Стенли Уитингам
английско-американски химик
Майкъл Стенли Уитингам (на английски: Michael Stanley Whittingham) е английско-американски химик.
Стенли Уитингам Michael Whittingham | |
английско-американски химик | |
Роден |
22 декември 1941 г.
|
---|---|
Учил в | Ню Колидж Станфордски университет |
Научна дейност | |
Област | химия |
Работил в | Бингамтънски университет |
Награди | Нобелова награда за химия (2019) |
Стенли Уитингам в Общомедия |
Биография
редактиранеРоден е на 22 декември 1941 година в Нотингам. През 1968 година защитава докторат по химия в Оксфордския университет, след което заминава за Съединените щати и специализира в Станфордския университет. След това работи в петролните компании „Ексон“ (1969 – 1984) и „Шлумбергер“ (1984 – 1988), а от 1988 година преподава в Бингамтънския университет. Той изследва интеркалацията при зареждаеми батерии и патентова основния принцип на действие на съвременните литиевойонни батерии.
През 2019 година Стенли Уитингам получава Нобелова награда за химия, заедно със Джон Гудинаф и Акира Йошино, „за разработването на литиевойонните батерии“.[1]
Библиография
редактиране- J. B. Goodenough and M. S. Whittingham. Solid State Chemistry of Energy Conversion and Storage. American Chemical Society Symposium Series #163, 1977. ISBN 978-0-8412-0358-7.
- G. G. Libowitz and M. S. Whittingham. Materials Science in Energy Technology. Academic Press, 1979. ISBN 978-0-12-447550-2.
- M. S. Whittingham and A. J. Jacobson. Intercalation Chemistry. Academic Press, 1984. ISBN 978-0-12-747380-2.
- D. L. Nelson, M. S. Whittingham and T. F. George. Chemistry of High Temperature Superconductors. American Chemical Society Symposium Series #352, 1987. ISBN 978-0-8412-1431-6.
- M. A. Alario-Franco, M. Greenblatt, G. Rohrer and M. S. Whittingham. Solid-state chemistry of inorganic materials IV. Materials Research Society, 2003. ISBN 978-1-55899-692-2.
Бележки
редактиранеТази статия, свързана с Англия, все още е мъниче. Помогнете на Уикипедия, като я редактирате и разширите.