Стара бургундска династия
Старата бургундска династия е френска благородническа династия, клон на френската кралска династия Капетинги, управлявала херцогство Бургундия от 1032 до 1361 гг.
Историческа справка
редактиранеБургундия получава името си от старогерманското племе бургунди, заселило се в Югоизточна Франция и основало там свое кралство (V – VI в.). В тези земи в края на IX в. се формира едноименно херцогство. Раул, един от неговите владетели, дори е избран за крал на западните франки (923 – 936). Един век по-късно Бургундия минава под властта на френската корона, а през 1032 г. Анри I я отстъпва на брат си Робер I Стари. По това време столица на херцогството става град Дижон, а още от началото на X в. център на духовния живот е абатството Клюни.[1]
Робер I Стари
редактиранеПрез 1030 г. Робер I Стари се жени за Ерменгарда д’Анжу, дъщеря на граф Фулко III д’Анжу, с която се разделя и през 1033 г. се жени за Хелия дьо Семюр (†1109), за което е отлъчен за известно време от църквата. От втората си съпруга има пет деца:
- Юг (Хуго) (1034 – 1059/1060), починал млад
- Анри (ок. 1035 – 1071/1073), съпруга Сибила (1035 – 1074), дъщеря на барселонския граф Раймон Беренгарий I
- Юг (Хуго) I (ок. 1057 – 1093)
- Йод I Червения (ок. 1058 – 1102)
- Робер (†1111), от 1085 епископ и херцог на Лангр
- Рене (1065 – 1092), от 1085 абат във Флавини
- Елена Беатрикс (†1082)
- Анри (Енрике) (1069/1070 – 1112), родоначалник на Дом Бургундия-Португалия (Алфонсини)
- Констанс (ок. 1046 – 1092), 1-ви брак с граф Юг II Шалон; 2-ри брак с Алфонсо VI крал на Кастилия
- Робер (†1113), съпруга Виоланта, дъщеря на сицилианския граф Руджеро I
- Хилдегарда (ок. 1050 – 1104), омъжена за аквитанския херцог ГГийом VIII.[2]
Юг (Хуго) I
редактиранеРобер I Стари завещава Бургундия на най-големия си внук Юг (Хуго) I (ок. 1057 – 1093), който поддържа близки отношения с християнските кралства в Испания. Той не успява да преживее ранната смърт на съпругата си Сибила дьо Невер (†1078), дъщеря на граф Гийом I дьо Невер, отказва се от властта (1079) и постъпва като монах в абтството Клюни, където умира.[1]
Йод I Червения
редактиранеСлед оттеглянето на Юг (Хуго) I на престола се възкачва по-малкият му брат Йод I Червения (ок. 1058 – 1102). Неговият родственик, кастилският крал Алфонсо VI го привлича на своя страна в борбата за изтласкването на арабите от Пиренейския полуостров (1085). В похода на бургундците на испанска земя по-късно се включва и Анри (Енрике), брат на Йод I. Той е поканен в кастилския кралски двор от леля си Констанс. Там Анри се жени за братовчедка си, инфанта Тереза и основава клона Бургундия-Португалия. по времето на Йод I в Бургундия е създадено абатство Сито, което оглавява движението за монашеска реформа в Западна Европа. Самият херцог е отлъчен от църквата заради нападение над манастирски земи. За да получи опрощение, той взема участие (1101) в Първия кръстоносен поход. Умира в Киликия, Мала Азия (1102), а тялото му е пренесено в Сито, станало фамилна гробница на бургундските херцози.[1]
През 1080 г. Йод I сключва брак със Сибила (1065 – 1103), дъщеря на бургундския граф Гийом I, от която има четири деца:
- Флорина (1083 – 1097), омъжена още като дете за сина на датския крал Свен II
- Юг (Хуго) II Тихия (ок. 1084 – 1143)
- Аделгейда (Алис) (1085 – 1142), 1-ви брак с тулузкия граф Бертран, владетел на Триполи в Ливан; 2-ри брак с граф Гийом III д’Алансон
- Анри (†1119), монах.[2]
Херцози на Бургундия от Старата бургундска династия
редактиране- 1032 – 1076: Робер I Стари (1011 – 21.3.1076), син на френския крал Робер II
- 1076 – 1079: Юг (Хуго) I (ок. 1057 – 29.8.1093), внук на Робер I Стари
- 1079 – 1102: Йод I Червения (ок. 1058 – 23.3.1102), брат на Юг (Хуго) I
- 1103 – 1143: Юг (Хуго) II Тихия (ок. 1084 – 1143), син на предходния
- 1143 – 1162: Йод (Одо) II (ок. 1118 – 27.6.1162), син на предходния
- 1162 – 1192: Юг (Хуго) III (1148 – 25.8.1192), син на предходния
- 1192 – 1218: Йод (Одо) III (1166 – 6.7.1218), син на предходния
- 1218 – 1271: Юг (Хуго) IV (9.3.1212 – 27.10.1272), син на предходния
- 1271 – 1306: Робер II (1248 – 21.3.1306), 3-ти син на Юг (Хуго) IV
- 1306 – 1315: Юг (Хуго) V (1294 – 9.5.1315), син на предходния
- 1315 – 1350: Йод (Одо) IV (1295 – 3.4.1350), брат на Юг (Хуго) V
- 1350 – 1361: Филип I Рувърски (1346 – 21.11.1361), внук на Йод (Одо) IV[3]
Клонове
редактиране- Дом Бургундия-Португалия (Алфонсини) (крале на Португалия, 1089 – 1383)
- Дом Авис (крале на Португалия, 1383 – 1580)
- Дом Браганса (крале на Португалия, 1640 – 1853, императори на Бразилия, 1822 – 1889) – наследници до днес
Вижте също
редактиранеИзточници
редактиране- ↑ а б в Керчева, Клементина, Каваленов, Страхил. Европейските династии. София, Агато, 2004. с. 87 – 89.
- ↑ а б ((ru)) «Генеалогические таблицы по истории европейских государств» – Таблица 308. Капетинги. Герцоги бургундские от Роберта I до Гуго IV (1032 – 1273)
- ↑ ((ru)) «Генеалогические таблицы по истории европейских государств» – Таблица 308. Капетинги. Герцоги бургундские от Роберта II до Филипа I (1273 – 1361)