Староскандинавски език

Староскандинавският език е германски език, който дава началото на съвременните датски, шведски, норвежки, фарьорски и исландски език.

Староскандинавски език
СтранаСкандинавските страни, Великобритания, Ирландия, остров Ман, Нормандия, Нюфаундленд, Волга и местата между тях
РегионИндоевропейски езици
Писменостлатиница, Руни
ОсноваЕволюира от прото-норвежкия през VIII век, развива се в различните северногермански езици до 14 век
Систематизация по Ethnologue
-Индоевропейски праезик
.-Германски езици
..-Северногермански езици
...→Староскандинавски език
Кодове
ISO 639-3non

  древнизападноскандинавски диалекти
  древниизточноскандинавски диалекти
  древногутнийски езици
  други германски езици
Староскандинавски език в Общомедия

Староскандинавският се дели на два основни диалекта:

  • Западен: староисландски и старонорвежки
  • Източен: стародатски и старошведски

През XI век е широко разпространен – говори се от германските племена между Гренландия на запад, Русия на изток и Нормандия на юг. От този период до днес, най-слабо са се изменили исландският и родственият му фарьорски език, който е изпитал и известно влияние от датския. Староскандинавският език също е оказал широко влияние върху някои диалекти на английския и норманския.

Най-ранните открити писмени паметници на староскандинавски език са рунически надписи от I век. Такива надписи са използвани в следващите хиляда години. По-цялостни литературни произведения обаче се появяват едва в зрялото средновековие. Те използват латинска азбука и най-известни сред тях са исландските саги и еди.

Библиография

редактиране
  • Gordon, Eric V. and A. R. Taylor. Introduction to Old Norse. Second. ed. Oxford: Clarenden Press, 1981.

Външни препратки

редактиране