Стефанка Иванова

Стефанка Иванова е българска археоложка, доцент.

Стефанка Иванова
български археолог
доц.Стефанка Иванова (вдясно) и проф.Ана Радунчева на теренно проучване на Белинташ през 2005 г.
доц.Стефанка Иванова (вдясно) и проф.Ана Радунчева на теренно проучване на Белинташ през 2005 г.

Образование Софийски университет „Св. Климент Охридски“
Научна дейност
Област Археология
Образование Софийски университет, Ягелонски университет Краков
Работила в Секция за Праистория Археологически институт към БАН
Публикации Middle & Early Upper Palaeolithic in Balkans; Скални мистерии. Проучвания в Източните Родопи
Известна с изследванията на редица палеолитни обекти, като пещерите Бачо Киро, Темната дупка, Скандална, Деветашката пещера, Козарника
Повлияна Мария Гимбутас, Ана Радунчева

БиографияРедактиране

Завършва Философско-историческия факултет на Софийския университет „Климент Охридски“. Защитава докторска дисертация в Археологическия факултет на Ягелонския университет в Краков (Полша) на тема „Диференциране на среднопалеолитните култури на Балканския полуостров“. От 1980 г. работи в Секция „Праистория“ на Националния археологически ивнститут с музей на БАН.[1][2]

Научна дейностРедактиране

Участва в археологическите проучвания на редица палеолитни обекти: пещерите Бачо Киро, Темната дупка, Скандална, Деветашката пещера, Козарника и на находища на открито на териториията на областите Варненска, Ловешка, Плевенска и др.

Повече от 20 години проучва палеолита при обекти на територията на Западните Родопи – Чучура, Трансформатора, Кременете, Широка поляна и др.

Участва в археологически проучвания на палеолитни и раннохолоценски обекти във Виетнам.[3]

През 2006 г. доц. Иванова възразява срещу начина, по който доц. Николай Овчаров ръководи разкопките на обектите Перперек и Татул (Кая башъ).[4]

Научни публикацииРедактиране

Автор и съавтор е на редица публикации, между които са монографичната поредица „Temnata Cave – Excavation in Karlukovo Karst Area[5], „Excavation in Bacho Kiro Cave, Bulgaria“, „Chronology and Culture of Paleolithic“, „Charakter und Probleme der Untersuchungen der fruehesten Kulturen im Rodopen“, „Problems of the Stone Age in the Old World[6], „Raw materials exploitation strategy on the territory of Bulgaria during Early Paleolithic period“.

В началото на 2017 г. излиза пълното ѝ изследване на светилищата и средищата, датиращи от Новокаменната и Каменно-медната епоха на територията на Източните Родопи „Скални мистерии. Проучвания в Източните Родопи“ на български и на английски език.[7]

ИзточнициРедактиране

  1. НАИМ – БАН СЕКЦИЯ ЗА ПРАИСТОРИЯ РЕЗУЛТАТИ ОТ ТЕРЕННИТЕ АРХЕОЛОГИЧЕСКИ ПРОУЧВАНИЯ ПРЕЗ 2009 Г.(ПРЕДВАРИТЕЛНА ПРОГРАМА)
  2. Middle & Early Upper Palaeolithic in Balkans (English and French Edition) Paperback – 1979 by Janusz K. Kozlowski (Author), Stefanka Ivanova (Author), Paul Haesaerts (Author), Svoboda Sirakova (Author), Nicolai Sirakov (Author), & 2 more, Jagiellonian University Press; 1st edition (1979), ISBN-13: 978-8301017224
  3. Иванова, С. Разкопки и проучвания, Книга XXXVI „Ранни и среднопалеолитни ансамбли от района на язовир Широка поляна (Западни Родопи)“, АИМ-БАН, София, 2006 г.
  4. dnevnik.bg "Внимание: Чалга археология Спорът за Перперикон и Татул", автор Лора Филева, публикация от 9 март 2009 г.
  5. Temnata cave: Excavations in Karlukovo Karst Area Bulgaria / edited by Janusz K. Kozlowski, Henri Laville, Boleslaw Ginter.
  6. Problems of the Stone Age in the Old World. Jubilee Book Dedicated to Professor Janusz K. Kozlowski, Institute of Archaeology of the Jagiellonian University, Cracow 2001, ISBN 83-916415-0-3
  7. „Borina Foundation – Rock Mysteries.Investigations in The Eastern Rhodopes.By Stefanka Ivanova“, архив на оригинала от 10 октомври 2017, https://web.archive.org/web/20171010211011/http://www.borina.com/store/p29/Rock_Mysteries.html, посетен 10 октомври 2017