Стара бургундска династия

Старата бургундска династия е френска благородническа династия, клон на френската кралска династия Капетинги, управлявала херцогство Бургундия от 1032 до 1361 гг.

Историческа справка

редактиране

Бургундия получава името си от старогерманското племе бургунди, заселило се в Югоизточна Франция и основало там свое кралство (V – VI в.). В тези земи в края на IX в. се формира едноименно херцогство. Раул, един от неговите владетели, дори е избран за крал на западните франки (923 – 936). Един век по-късно Бургундия минава под властта на френската корона, а през 1032 г. Анри I я отстъпва на брат си Робер I Стари. По това време столица на херцогството става град Дижон, а още от началото на X в. център на духовния живот е абатството Клюни.[1]

Робер I Стари

редактиране

През 1030 г. Робер I Стари се жени за Ерменгарда д’Анжу, дъщеря на граф Фулко III д’Анжу, с която се разделя и през 1033 г. се жени за Хелия дьо Семюр (†1109), за което е отлъчен за известно време от църквата. От втората си съпруга има пет деца:

  • Юг (Хуго) (1034 – 1059/1060), починал млад
  • Анри (ок. 1035 – 1071/1073), съпруга Сибила (1035 – 1074), дъщеря на барселонския граф Раймон Беренгарий I
  • Констанс (ок. 1046 – 1092), 1-ви брак с граф Юг II Шалон; 2-ри брак с Алфонсо VI крал на Кастилия
  • Робер (†1113), съпруга Виоланта, дъщеря на сицилианския граф Руджеро I
  • Хилдегарда (ок. 1050 – 1104), омъжена за аквитанския херцог ГГийом VIII.[2]

Юг (Хуго) I

редактиране

Робер I Стари завещава Бургундия на най-големия си внук Юг (Хуго) I (ок. 1057 – 1093), който поддържа близки отношения с християнските кралства в Испания. Той не успява да преживее ранната смърт на съпругата си Сибила дьо Невер (†1078), дъщеря на граф Гийом I дьо Невер, отказва се от властта (1079) и постъпва като монах в абтството Клюни, където умира.[1]

Йод I Червения

редактиране

След оттеглянето на Юг (Хуго) I на престола се възкачва по-малкият му брат Йод I Червения (ок. 1058 – 1102). Неговият родственик, кастилският крал Алфонсо VI го привлича на своя страна в борбата за изтласкването на арабите от Пиренейския полуостров (1085). В похода на бургундците на испанска земя по-късно се включва и Анри (Енрике), брат на Йод I. Той е поканен в кастилския кралски двор от леля си Констанс. Там Анри се жени за братовчедка си, инфанта Тереза и основава клона Бургундия-Португалия. по времето на Йод I в Бургундия е създадено абатство Сито, което оглавява движението за монашеска реформа в Западна Европа. Самият херцог е отлъчен от църквата заради нападение над манастирски земи. За да получи опрощение, той взема участие (1101) в Първия кръстоносен поход. Умира в Киликия, Мала Азия (1102), а тялото му е пренесено в Сито, станало фамилна гробница на бургундските херцози.[1]

През 1080 г. Йод I сключва брак със Сибила (1065 – 1103), дъщеря на бургундския граф Гийом I, от която има четири деца:

  • Флорина (1083 – 1097), омъжена още като дете за сина на датския крал Свен II
  • Юг (Хуго) II Тихия (ок. 1084 – 1143)
  • Аделгейда (Алис) (1085 – 1142), 1-ви брак с тулузкия граф Бертран, владетел на Триполи в Ливан; 2-ри брак с граф Гийом III д’Алансон
  • Анри (†1119), монах.[2]

Херцози на Бургундия от Старата бургундска династия

редактиране

Вижте също

редактиране

Източници

редактиране