Староруски език

Староруският език (на украински: давньоруська мова; на руски: древнерусский язык) е общ език на обособилата се източнославянска група племена, предци на днешните беларуси, руснаци и украинци, обитавали земите около езерото Илмен, горните течения на реките Волга, Ока и Западна Двина, както и около реките Днепър, Днестър, Западен Буг и Южен Буг, разпространили се по-късно на изток. Този език е говорен през периода приблизително от средата на първото до средата на второто хилядолетие. Някои учени го наричат и общоизточнославянски език. Обаче както терминът староруски език, така и този термин не е напълно точен, понеже голяма част от източните славяни в древността се наричали анти, малка част словени (около езерото Илмен и Ладожкото езеро), а етнонимът рус (русь), се появява не по-рано от 11 век, като отначало не се отнася до всички източни славяни. Въпреки това, термините общоизточнославянски език и староруски език се възприемат като взаимозаменяеми, но вторият се е наложил, понеже е по-кратък.

Староруски език
Регион	Източна Европа
Мъртъв език	да
Говорещи	0
Писменост	Кирилица, глаголица
Систематизация по Ethnologue
Индоевропейски Славянски Източнославянски Староруски
Кодове
ISO 639-3	orv

Исторически периоди в развитието на староруския език

Предписмен период

Предписменият период в развитието на староруския език продължава от възникването на езика до 10 – 11 век.

Още по време на предписмения период в различни части на общата източнославянска територия възникват редица диалектни различия, като например нееднаквото произношение на в, г, ц, ч, някои различия в лексиката, както и незначителни различия в морфологията и синтаксиса. Поради тези диалектизми староруският език не е напълно еднороден и единен.

Писмен период

Времето на поява на книжовните норми в староруския език не е известно, но се предполага, че това е станало около 10 – 11 век, след навлизане на християнството, а с него и на славянската писменост, най-вече на кирилицата. Първоначално използваните от източните славяни книги са писани в България на старобългарски език, което оказва силно влияние върху староруския език. Като писмена норма в религиозната литература се налага руската редакция на старобългарския. В писмените паметници, които не са пряко свързани с религията, като например „Слово за Игоровия поход“, съчиненията на Владимир Мономах и др., почти са лишени от старобългаризми и според руския славист Сергей Обнорски свидетелстват за литературни традиции, зародили се у източните славяни в предхристиянската епоха, т.е. в предписмения период. Други руски учени, като Дмитрий Лихачов, Виктор Виноградов и др., обаче смятат, че за различните стилове на староруския език имат езикова различна основа: произведенията с християнска религиозна тематика са съчинени на руската редакция на старобългарския, а стиловете в светските произведения – на литературен език, базиран на живия разговорен език на източните славяни, по-точно – върху диалектите на староруския език.

Южнославянско влияние върху староруския език

Понеже при приемане на християнството в Стара Рус през 10 век за богослужение се използват книги, написани на старобългарски, този език оказва значително влияние върху староруския език, особено чрез руската редакция на старобългарския.

Разпадане на староруския език

След разпадането на староруската държава, започнало след Ярослав Мъдри (11 век), и Владимир Мономах (12 век), а особено след нашествието на татарите от изток през първата четвърт на 13 век и 250-годишната татарска власт и завладяването на югозападните източнославянски територии от поляци и литовци, спомагат засиленото диалектно раздробяване на староруския език. То постепенно довежда до появата на три нови езика: руски (великоруски), беларуски и украински език, което става в периода от около 15 до 17 век. Периодът на процеса на формиране на тези три езика се разглежда съответно като старовеликоруски, старобеларуски и староукраински език.

Характерни особености на староруския език

Фонетични особености

Развитие на гласните

Системата на гласните на староруския език в началния период е подобна на тази в старобългарски, като специфичните къснопраславянски ы, ерови (ъ, ь) и носови гласни (ѧ, ѫ), както и гласната ят (ѣ) все още не са променени. В периода на затваряне на сричката и изпадане на слабите ерове, силните ерове се вокализират (ъ > о, ь > е). Носовите гласни изгубват назалността си и също се променят (ѧ > я, ѫ > у). Гласната ят в различните диалекти претърпява различни промени (ѣ > е, и, ие), но по същество те се различават от старобългарското звучене. В източнославянски се запазва непроменена гласната ы.

Пълногласие

Още в староруски се развива така нареченото пълногласие при дифтонгичните съчетания, наследени от праславянски or, ol, er, el, които след съгласни се появява допълнителна гласна, която според по-широко разпространено схващане, гласна е (брѣгъ > берегъ) или о (млѣко > молоко), или, евентуално, първо е била ерова, вокализирала се по-късно (в потвърждение на тази теза се дават примери, макар и не много убедителни, от украински: голівка < *гольвка (главичка) и т.н.).

Изчезването на j в началото на думите

В началото на думите йотуваната гласна е (ѥ) се променя в *jo и изгубва йотацията: ѥсень > осень, ѥдинъ > одинъ и т.н. Изчезването на j в началото на думите се наблюдава и пред у, макар и не много последователно: ютро > утро и т.н. Пред а обаче j в началото на думите не изчезва: іазъ, іако, іагнѧ, іагода и т.н.

Йокане

В староруския език се заражда и друго характерно явление, т.нар. йокане, което напомня на промяната на началното ѥ в о, но се явява в средата на думите: жона < *жјона < жена (среща се още в Изборника на Светослав от 1073). В о обаче никога не се променя е, произлязло от ѣ.

Акане

Акането в някои източнославянски диалекти е фонетично явление, при което гласните о и е в неударена позиция се изговарят съответно като а и я (понавляѥмъ < поновліаѥмъ, Яронимъ < Иеронимъ и т.н.). Първоначално акането се появява в предударена позиция и (според Алексей Шахматов) още преди 13 век в диалекта на старите вятичи, като се разпространява и променя.

Палатализация

Характерни за староруския език са резултатите от различните праславянски палатализации, особено на *dj и *tj, *kti > ж (дж) и ч (чужати, старобългарски чуждати, свѣча, ст.б. свѣшта)

Морфологични особености

Най-съществената морфологична особеност в староруския, отличаваща го от старобългарски, е окончанието за родителен падеж единствено число, именителен и винителен падеж множествено число женски род и винителен падеж множествено число мъжки род ѣ (<ě) вместо я (<ę).

Други особености са:

• окончанията за именителен и винителен падеж мъжки род на пълните прилагателни или на подобните на тях форми ои или еи, вместо ыи и ии: монастырскои человек, всякои год (грамота на Дмитрий Шемяки); брат мои старешеи (грамота на можайския княз Иван).
• окончания -ого, -его, вместо -аго, -іаго (-яго) в родителен падеж единствено число при пълните форми на прилагателните от мъжки и среден род.
• окончание -iax-, вместо -ѣах- в имперфект.
• окончание -а, -ia (-я), вместо -ы за кратките и -ыи за пълните форми за мъжки и среден род на сегашните деятелни причастия (могаи – „Киево-Печорски патерик“).
• окончание -ть, вместо -тъ за 3 лице единствено и множествено число сегашно време при глаголите (свободять, пребываѥть – „Синайски патерик“).

Използвана литература

• Николай Д. Русинов Древнерусский язык, Москва, 1977