Отваря главното меню
Териториално разпространение на кирилското писмо

Старобългарските азбуки са две: глаголица и кирилица. И двете имат ранни употреби и запазени паметници, които датират още от десети век. Старобългарската азбука, наречена от историка Георги Бакалов Климентовица /по името на Климент Охридски/ е първата кирилица, създадена в края на IX век за нуждите на християнизацията на населението на българската държава и Българската църква, просветното дело и образованието на „народен език“ в Първата българска държава.[1] Съчинението на Черноризец Храбър е посветено на глаголицата (виж „За буквите“).

ДиакриктикаРедактиране

Старобългарската кирилска азбука е съставена на базата на гръцкото уставно писмо, с добавка на писмени знаци за специфичните звукове от народния говор, които не се намират във византийския гръцки език. От момента на създаването си старобългарската азбука започва да търпи влиянието на различните народни говори, на чиято територия влиза в употреба. Така тя се адаптира за конкретните или моментни държавно-политически нужди, развивайки върху първоначалната си основа, нови вариации, които, заедно с вариациите на езика, са наричани редакции – съобразени с различията между отделните говори (виж сръбска редакция на старобългарския език, хърватска редакция на старобългарския език и руска редакция на старобългарския език)

Диакритически знациРедактиране

Диакритическите знаци на кирилицата са заимствани в основата си от Средногръцкото писмо.

Развитие и вариацииРедактиране

След падането на Първата българска държава под византийско владичество, старобългарската азбука официално остава предимно в църковна употреба, служейки за размножаване на стари преписи и четене на църковна литература създадена на старобългарски език, транслиран постепенно в писмения църковнославянски език през средновековието, който е разпространяван от Православната църква из съседните на българското землище средновековни сръбски земи, Хърватско кралство и Киевска Рус.[2]

По време на Първата българска държава почти целите територии на днешните Румъния и Молдова са под пряка българска власт. По време на Втората българска държава, територията на Влашко до царуването на Иван Асен II, е също под пряка българска власт, а насетне – с васален статут, като Влашко и Молдова са повечето време, с изключение на кратки прекъсвания, под български контрол и юрисдикция. Този исторически факт обуславя ползването на развилия се старобългарски в среднобългарски като официален език в княжество Влашко и княжество Молдова до 16 век. Румънската кирилица е в употреба до обединението на Влашко и Молдова, когато под западния натиск на т.нар. Трансилванска школа не е изтласкана постепенно от румънската латиница на изкуствено създаваната нова общорумънска писмена култура (виж и Велика Румъния).

Днес съществуват различни версии на кирилица, базирани върху видоизменената основа на първата кирилска азбука – Климентицата, която е официална писменост първо на Първото българско царство. Понастоящем тези различни версии на кирилица се ползват на територии в Югоизточна и по-голямата част от Източна Европа, както и в Централна и Северна Азия (виж и Евроазийство).

Старобългарска азбукаРедактиране

Букви Юникод Название

(кирилица)

Произношение

(МФА)

