Станка Пенчева

Станка Михайлова Пенчева е българска поетеса.

Станка Пенчева
българска поетеса
Родена	9 юли 1929 г. Сливен, Царство България
Починала	27 май 2014 г.
Националност	България
Учила в	Софийски университет
Работила	поетеса, журналист, редактор в списание, преводач
Литература
Жанрове	стихотворение, повест за деца, мемоари
Награди	награда на Съюза на българските писатели за поезия (1970 и 2002) „Добри Чинтулов“ (1996) „П. К. Яворов“ (2000) „Златен ланец“ (2003) „Иван Николов“ (2007)
Семейство
Съпруг	Климент Цачев Георги Бурмов

Биография

Родена е на 9 юли 1929 г. в Сливен, като трето дете в семейството. Баща ѝ е земеделец, майката – домакиня. В родния си град завършва средното си образование. Тук, в детския вестник „Изгрев“, са отпечатани за пръв път нейни стихотворения (1941 – 1942 г.), а в централния печат – през 1946 – 1947 година.

През 1952 г. завършва руска филология в Софийския университет и се свързва с младежките литературни среди. Започва работа в литературната редакция на Българското национално радио (1951 – 1955) През същата година излиза първата ѝ стихосбирка „Пълнолетие“. Приета е в Съюза на българските писатели. Две години (1956 – 1958) живее със семейството си в Русе, кореспондент е на вестник „Народна култура“.

Работи още в литературното списание „Септември“ (1959 – 1975) и в списание „Отечество“ (1975 – 1986). Освен поезия публикува публицистика и преводи, главно от руски език. Членува в Съюза на българските журналисти и Съюза на преводачите в България. Пътува много из страната, среща се с почитатели на поезията в почти всички наши градове, изнася и самостоятелни авторски рецитали.

Станка Пенчева е автор на 27 стихосбирки, 3 книги с публицистика, една с автобиографична проза и една повест за деца. Отделни нейни творби са превеждани на руски, румънски, беларуски, английски, арабски, португалски, полски, шведски, хинди, испански, турски, френски, латвийски, украински, полски, чешки, словашки, сърбохърватски и др. Има издадени стихосбирки на грузински език.

Омъжвала се е два пъти – за Климент Цачев и за Георги Бурмов. Има дъщеря и внук.

Признание

Носител е на следните отличия:

• награда на Съюза на българските писатели за поезия (1970 и 2002)
• награда „Добри Чинтулов“ (1996)
• награда „П. К. Яворов“ (2000)
• награда „Златен ланец“ на вестник „Труд“ (2003)
• награда „Иван Николов“ (2007)

Носител е и на орден „Кирил и Методий“ – I степен (1974).

Регионалната библиотека „Проф. Б. Цонев“ в Ловеч издава подробен библиографски указател на творчеството ѝ (2006).

От 2012 г. в Стралджа се провежда национален литературен конкурс „Станка Пенчева“.

Библиография

Поезия

• „Пълнолетие“ (1952)
• „Опъната струна“ (1957)
• „Кладенецът на птиците“ (1960)
• „Вселена“ (1964)
• „Земя на огньовете“ (1965)
• „Горчива билка“ (1966)
• „Ябълковата градина“ (1967)
• „Есенно сияние“ (1968)
• „Моята власт“ (1970)
• „Пясъчна лилия“ (1972)
• Избрана лирика (1973)
• „Хляб и сол“ (1973)
• „Планета за двама“ (1977)
• Избрана лирика (1979)
• „Без свидетели“ (1982)
• „Недовършен свят“ (1982)
• „Разкопки“ (1984)
• „Сезонът на загубите“ (1986)
• „Многоликата“ (1986)
• „Родената на прага“ (избрани стихове, т. I, 1989)
• „Гола душа“ (избрани стихове, т. II, 1989)
• „Опит за бягство“ (1992)
• „Къща от думи“ (1995)
• „Градините на любовта“ (избрана любовна лирика, 1996)
• „Старомодни стихове“ (2002)
• „Отвън – отвътре“ (стихове, 2002)
• „Незабрава“ (избрани стихотворения, 2004)
• „Преддверие“ (2006)

Публицистика

• „Човек за човека…“ (1976)
• „Помежду им – ела тънковита“ (1982)
• „Разкопки“ (1984)
• „И тече през мен реката“ (1988)

Други

• „Мили бате…“ (повест за деца, 1995; второ допълнено издание – 2002)
• „Дървото на живота“ (документална проза, 1999)
• „Тук съм“ (автобиографична книга от 2 тома, 2008)

Външни препратки

• Стихотворения на Станка Пенчева в Словото
• Страница на Станка Пенчева в Литернет