Станке Димитров
Тази статия е за българския политически деец. За града, чието име от 1948 до 1990 година е Станке Димитров, вижте Дупница. За други значения на Марек вижте Марек (пояснение).
Стефан Димитров Тодоров, по-известен като Станкѐ Димитро̀в или с псевдонима си Марек,[1] е български политик, антифашист, активист на Българската комунистическа партия.
| Станке Димитров | |
|---|---|
| български политик | |
 | |
| Роден |
5 февруари 1889 г.
|
| Починал | |
| Погребан | Брянск, Русия |
| Учил в | Софийски университет |
| Награди | Орден „Ленин“ |
| Политика | |
| Партия | КПСС |
| Семейство | |
| Баща | Димитър Тодоров |
| Братя/сестри | Иван Димитров |
| Станке Димитров в Общомедия | |
Член е на Политбюро и секретар на ЦК на БКП. Автор, редактор и говорител на радиостанция „Народен глас“.[2]
Биография Редактиране
Ранен живот Редактиране
Роден е на 5 февруари 1889 година в град Дупница в семейство на обущаря и революционер от Крушево Димитър Тодоров,[3] а негов по-голям брат е публицистът Иван Димитров.[4] Учи в педагогическите училища в Кюстендил, после в Шумен[5], което завършва през 1908 г.[6] След дипломирането си работи като учител.
Заминава за Женева да изучава право, но е принуден да се върне заради Балканската война[5]. Завършва Юридическия факултет на СУ „Св. Климент Охридски“ през 1919 г. и работи като адвокат в Дупница.
Дейност в България Редактиране
През 1904 г. се включва в работническо просветително общество „Класово съзнание“, което впоследствие става партийна група на БРСДП (т.с.).[6]
Подведен е под съдебна отговорност за антивоенна пропаганда през Първата световна война и участие във Войнишкото въстание, като впоследствие е амнистиран.[5]
Член е на Окръжния комитет на БКП (т.с.) в Дупница, става негов секретар 1922 г.
През 1923 г. е арестуван преди избухването на Септемврийското въстание за участие в подготовката му. Отново е амнистиран през 1924 г. Провежда Витошка нелегална конференция на БКП (т.с.) Участва в създаването на Партията на труда.
Дейност в СССР Редактиране
През 1925 г. е делегат на БКП на V разширен пленум на Изпълнителния комитет на Комунистическия интернационал в Москва. Остава в СССР поради задочната си смъртна присъда за участие в атентата през 1925 г.[7] Там преподава в българския сектор на Комунистическия университет за национални малцинства на Запада и в Международната ленинска школа в Москва.
Пристига нелегално в България през 1935 г. за провеждането на VI разширен пленум на ЦК на БКП през 1936 г. Тогава е избран за член на Политбюро и секретар на ЦК на БКП (1935 – 1937). След завръщането си в СССР е член на Задграничното бюро на ЦК на БКП.
От 1941 г. до 1944 г. води предавания на Нелегалната радиостанция „Народен глас“ на български и немски език, информирайки българския народ за развоя на военните действия и платформата на ОФ.
В края на август 1944 година Димитров трябва да замине за България, заедно с Анастас Алтъпармарков, Васил Димитров, Георги Глухчев, Михаил Зантополов и други български комунисти, изглежда, за да оглави предстоящото завземане на властта от комунистите.[8]
Цялата група загива на 26 август 1944 година в катастрофа при излитането на самолета им край град Брянск. Загиналите са погребани в Гробището на Съветския район в Брянск, където им е издигнат паметник.
Почит Редактиране
- Родният му град Дупница е наименуван на него: като Марек от 1949 до 1950 г. и като Станке Димитров от 1950 до 1990 г.
- Спортният клуб на града носи името „Марек“.
- Къща музей „Станке Димитров – Марек“
Външни препратки Редактиране
- "Станке Димитров - Марек. Избрани произведения", София, 1954 година
Източници Редактиране
- ↑ Акроним на марксист, антифашист, революционер, емигрант, комунист
- ↑ Българско национално радио – История на БНР
- ↑ Кастелов, Боян. Станке Димитров-Марек. София, Издателство на Отечествения фронт, 1980. с. 10.
- ↑ Енциклопедичен речник Кюстендил (А-Я). София, Общински народен съвет, Регионален център по култура. Издателство на Българската академия на науките, 1988. ISBN 954-90993-1-8. с. 181.
- ↑ а б в BurgasGuide – Календар на събитията
- ↑ а б Oval.Ru, Большая Советская Энциклопедия (цитаты) – Димитров Станке ((ru))
- ↑ Нова добруджанска трибуна – Календар на събитията – 7 октомври Архив на оригинала от 2007-09-29 в Wayback Machine.
- ↑ Везенков, Александър. 9 септември 1944 г. София, Сиела, 2014. ISBN 978-954-28-1199-2. с. 173.