Стерьос Влахвеис (на гръцки: Στέργιος Βλάχβεης), понякога Влахбеис (Βλάχμπεης) или Вайраклис (Βαϊρακλής), известен в българските източници като капитан Щерю,[1] e гъркомански капитан на гръцка андартска чета в Източна Македония.[2]

Стерьос Влахвеис
Στέργιος Βλάχβεης
гръцки революционер
вляво, Леригово 1908 година
вляво, Леригово 1908 година
Роден
1880 г.
Починал

Биография редактиране

 
Посрещане на четата на Влахвеис в Леригово след Хуриета в 1908 година.
 
Четата на Стерьос Влахвеис (седнал в средата), отляво на него Никос Тзавелас, а отдясно е Атанасиос Кипурос (капитан Фенгарас).

Роден във влашко семейство в българо-влашкото гъркоманско градче Долна Джумая (днес Ираклия, Гърция). Първоначално е четник в андартската чета на капитан Зервас (Дукас Дукас), а в края на 1906 година Влахвеис наследява ранения през септември и умрял през януари 1907 година капитан Атанас Хаджипантазиев (Танасис Хадзипантазис) като капитан на джумайската андартска чета. Влахвеис действа във Валовищко и Сярско. Първите му действия са насочени срещу дейци на Румънската пропаганда, действащи в Долна Джумая и Горни Порой, а след това и срещу българските чети на ВМОРО в района.

На 12 януари 1907 година Влахвеис и Никос Дзавелас, преоблечени като просяци, убиват в Долна Джумая местния жител влах Михалусис Маргаритис, който дава къщата си под наем за българско училище и българска църква.[3]

На 13 септември 1907 година Влахвеис заедно с Насос Фенгарас убива българина Динка, предал андартския капитан Димитър Гоголаков месец по-рано. През есента на 1907 година Влахбеис се оттегля в Атина, а след завръщането си в Македония действа на Халкидическия полуостров и в района на езерото Тахино.

След Младотурската революция четата на Влахвеис тръгва от планината Холомонда, минава през Нигрита и Долна Джумая и става първата чета, която влиза в Сяр на 22 юли 1908 година. Дори и при Хуриета капитан Стерьос продължава да тероризира българските села. Когато през август 1908 село Елшан решава да се откаже от Патриаршията и подава заявление с 95 подписа, серският гръцки комитет изпраща в селото Влахвеис, който пристига в Елшан в неделя, 23 август, с петима андарти и заплашва с убийство водачите на българското движение. Търси лидера на българската партия Димитър Авальов, който обаче успява да избяга в Сяр.[1]

По време на Балканска война влиза с чета в Нигрита. След Междусъюзническата война е дългогодишен кмет на Долна Джумая. След смъртта му на централния площад на Долна Джумая е издигнат негов паметник.[4][5]

Племенник на Стерьос Влахвеис е гръцкият политик Менелаос Влахвеис.

Бележки редактиране

  1. а б Георгиев, Величко, Стайко Трифонов. „Гръцката и сръбската пропаганди в Македония. Краят на XIX – началото на ХХ век“, София, Македонски научен институт, 1995, стр. 233.
  2. Χρηστίδης, Νικόλαος Χρ. Οι δρόμοι των Σερρών και η Ονοματολογία των. Σέρρες, Αφοι Χαραλαμπιδη Ο.Ε, 2012. σ. 47. Посетен на 25 юни 2014.
  3. Ιστορικό Ημερολόγιο Σερρών. Ιανουάριος // Δημόσια Κεντρική Βιβλιοθήκη Σερρών. Посетен на 29 ноември 2014.
  4. Στέργιος Ι. Βλάχμπεης, архив на оригинала от 9 февруари 2011, https://web.archive.org/web/20110209100920/http://serrelib.gr/vlahmbeis.htm, посетен на 22 януари 2008 
  5. Ο Μακεδονικός Αγώνας και οι Σερραίοι Μακεδονομάχοι, архив на оригинала от 19 февруари 2008, https://web.archive.org/web/20080219115916/http://www.serrelib.gr/ethnikes.php?id=1016, посетен на 21 януари 2008