Отваря главното меню

Технология „Стелт“

(пренасочване от Стелт технология)
Самолет Lockheed F-117 Nighthawk
Френската „стелт“ фрегата „Surcouf“ (клас Лафайет)

Технологията „Стелт“ (от английски: stealth technology, от by stealth – „крадешком, мълчаливо“), също като „технология с ниска радарна видимост“ (low observable technology, LO technology) е набор от конструктивни решения и системи за активно и пасивно радарно противодействие, които се използват от самолети, кораби и ракети с цел да бъдат по-малко забележими (в идеалния случай – незабележими) от радари, инфрачервени сензори и други локационни средства.

Материали от типа метална пяна намират приложение в стелт технологията.

Идеята за технологията не е нова и възможността да бъдат извършвани незабележими от врага действия винаги е била цел на военните. Значението ѝ нараства с усъвършенстването на технологиите за откриване и прехващане (радари, ПВО, ПРО и т.н.) Обикновено за да се постигне нужната „невидимост“ на даден апарат, технологията „стелт“ се внедрява още с първоначалното му проектиране, което определя и крайно необичайния му външен вид. Разработвани са няколко секретни компютърни програми, които да постигнат оптимален дизайн. Провеждани са и полеви тестове на прототипи за напречното радарно сечение.

Принцип на действиеРедактиране

 
Стелт бомбардировачът B-2. Конструкцията е без ъгли от 90°.

Първият в историята боен „невидим“ бомбардировач и щурмови самолет е Lockheed F-117.[1] Радиолокационните станции не го засичат поради това, че в конструкцията му са вложени радиопоглъщащи материали и геометрията му под определени форми отразява основните радиолокационни сигнали над или под насочения лъч от радиолокатора, а отразените сигнали се концентрират само в няколко тънки сектора.

Радиопоглъщащите материали обикновено са нанесени върху метала на основната конструкция на апарата. Те могат да са под формата на боя или тънки слоеве и дори части на основната конструкция. Съществуват различни свойства за всеки от материалите. Някои от тях разсейват енергията на радиовълните преди контакт с метала на самолета, докато други я разсейват след като е се е отразила от металната повърхност под материала. Някои от покритията работят ефективно само за определени дължини на радиовълните и за да се запази ефективността, апаратът трябва да бъде инспектиран редовно за възникнали повърхностни дефекти. Цялостната подмяна често е много скъпа.

Друг полезен способ е апаратът да бъде изграден така, че в конструкцията му да се избягват геометрични сглобки на 90°. Реактивните двигатели също са изцяло под защитното покритие, което скрива или намалява топлинното излъчване. Тези похвати имат и недостатъци, тъй като се влияе силно върху аеродинамиката и управлението. Това беше един от сериозните проблеми на първите стелт бомбардировачи. Модерните радарни системи продължават да се усъвършенстват, което прави прилагането на ефективна стелт технология сериозно бъдещо предизвикателство.[2]

Вижте същоРедактиране

ИзточнициРедактиране

  1. Стоян Тошев. Легендарните самолети "стелт". // 14.01.2018.
  2. Митът за невидимото превъзходство.. // 04.03.2016.