Стара сграда на Философския факултет на Солунския университет

Идадието или Старата сграда на Философския факултет на Солунския университет (на гръцки: Το παλαιό κτήριο της Φιλοσοφικής Σχολής του Α.Π.Θ., Παλαιά Φιλοσοφική Σχολή) е историческа постройка в град Солун, Гърция.[1][2][3]

Сграда на Философския факултет
Παλαιά Φιλοσοφική Σχολή
Фасадата
Фасадата
Карта Местоположение в дем Солун
Видучилище
МестоположениеСолун, Гърция
АрхитектВиталиано Позели
Изграждане1887 – 1888 г.
Статутпаметник на културата
Сграда на Философския факултет в Общомедия

Местоположение

редактиране

Сградата е разположена в комплекса на Солунския университет, на улица „Етникѝс Амѝнис“ (на гръцки: "Εθνικής Αμύνης", бивша „Василисис Софияс“ (на гръцки: "Βασιλίσσης Σοφίας"), а в османско време „Хамидие“).[2]

Османско училище

редактиране
 
Строежъта на сградата, 1888 г.
 
Сградата на пощенска картична преди разширението в 1908 г.

Сградата е построена от османската държава за основаното в 1886 година солунско държавно училище – идадие. Изградена е на улица „Хамидие“, отворена след събарянето на източните стени на града. Това е първата постройка в Солун, възложена на италианския архитект Виталиано Позели, за което той е изпратен от Цариград през 1886 година.[4] Строежът на училището започва в 1887 година и в 1888 година идадието се нанася в новата сграда.[3] В първоначалния си вид училището е триетажна сграда със стена, заобикаляща парцела му. Отзад има малка помощна сграда. При откриването си сградата има 42 класни стаи за над 200 ученици и около 30 учители.[2]

В 1908 година, поради нарасналия брой ученици, министерството на образованието разрешава разширяване на сградата и са добавени две двуетажни флангови крила.[5] Същата година в сградата е открито турско висше училище за обучение на висши служители, главно съдебни служители.[2]

През есента на 1912 година, по време на Балканската война, в сградата са разположени българските части. При избухването на Междусъюзническата война, на 17 юни 1913 година гръцките военни изпращат ултиматум с искане българските войници да се предадат. След отказа им, сградата е обкръжена от гръцки войници и критска жандармерия. Гърците се прикриват в сградите в парка „Меленико“ и зад паметниците на еврейските гробища, които се простират зад училището. Сградата пострадва силно при избухналото сражение.[2]

Гръцка болница

редактиране

След като Солун попада в Гърция, в сградата е настанена Втора военна хирургична болница. По време на Първата световна война броят на ранените е така голям, че болницата не може да ги поеме и се налага да използва съседния стадион на „Ираклис“ за разполагане на палатки. Военната болница се помещава в сградата до 1927 година.[5]

Гръцко училище

редактиране

В 1927 година в сградата от първоначалното си седалище Вила Алатини е преместен Солунският университет – първоначално Философският факултет, след това катедрата по горите на Физическия факултет, а на следващата година Факултетите по физика, математика и селското стопанство и по-късно и Училището по право и икономика. Съответно сградата е непрекъснато обновявана и разширявана – на страничните крила е добавен трети етаж, построено е задно крило, в което е аулата, а приземието е превърнато в химически лаборатории. Така сградата придобива окончателния си вид през 1932 година. Повечето от интервенциите са дело на архитектите Александрос Драгумис, Йоанис Димитриадис и Анастасиос Матексас. На фасадата на сградата пише „ΜΟΥΣΑΙΣ ΧΑΡΙΣΙ ΘΥΕ“, Жертвай за музите и харитите, надпис, дело на Харитон Харитонидис (1878 – 1954), декан от 1928 – 1929 до 1938 – 1939 година и първи професор по старогръцки език в университета. По време на Втората световна война е използвана от германците като военна болница, а на университета е оставена само аулата и химическите лаборатории. След войната сградата е върната на Солунския университет и в нея е разположен Философският му факултет. В 1961 година спомагателните сгради по границата с игрището на „Ираклис“ са съборени, за да се отвори място за площад „Химия“. На юг зад сградата няколко години има стадион на ПАОК. Сградата пострадва от Солунското земетресение в 1978 година. Напълно е обновена в 1986 година.[2]

  1. Το Οθωμανικό αποτύπωμα της πόλης // Parallaxi Magazine, 2017-09-24. Посетен на 2 август 2019 г.
  2. а б в г д е Τζήμου, Κύα. O Χάρτης της πόλης: Παλιά Φιλοσοφική // Parallaxi Magazine, 2016-06-25. Посетен на 2 август 2019 г.
  3. а б Κόνσουλα, Αθανασία. Τρισδιάστατη Αποτύπωση στο Γενί Τζαμί Θεσσαλονίκης με Σαρωτή Laser. Θεσσαλονίκη, Αριστοτέλειο Πανεπιστήμιο Θεσσαλονίκης. Πολυτεχνική Σχολή. Διατμηματικό Πρόγραμμα Μεταπτυχιακών Σπουδών: Προστασία, Συντήρηση και Αποκατάσταση Μνημείων Πολιτισμού, 2012. σ. 6. (на гръцки)
  4. Κόνσουλα, Αθανασία. Τρισδιάστατη Αποτύπωση στο Γενί Τζαμί Θεσσαλονίκης με Σαρωτή Laser. Θεσσαλονίκη, Αριστοτέλειο Πανεπιστήμιο Θεσσαλονίκης. Πολυτεχνική Σχολή. Διατμηματικό Πρόγραμμα Μεταπτυχιακών Σπουδών: Προστασία, Συντήρηση και Αποκατάσταση Μνημείων Πολιτισμού, 2012. σ. 1. (на гръцки)
  5. а б Κόνσουλα, Αθανασία. Τρισδιάστατη Αποτύπωση στο Γενί Τζαμί Θεσσαλονίκης με Σαρωτή Laser. Θεσσαλονίκη, Αριστοτέλειο Πανεπιστήμιο Θεσσαλονίκης. Πολυτεχνική Σχολή. Διατμηματικό Πρόγραμμα Μεταπτυχιακών Σπουδών: Προστασία, Συντήρηση και Αποκατάσταση Μνημείων Πολιτισμού, 2012. σ. 7. (на гръцки)