Староец
Староец или книжовно Старовец (на македонска литературна норма: Староец) е село в Северна Македония, в община Кичево.
| Староец Староец | |
| — село — | |
 Поглед към Староец | |
  Староец | |
| Страна |  Северна Македония |
|---|---|
| Регион | Югозападен |
| Община | Кичево |
| Географска област | Долно Кичево |
| Надм. височина | 923 m |
| Население | 195 души (2002) |
| Пощенски код | 6258 |
| Староец в Общомедия | |
География редактиране
Селото е разположено в Кичевската котловнина в северозападното подножие на планината Баба Сач на десния бряг на река Треска (Голема).
История редактиране
В XIX век Староец е село в Кичевска каза на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година Старовец (Starovetz) е посочено като село с 3 домакинства с 14 жители българи.[1]
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) към 1900 година в Староец живеят 36 българи-християни и 95 българи мохамедани.[2]
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Староец е смесено село българи, помаци и албанци в Кичевската каза на Битолския санджак с 20 къщи.[3]
Цялото село е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Староец има 48 българи екзархисти.[4]
След Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Сърбия.
На етническата си карта на Северозападна Македония в 1929 година Афанасий Селишчев отбелязва Старовец като българско село.[5]
За време на Втората световна война селото попада в албанската окупационна зона. На 15 април 1943 година в Старовец албанци изнасилват Сарка Велкова Спасенова и я убиват заедно с баща и, а Христо Илиевски е пребит до смърт, защото има син студент в София.[6]
Според преброяването от 2002 година селото има 195 жители – 194 македонци и 1 сърбин.[7]
От 1996 до 2013 година селото е част от община Вранещица.
Църквата „Свети Йоан Кръстител“ е осветена на 12 септември 1999 година от митрополит Тимотей Дебърско-Кичевски.[8]
Бележки редактиране
- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 92 – 93.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 257.
- ↑ Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 37. (на македонска литературна норма)
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 156-157. (на френски)
- ↑ Афанасий Селищев. „Полог и его болгарское население. Исторические, этнографические и диалектологические очерки северо-западной Македонии“. - София, 1929.
- ↑ Николов, Борис, Владимир Овчаров, „Спомени на Владимир Карамфилов за просветното дело и революционните борби в гр. Прилеп“, ИК „Звезди“, София, 2005 г., стр. 112.
- ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 25 септември 2007
- ↑ Кичевско архијерејско намесништво // Дебарско-кичевска епархија. Архивиран от оригинала на 2013-02-12. Посетен на 14 март 2014 г.
