Стентът (на английски: stent) е малка тръбичка, направена от метал или пластмаса, обичайно с форма на саморазгъваща се мрежичка, която се поставя в артерия, кръвоносен съд или друга куха структура в тялото (например: хранопровода или уретрата), за да я държи отворена. Процедурата по поставяне на стент в тялото се нарича стентиране и е минимално инвазивна, нехирургическа операция, целяща възстановяване проходимостта на артерията.[1]

Стентове с различна ширина и оплетка
Ендоскопия през стент на хранопровода

Съществуват различни видове стентове. Повечето се правят от метална или пластмасова нишка, но има и специфични, например: стентове с лекарство, емболизационни койлове (спирали), стент графтове (ендопротези), които се използват в по-големи артерии за ендоваскуларно лечение на аортна дисекация. Стентовете с лекарство са покрити с лекарствен препарат, който пречи на артериите да се запушват повторно. Като другите стентове на коронарните артерии, и този вид стентове остават в артерията за постоянно.[1]

Стентиране се прилага обикновено за лечение на следните състояния, които са резултат от стеснени или увредени кръвоносни съдове:

Други причини за използването на стентове са:

  • Стеснена или увредена уретра (утретрална стиктура),
  • Аневризми, включително аневризми на торакалната аорта,
  • Стеснени жлъчни канали,
  • Блокиране на дихателните пътища.[1]

Сред желаните характеристики на стентовете са:[2]

  • малък напречен профил,
  • висока гъвкавост (за приспособяване към извити артерии, жлъчни канали и др.),
  • висока биосъвместимост между стента и организма,
  • голяма радиална якост,
  • благоприятни радиографски свойства (например непрозрачни за рентгенови лъчи маркери в двата края на стента за улесняване видимостта за точното му позициониране),
  • наличие на атравматични ръбове (за предотвратяване на травми на стената на артериите),
  • възможност за повторно стягане на стента и репозициониране по време на имплантиране,
  • полиуретаново покритие на стента (за предотвратяване на туморни враствания).

Вижте също редактиране

Източници редактиране

  1. а б в г Stent, Medline Plus, U.S. National Library of Medicine. Update Date 5/27/2014
  2. J Butany, K Carmichael, S W Leong, and M J Collins. Coronary artery stents: identification and evaluation. J Clin Pathol. 2005 Aug; 58(8): 795–804. doi: 10.1136/jcp.2004.024174