Стари градски песни
музикален жанр
Стари градски песни е жанр от българския песенен фолклор, развил се в началото на ХХ век, но придобил изключителна популярност в средата на века. Песните от този жанр са били изключително популярни и модерни в България по това време, като често са определяни като шлагери[1].
Тематиката на жанра е най-често битова, хумористична и любовна. Поради благозвучието и актуалността си, те са били неизменна част от всекидневния живот на градския българин. Тъй като по това време не е съществувало кой знае какво чуждестранно влияние в културата, песните са помагали за повдигането на българското съзнание и са обединявали народа във всеки един момент.[1]
Известни изпълнителиРедактиране
- Аспарух Лешников
- Стоян Миленков
- Мария Петрова
- Димитър Андонов
Популярни заглавияРедактиране
- Заспали чувства
- Я кажи ми облаче ле бяло
- Бели ружи, нежни ружи
- Целувката на Ана
- Градил Илия килия
- Черен влак се композира
- Ако зажалиш някой ден
- Белите манастири
- В тая стара кръчма
- Елена, Елена
- Красив роман е любовта
- Очите ти са тъмни като Волга
- Само ти сърце си ми приятел
- Да бродя вечно сам
- Сънувах те до мен
- Спомена, що остави ми
- О, спомняте ли си, госпожо
- Зная приказка тъжна
- На тежко вино
- Нощта заспива
- Разлъка
- Печални хризантеми
- Две сълзи
- Безумно ледено сърце
- Дете на моите години
- Пролет иде
- С вярна клетва ме измами
- Аз живея за любов
- Първа обич
- Бе тъжна нощ
- Хайде да бягаме
- Май ли беше или юни
- Сняг се сипе
- Ти открадна ми сърцето
- Вишните цъфтяха
- Хавайски нощи[2]