Транслитерация МФА Произход Число
  А а азъ [azŭ] a [a] Гръцко (Α, α) 1
  Б б боукы [buky], [bukŭi] b [b] Гръцко (Β, β)
  В в вѣдѣ [vædæ] v [v] Гръцко (Β, β) 2
  Г г глаголи [glagoli] g [g] Гръцко (Γ, γ) 3
  Д д добро [dobro] d [d] Гръцко (Δ, δ) 4
  Є є єсть [ɛstĭ] e [ɛ] Гръцко (Ε, ε) 5
  Ж ж живѣтє [ʒivætɛ] ž, zh [ʒ] Глаголическо  , Живете
  Ѕ ѕ / Ꙃ ꙃ sѣло [ʣælo] dz [dz] 6
  З з / Ꙁ ꙁ земля [zemlja] z [z] Гръцко (Ζ, ζ) 7
  И и ижє [iʒɛ] i [i] Гръцко (Η, η) 8
  І і / Ї ї и/ижеи [i, iʒɛі] i, I [i] Гръцко (Ι, ι) 10
  К к како [kako] k [k] Гръцко (Κ, κ) 20
  Л л людиѥ [ljudijɛ] l [l] Гръцко (Λ, λ) 30
  М м мыслитє [myslɛtɛ]/[mŭislɛtɛ] m [m] Гръцко (Μ, μ) 40
  Н н нашь [naʃĭ] n [n] Гръцко (Ν, ν) 50
  О о онъ [onŭ] o [o] Гръцко (Ο, ο) 70
  П п покои [pokoj] p [p] Гръцко (Π, π) 80
  Р р рьци [rĭʦi] r [r] Гръцко (Ρ, ρ) 100
  С с слово [slovo] s [s] Гръцко (Ϲ, ϲ) 200
  Т т тврьдо [tvr̥do] t [t] Гръцко (Τ, τ) 300
  Ѹ оу / Ꙋ ꙋ о​͡укъ [ukŭ] u [u] Гръцко (Ο, ο и Υ, υ)
  Ф ф фрьтъ [fr̤̥tŭ] f [f] Гръцко (Φ, φ) 500
  Х х хѣръ [xærŭ] x [x] Гръцко (Χ, χ) 600
  Ѡ ѡ ѡтъ [otŭ] ō, w [oː] Гръцко (Ω, ω) 800
  Ц ц ци [ʦi] c [ʦ] Етиопско ሃ(?), Еврейско צ(?), Коптско ϥ(?)‎ 900
  Ч ч чрьвь [ʧr̤̥vĭ] č, ch [ʧ] 90
  Ш ш ша [ʃa] š, sh [ʃ] Етиопско ሠ(?), Еврейско ש(?), Коптско ϣ(?)
  Щ щ ща [ʃta] št, sht [ʃt] Лигатура Ш-Т
  Ъ ъ ѥръ; ѥръ (голям) jɛrŭ ŭ, u: [ŭ]
  Ꙑ ꙑ/Ы ы ѥры jɛry y [y], или [ŭi] Лигатура Ъ-І
  Ь ь ѥрь; ѥрь (малък) jɛrĭ ĭ, i: [ĭ]
  Ѣ ѣ ять jatĭ ě [æ]
  Ю ю ю [ju] ju iu Лигатура I-ОУ
  Ꙗ ꙗ/Я я я [ja] ja ia Лигатура I-А
  Ѥ ѥ ѥ; [ие]; (йотирано е) [jɛ] je [iɛ] Лигатура І-Є
  Ѧ ѧ ѧсъ; малък юс; малка носовка [ɛ̃sŭ] ę, ẽ [ɛ̃]
  Ѩ ѩ ѩсъ; йотиран малък юс [jɛ̃sŭ] ję, jẽ [jɛ̃] Лигатура I-Ѧ
  Ѫ ѫ ѫсъ; голям юс; голяма носовка [ɔ̃sŭ] ǫ, õ [ɔ̃]
  Ѭ ѭ ѭсъ; йотиран голям юс [jɔ̃sŭ] jǫ, jõ [jɔ̃] Лигатура I-Ѫ
  Ѯ ѯ ѯи; кси [ksi] ks [ks] Гръцко (Ξ, ξ) 60
  Ѱ ѱ ѱи; пси [psi] ps [ps] Гръцко (Ψ, ψ) 700
  Ѳ ѳ ѳита; тита; фита [fita] θ, th, T, F [t]/[θ]/[f] Гръцко (Θ, θ) 9
  Ѵ ѵ ѵжица; ижица [iʒiʦa] ü [ɪ], [y] Гръцко (Υ, υ) 400
  Ѵ ѵ ижица с кендима [(Ϋ) [ʏ] [Ϋ], [ʏ] 400
  Ҁ ҁ² ко́па Гръцко (Ϙ, ϙ) 90
  Ѿ ѿ отъ [otʌ] ot [ot] Лигатура Ѡ-Т 800
  400

ЗабележкиРедактиране

ИзточнициРедактиране

  1. Колектив, „История на българите том I“, 2003 г.
  2. Колектив, „История на българите том I“, 2003 г.

Вижте същоРедактиране

Външни препраткиРедактиране