Отваря главното меню

Станко Църноевич (на сръбски: Станко Црнојевић или Станиша Црнојевић) (1457 – 1530) е третият син на войводата Иван Църноевич, господар на Черна гора. На четиринадесет години е изпратен от баща си в Цариград в знак на верноподанически чувства към султана, там Станко приема исляма и името Скендер бег. Той е първият санджакбей на Черногорския саджак от 1513 до 1530 г.[1] По време на управлението си Скендербег е недолюбван от черногорци, защото увеличава данъците и злоупотребява с властта си. През 1513 г. те вдигат бунт против него, който е потушен от османската войска, а Скендербег остава на власт до смъртта си през 1530 г.[2]

Станко Църноевич
Станко Црнојевић
Роден
Починал
1530 г. (73 г.)

Религия Сръбска православна църква
Ислям
Семейство
Род Църноевичи
Баща Иван Църноевич

Според народното предание Станко пребивава известно време в село Бушат, което поради това носело името Бушатлия Станко. Неговите наследници се наричат Бушатли напр. шкодренския везир Махмуд паша Бушатлия (? – 1785), който във войната си с черногорския владетел Петър I Петрович твърди, че е директен потомък на Станко Бушатли и следователно Черна гора и нейната престолнина Цетине му се полагат в наследство. Неговият праправнук пък Махмут Бушатлия през 2014 г. приема християнството и името Станко.[3]

БележкиРедактиране

  1. Благојевић & Спремић (1993). стр. 430.
  2. Станојевић (1975). стр. 31
  3. Потомък на Махмуд паша Бушатлия приема православието