Старобългарска писменост (пояснение)

пояснителна страница

С понятието старобългарска писменост се обозначават всички известни системи[1] от писмени, изобразими знаци за съхраняване и предаване на информация чрез старобългарския език.[2] Това са:

  • Глаголическата азбука, развита от ромейско-българските просветители Кирил и Методий Солунски; наричана и глаголица в научните среди и в популярната култура.
  • Кирилическата азбука, развита от българскте книжовници от X в. в градовете Охрид и Преслав на българската държава; наричана и кирилица[3][4] или климентица в научните среди и популярната култура.

БележкиРедактиране

  1. Разбирай „азбуки“.
  2. За определението на понятието „писменост“ виж Речник на българския език. Том 12. на БАН, 2004 г.
  3. Първото засвидетелствано такова наименование на азбуката е от 1563 г. в превод на Новия завет, издаден от хърватски протестанти в град Тюбинген. Изданието е подготвено от Антон Далматин (на хърватски: Antun Dalmatin) и Стипан Истриян. Вж. Jembrih, Alojz. Pogovor uz pretisak ćiriličkoga Novoga testamenta [1563.]. Zagreb, Teološki fakultet „Matija Vlačić Ilirik“, 2008. Str. 224.
  4. Книгата на Примож Трубар (1508-1586), словенски лютерански проповедник, в превод от хърватина протестантин Антон Далматин под заглавието „Табла за дицу“ с текст от първата страница както следва:

    Табла за дицу: ♦ Ѥдне малахне книжице, из коих се та млада предрага дитца, тере припрости люди сцирулскими словми чтати, и поглавитеи, и потрибнеi артикѹли, илi члени ѡве праве старе Карстианске вере, коiа свакога човíка Iзвелíча, лахко могу научити. ♦ ABECEDARIVM, Und der ganze Catechismus / one Außlegung / in der Syruischen Sprach. ♦ У Тубниги (Тюбинген – бел. ред.). ♦ Годище по İСХовом роиству. ♦ а. ф. м. а. (1561 – бел. ред.).

    Удебелената дума е употребата на названието „кирилически“.
  Тази пояснителна страница насочва към статии със сходни заглавия.
Ако сте дошли тук чрез някаква вътрешна препратка, може да я промените така, че да сочи направо към подходящата статия.