Станке Димитров

български политик
Тази статия е за българския политически деец. За града, чието име от 1948 до 1990 година е Станке Димитров, вижте Дупница. За други значения на Марек вижте Марек (пояснение).

Стефан Димитров Тодоров, по-известен като Станкѐ Димитро̀в или с псевдонима си Марек,[1] е български политик, антифашист, активист на Българската комунистическа партия. Член е на Политбюро и секретар на ЦК на БКП. Автор, редактор и говорител на радиостанция „Народен глас“.[2]

Станке Димитров
български политик
Роден
Починал
26 август 1944 г. (55 г.)
ПогребанБрянск, Русия
Учил вСофийски университет
НаградиОрден „Ленин“
Политика
ПартияКПСС
Семейство
БащаДимитър Тодоров
Братя/сестриИван Димитров
Станке Димитров в Общомедия

Биография

редактиране

Ранен живот

редактиране
 
Войници от Седма рилска дивизия в 1915 г. по време на Първата световна война. Прав най-вдясно е Димо Хаджидимов. Пръв седнал отляво е Станке Димитров
 
Паметник в Брянск на загиналите Станке Димитров и другарите му

Роден е на 5 февруари 1889 година в град Дупница в семейство на обущаря и революционер от Крушево Димитър Тодоров,[3] а негов по-голям брат е публицистът Иван Димитров.[4] Учи в педагогическите училища в Кюстендил, после в Шумен[5], което завършва през 1908 г.[6] След дипломирането си работи като учител.

Заминава за Женева да учи право, но е принуден да се върне заради Балканската война.[5] Завършва Юридическия факултет на СУ „Св. Климент Охридски“ през 1919 г. и работи като адвокат в Дупница.

Дейност в България

редактиране

През 1904 г. се включва в работническо просветително общество „Класово съзнание“, което впоследствие става партийна група на БРСДП (т.с.).[6]

Подведен е под съдебна отговорност за антивоенна пропаганда през Първата световна война и участие във Войнишкото въстание, като впоследствие е амнистиран.[5]

Член е на Окръжния комитет на БКП (т.с.) в Дупница, става негов секретар 1922 г.

През 1923 г. е арестуван преди избухването на Септемврийското въстание за участие в подготовката му. Отново е амнистиран през 1924 г. Провежда Витошка нелегална конференция на БКП (т.с.) Участва в създаването на Партията на труда.

Дейност в СССР

редактиране

През 1925 г. е делегат на БКП на V разширен пленум на Изпълнителния комитет на Комунистическия интернационал в Москва. Остава в СССР поради задочната си смъртна присъда за участие в атентата през 1925 г.[7] Там преподава в българския сектор на Комунистическия университет за национални малцинства на Запада и в Международната ленинска школа в Москва.

Пристига нелегално в България през 1935 г. за провеждането на VI разширен пленум на ЦК на БКП през 1936 г. Тогава е избран за член на Политбюро и секретар на ЦК на БКП (1935 – 1937). След завръщането си в СССР е член на Задграничното бюро на ЦК на БКП.

От 1941 г. до 1944 г. води предавания на Нелегалната радиостанция „Народен глас“ на български и немски език, информирайки българския народ за развоя на военните действия и платформата на ОФ.

В края на август 1944 година Димитров трябва да замине за България, заедно с Анастас Алтъпармарков, Васил Димитров, Георги Глухчев, Михаил Зантополов и други български комунисти, изглежда, за да оглави предстоящото завземане на властта от комунистите.[8]

Цялата група загива на 26 август 1944 година в катастрофа при излитането на самолета им край град Брянск. Загиналите са погребани в Гробището на Съветския район в Брянск, където им е издигнат паметник.

Външни препратки

редактиране

Източници

редактиране
  1. Акроним на марксист, антифашист, революционер, емигрант, комунист
  2. Българско национално радио – История на БНР
  3. Кастелов, Боян. Станке Димитров-Марек. София, Издателство на Отечествения фронт, 1980. с. 10.
  4. Енциклопедичен речник Кюстендил (А-Я). София, Общински народен съвет, Регионален център по култура. Издателство на Българската академия на науките, 1988. ISBN 954-90993-1-8. с. 181.
  5. а б в BurgasGuide – Календар на събитията[неработеща препратка]
  6. а б Oval.Ru, Большая Советская Энциклопедия (цитаты) – Димитров Станке ((ru))
  7. Нова добруджанска трибуна – Календар на събитията – 7 октомври Архив на оригинала от 2007-09-29 в Wayback Machine.
  8. Везенков, Александър. 9 септември 1944 г. София, Сиела, 2014. ISBN 978-954-28-1199-2. с. 173.