Станимир Трифонов

български режисьор

Станимир Георгиев Трифонов е български режисьор.

Станимир Трифонов
български режисьор
Роден
14 май 1958 г. (66 г.)
Националност България
Учил въвВеликотърновски университет
Национална академия за театрално и филмово изкуство
Режисура
Активност1988 –
Значими филмиХайка за вълци“ (2000)
Изпепеляване“ (2004)
Семейство
Уебсайт

Биография редактиране

Роден е в град Велико Търново на 14 май 1958 г. Учи в езикова гимназия в родния си град. Завършва Великотърновския университет „Кирил и Методий" със специалност българска филология, а през 1986 г. завършва ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов" със специалност кинорежисура при Димитър Пунев.

През 1986 г. работи като режисьор на документални филми и на детски предавания в Българската национална телевизия. От 1987 г. до 1993 г. е режисьор във филмова студия „Време“, след което до 1997 г. е на свободна практика. Същата година се завръща във „Време“ и до 1999 г. е неин художествен директор. От 2002 до 2010 г. е неин управител.[1][2]

Сред най-известните филми на Трифонов са сериалът „Хайка за вълци“ и игралният филм „Изпепеляване“.[1]

Филмография редактиране

Игрални филми редактиране

Документални филми редактиране

  • Казимир (2024)
  • През сълзи (2016)
  • Асен и времето (2003)
  • Към себе си (2002)
  • Модус вивенди (2002)
  • Ако е рекъл Господ... (1999)
  • Атентатът (1998)
  • Другото ниво на банята (1997)
  • Образ невъзможен (1996)
  • Преди да се родя... Ивайло Петров (1995)
  • Сън (1993)
  • Човекът, който се казваше Буров (1993)
  • Елиас Канети. Тълкувания (1992)
  • Елиас Канети. Отговор на едно писмо (1992)
  • Грюнангер. Едно пътуване на Изток (1991)
  • Минало несвършено (1989-1990)
  • Con amore (1989)
  • До утре... Четири портрета и един спомен (1988)
  • Учителят по практика (1987)

Академична кариера редактиране

От 2003 г. Станимир Трифонов заема академичната длъжност „доцент“, а от 2008 г. – професор[6] в Югозападния университет „Неофит Рилски“, Факултет по изкуствата. Преподава „Филмова и телевизионна режисура“ в катедра „Телевизионно, театрално и кино изкуство“.

През 2016 г. защитава докторска дисертация на тема „Екранизацията като трансфер“ в Института за изследване на изкуствата към Българската академия на науките в професионално направление „Театрално и филмово изкуство“.[6]

Освен в Югозападния университет „Неофит Рилски“ Станимир Трифонов е преподавал „Кинорежисура“ в Нов български университет.[1]

Източници редактиране

  1. а б в Визитка към „Режисьорът Станимир Трифонов: Болни и развратени сме от 60 години комунизъм“, интервю на Калояна Живкова, в. „Монитор“, 12 ноември 2005 г.
  2. Геновева Димитрова, „Жалка рокада“, в. „Култура“, бр. 5 (2577), 10 февруари 2010 г.
  3. Геновева Димитрова, „Подир мистиката на копнежа“, рец. във в. „Култура“, бр. 34 (2607), 8 октомври 2010 г.
  4. Благовест Златанов, „Хайка за вълци“: Как филмът пренаписва романа“, електронно списание LiterNet, 18.05.2001, № 5 (18).
  5. Ингеборг Братоева, „Телевизионен катарзис в шест части“, рец. във в. „Култура“, бр. 1, 12 януари 2001 г.
  6. а б Станимир Трифонов Архив на оригинала от 2022-07-16 в Wayback Machine., НАЦИД, Регистър на академичния състав и защитените дисертационни трудове.

Външни препратки редактиране