Станке Димитров
Тази статия е за българския политически деец. За града, чието име от 1948 до 1990 година е Станке Димитров вижте Дупница. За други значения на Марек вижте Марек (пояснение).
Стефан Димитров Тодоров, по-известен като Станкѐ Димитро̀в или с псевдонима си Марек[1], е български политик, антифашист, активист на Българската комунистическа партия.
| Станке Димитров – Марек | |
|---|---|
 |
|
| Секретар на ЦК на БКП | |
| Мандат | 1935 – 1937 |
| Наследник | Георги Чанков |
| Лични данни | |
| Роден | |
| Починал | |
| Погребан | Брянск |
| Националност |
 България |
| Полит. партия | БКП (1922 – 1944) |
| Университет | СУ „Св. Климент Охридски“ |
| Професия | адвокат • политик |
Портал  Политика |
|
| Станке Димитров – Марек в Общомедия | |
Член е на Политбюро и секретар на ЦК на БКП. Автор, редактор и говорител на радиостанция „Народен глас“[2].
БиографияРедактиране
Ранен животРедактиране
Роден е на 5 февруари 1889 г. в град Дупница в семейство на обущар. Учи в педагогическите училища в Кюстендил, после в Шумен[3], което завършва през 1908 г.[4] След дипломирането си работи като учител.
Заминава за Женева да изучава право, но е принуден да се върне заради Балканската война[3]. Завършва Юридическия факултет на СУ „Св. Климент Охридски“ през 1919 г. и работи като адвокат в Дупница.
Дейност в БългарияРедактиране
През 1904 г. се включва в работническо просветително общество „Класово съзнание“, което впоследствие става партийна група на БРСДП (т.с.)[4]
Подведен е под съдебна отговорност за антивоенна пропаганда през Първата световна война и участие във Войнишкото въстание, като впоследствие е амнистиран[3].
Член е на Окръжния комитет на БКП (т.с.) в Дупница, става негов секретар 1922 г.
През 1923 г. е арестуван преди избухването на Септемврийското въстание за участие в подготовката му. Отново е амнистиран през 1924 г. Провежда Витошка нелегална конференция на БКП (т.с.) Участва в създаването на Партията на труда.
Дейност в СССРРедактиране
През 1925 г. е делегат на БКП на V разширен пленум на Изпълнителния комитет на Комунистическия интернационал в Москва. Остава в СССР поради задочната си смъртна присъда за участие в атентата през 1925 г.[5] Там преподава в българския сектор на Комунистическия университет за национални малцинства на Запада и в Международната ленинска школа в Москва.
Пристига нелегално в България през 1935 г. за провеждането на VI разширен пленум на ЦК на БКП през 1936 г. Тогава е избран за член на Политбюро и секретар на ЦК на БКП (1935 – 1937). След завръщането си в СССР е член на Задграничното бюро на ЦК на БКП.
От 1941 г. до 1944 г. води предавания на Нелегалната радиостанция „Народен глас“ на български и немски език, информирайки българския народ за развоя на военните действия и платформата на ОФ.
В края на август 1944 година Димитров трябва да замине за България, заедно с Анастас Алтъпармарков, Васил Димитров, Георги Глухчев, Михаил Зантополов и други български комунисти, изглежда за да оглави предстоящото завземане на властта от комунистите.[6]
Цялата група загива на 26 август 1944 година в катастрофа при излитането на самолета им край град Брянск. Загиналите са погребани в Гробището на Съветския район в Брянск, където им е издигнат паметник.
ПочитРедактиране
ИзточнициРедактиране
- ↑ Акроним на марксист, антифашист, революционер, емигрант, комунист
- ↑ Българско национално радио – История на БНР
- ↑ а б в BurgasGuide – Календар на събитията
- ↑ а б Oval.Ru, Большая Советская Энциклопедия (цитаты) – Димитров Станке ((ru))
- ↑ Нова добруджанска трибуна – Календар на събитията – 7 октомври
- ↑ Везенков, Александър. 9 септември 1944 г.. София, Сиела, 2014. ISBN 978-954-28-1199-2. с. 173.