Ставре Матеев Гогов е български революционер, войвода на Стружка чета на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.[1]

Ставре Гогов
български революционер
Роден
1884 г.
Починал
10 април 1907 г. (23 г.)
Ставре Гогов в Общомедия

БиографияРедактиране

Ставре Гогов е роден в стружкото село Вевчани. Няма образование и по професия е зидар. Работи в Косово – Дяково и на други места. Около 1898 година извършва във Вевчани убийство на член на съперничещата с Гоговци фамилия Поповци и е издирван от турските власти. Поставя се на разположение на селската организация на ВМОРО. В края 1900 година се формира първата вевчанска чета, начело с Тале Горанов, заменен по-късно от Яким Алулов, като Гогов став негов заместник.

Ставре Гогов участва в Илинденско-Преображенското въстание като четник в голямата чета на стружкия войвода Лука Групчев.[2]

От лятото на 1904 година, след убийството на Яким Алулов, е назначен от бюрото на Стружката организация за войвода на стружката чета на ВМОРО и действа като активен организатор.[3][4] През 1906 година е ранен от подкупен от сръбската пропаганда четник.

През април 1907 година, Ставре отсяда в къщата на вуйчо си Търпе Шекутков в родното си село Вевчани. Турците научават за това и редовна войска и башибозук от съседните села Октиси, Лабунища и Подгорци обсажда къщата. Ставре Гогов заедно с домакините си се сражава 20 часа в неравната битка, като годеницата му Кота Христова минава през обсадата и им донася патрони и бомби. След свършването на куршумите Ставре Гогов се самоубива. С него загиват и Търпе Шекутков и брат му Кузман Шекутков. Снахата Андрица и тримата внуци на Кузман Шекутков са ранени. От аскера и башибозука загиват 27 души. Турците запалват къщата. След убийството на Ставре Гогов, годеницата му Кота Христова Кузман Пупина Костойчинова убива предателя и се включва като байрактарка в четата на Стойчо Янкулов Торбичков от Подгорци.[5]

Според оценката на Милан Матов:

Ставре всекога е бил безстрашен, охотник за разузнавателна работа... остави на стружката околия отлични спомени на добър четник, безстрашен терорист и кавалер с особена честност.[6]

На построената наново къща днес има възпоменателен надпис

Во април 1907 година на ова место во нерамна борба со многуброен турски аскер херојски загина Војводата Ставре Гогов.

Външни препраткиРедактиране

  • Песен за Ставре Гогов в  
  • „Ставре Гогов“, статия от Милан Матов публикувана в „Сборник Илинден 1903 – 1924. В памет на големото македонско възстание“, София, 1924 година

БележкиРедактиране

Открийте още информация за Ставре Гогов в нашите сродни проекти:

  1. Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 101.
  2. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация : Войводи и ръководители (1893-1934) : Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 35.
  3. Матов, Милан. За премълчаното в историята на ВМРО. Второ издание. София, Национална библиотека „Св. св. Кирил и Методий“, 2011. ISBN 9789545231223. с. 53-54.
  4. Матов, Милан. Най-комитата разказва..., София, 2002, стр. 38 – 39.
  5. Миладиновъ, Иванъ Ан. Исторически албумъ на гр. Струга. София, 1930. с. 38.
  6. Матов, Милан. За премълчаното в историята на ВМРО. Второ издание. София, Национална библиотека „Св. св. Кирил и Методий“, 2011. ISBN 9789545231223. с. 54 – 55.