Магазинен автомат
Тази статия се нуждае от подобрение. Необходимо е: формат, препратки. Ако желаете да помогнете на Уикипедия, използвайте опцията редактиране в горното меню над статията, за да нанесете нужните корекции. |
Описание
редактиранеМагазинен автомат (наричан още стеков автомат) е абстрактна крайна математическа машина, която работи като чете дадена дума от лента, преминава от едно състояние в друго и обработва стек.
Машината работи на крайни (дискретни) стъпки, като на всяка стъпка прочита следващата буква от лентата (незадължително), прочита най-горния символ от стека (отново незадължително) и преминава в ново състояние, евентуално записвайки символ върху стека. Математически се означава с:
М = (S, Σ, Г, s, F, δ), където:
- S – крайно множество от състояния на машината
- Σ – азбука, крайно множество от букви. Входната дума е низ от такива букви, w ∈ Σ*
- Г – азбука на стека, може да се различава от Σ, но обикновено се използват същите означения, за да бъде по-интуитивна работата на машината
- s ∈ S – начално състояние
- F ⊆ S – множество от крайни (финални, заключителни) състояния
- δ – функция на прехода, релация от вида (S, Σ ∪ {ε}, Г ∪ {ε}) x (S, Г ∪ {ε})
(Всяко правило в δ се чете: от състояние s при прочитане на входна буква от лентата и прочитане на най-горната буква от стека, преминаваме в състояние s', записвайки буква на стека. Символът ε е означение за празната дума и показва, че не е задължително да се чете входна буква, т.е. прочитаме празната дума. Например правило от вида (q1, ε, ε) → (q2, a) преминава от състояние q1 (без да чете нищо) в състояние q2, записвайки a на върха на стека.)
Едно приложение на стековите автомати е разпознаването кога дадена дума принадлежи на определена контекстно свободна граматика.
Допълнително
редактиранеЕдно предимство на стековите автомати е, че самите те могат да бъдат кодирани и записани на лента по такъв начин, че да могат да бъдат разпознати от Машина на Тюринг, която да върши същата работа, каквато би свършил и стековият автомат.
Пример
редактиранеЕто един пример за представяне на стеков автомат със стандартния начин на запис:
M = {S, Σ, Г, s, F, δ}:
- S = {1, 2, 3, 4}
- Σ = {a, b}
- Г = {!, a}
- s = 1
- F = {3}
- δ = { (1, ε, ε) -> (2, !), (2, a, ε) -> (2, a), (2, b, a) -> (3, ε), (3, b, a) -> (3, ε), (3, a, ε) -> (4, ε), (3, b, !) -> (4, ε) }
Автоматът разпознава израз от вида a...ab...b, където броят на a е равен на броят на b. Работи на следния принцип – в началото записва символа '!' в стека, който ще ни служи да разпознаваме кога сме стигнали края на стека. След това ако прочете 'b' като първа буква или ако думата е празна, автоматът спира и не разпознава думата, защото няма такъв преход. Ако прочете 'a', записва символ 'a' в стека и остава в същото състояние (2). Ако прочете 'b', изтрива един символ 'a' от стека и преминава в състояние (3), което е и заключително. Там продължава да чете 'b' и да изпразва стека, като: ако прочете 'a', значи думата не е от търсения вид и преминава в състояние (4), което не е заключително. Ако прочете символа '!' от стека и символа 'b' от лентата, значи вече има повече b отколкото a и думата не е от търсения вид – отново преминава в състояние (4). Тъй като накрая в стека остава един символ '!', условието автоматът да разпознача думата е да е прочел цялата дума и да е в заключително състояние.
Горният пример е важен за стековите автомати, понеже показва голяма разлика между стеков автомат и краен автомат, при който разпознаването на тази дума е невъзможно.
Литература
редактиране- Р. Хантер, Проектирование и конструирование компиляторов, Москва, Финансы и статистика, 1984, ББК 32.973 6Ф7.3 Оригинал: Robin Hunter, The Design and Construction of Compilers, 1981, John Wiley & Sons Ltd