Западна Европа и Австралия. Въпросът за православната юрисдикция в Северна Македония е предмет на спорове с Македонската православна църква.

Сръбска православна църква
Српска православна црква
Flag of the Serbian Orthodox Church.svg
Знаме на СПЦ
Cathedral of Saint Sava, Belgrade.jpg
Катедрален храм „Свети Сава“, Белград – арх. Константин Йованович
Информация
Произлязла от Цариградска патриаршия
Основана 1219 г.
Статут автокефална
Предстоятел Ириней
Ранг патриарх
Обред византийски
Календар юлиански
Богослужебен език сръбски, църковнославянски
Седалище Белград, Сърбия
Диоцез Сърбия, Черна гора, Босна и Херцеговина
Численост
Паство 9 000 000
Сайт www.spc.rs
Сръбска православна църква в Общомедия

ИсторияРедактиране

 
Патриаршески дворец в Белград

Сръбската архиепископия е образувана в Рашката епископия като придатък към Охридската архиепископия.[1]

През 1219 г. Сръбската православна църква получава автокефален статут и ранг на Сръбска архиепископия. През 1346 г. се влива в Печката патриаршия. През XIV век попада под османско владичество и в църковна зависимост от Цариградската патриаршия. През 1557 г. се възобновява Печката патриаршия.

През 1766 г. Печката патриаршия е ликвидирана и православните сърби се оказват отново в подчинение на Вселенската патриаршия. Едва през 1879 г. отново са автокефални, но само в рамките на княжество Сърбия, а после след коронацията на крал Милан в Жича през 1882 г. – в кралство Сърбия.

Обединението на всички православни епархии в единна Сръбска православна църква става през 1919 г. От 1920 г. е възстановен патриаршеският статут на Сръбската църква. По времето на Кралство Югославия и последвалия социалистически период, Сръбската православна църква е използвана от сръбските националисти за налагане на своите цели. Това довежда до отцепването на Православната охридска архиепископия през 1967 г., но и до днес никоя православна църква не е признала автокефалността на самопровъзглавилата се архиепископия за Македонската православна църква. Днес, в резултат на разпадането на бивша Югославия и настъпилата национална криза, Сръбската православна църква става пристан и опора на сръбски народ, което я прави много популярна и влиятелна сред сръбското общество.

Вижте същоРедактиране

ИзточнициРедактиране

Външни препраткиРедактиране