Стефанка Иванова
Стефанка Иванова е българска археоложка, доцент.
| Стефанка Иванова | |
| български археолог | |
 доц.Стефанка Иванова (вдясно) и проф.Ана Радунчева на теренно проучване на Белинташ през 2005 г. | |
| Учила в | Софийски университет |
|---|---|
| Научна дейност | |
| Област | Археология |
| Работила в | Секция за Праистория Археологически институт към БАН |
| Публикации | Middle & Early Upper Palaeolithic in Balkans; Скални мистерии. Проучвания в Източните Родопи |
| Известна с | изследванията на редица палеолитни обекти, като пещерите Бачо Киро, Темната дупка, Скандална, Деветашката пещера, Козарника |
| Повлияна | Мария Гимбутас, Ана Радунчева |
Биография
редактиранеЗавършва Философско-историческия факултет на Софийския университет „Климент Охридски“. Защитава докторска дисертация в Археологическия факултет на Ягелонския университет в Краков (Полша) на тема „Диференциране на среднопалеолитните култури на Балканския полуостров“. От 1980 г. работи в Секция „Праистория“ на Националния археологически ивнститут с музей на БАН.[1][2]
Научна дейност
редактиранеУчаства в археологическите проучвания на редица палеолитни обекти: пещерите Бачо Киро, Темната дупка, Скандална, Деветашката пещера, Козарника и на находища на открито на териториията на областите Варненска, Ловешка, Плевенска и др.
Повече от 20 години проучва палеолита при обекти на територията на Западните Родопи – Чучура, Трансформатора, Кременете, Широка поляна и др.
Участва в археологически проучвания на палеолитни и раннохолоценски обекти във Виетнам.[3]
През 2006 г. доц. Иванова възразява срещу начина, по който доц. Николай Овчаров ръководи разкопките на обектите Перперек и Татул (Кая башъ).[4]
Научни публикации
редактиранеАвтор и съавтор е на редица публикации, между които са монографичната поредица „Temnata Cave – Excavation in Karlukovo Karst Area“[5], „Excavation in Bacho Kiro Cave, Bulgaria“, „Chronology and Culture of Paleolithic“, „Charakter und Probleme der Untersuchungen der fruehesten Kulturen im Rodopen“, „Problems of the Stone Age in the Old World“[6], „Raw materials exploitation strategy on the territory of Bulgaria during Early Paleolithic period“.
В началото на 2017 г. излиза пълното ѝ изследване на светилищата и средищата, датиращи от Новокаменната и Каменно-медната епоха на територията на Източните Родопи „Скални мистерии. Проучвания в Източните Родопи“ на български и на английски език.[7]
Източници
редактиране- ↑ НАИМ – БАН СЕКЦИЯ ЗА ПРАИСТОРИЯ РЕЗУЛТАТИ ОТ ТЕРЕННИТЕ АРХЕОЛОГИЧЕСКИ ПРОУЧВАНИЯ ПРЕЗ 2009 Г.(ПРЕДВАРИТЕЛНА ПРОГРАМА)
- ↑ Middle & Early Upper Palaeolithic in Balkans (English and French Edition) Paperback – 1979 by Janusz K. Kozlowski (Author), Stefanka Ivanova (Author), Paul Haesaerts (Author), Svoboda Sirakova (Author), Nicolai Sirakov (Author), & 2 more, Jagiellonian University Press; 1st edition (1979), ISBN-13: 978-8301017224
- ↑ Иванова, С. Разкопки и проучвания, Книга XXXVI „Ранни и среднопалеолитни ансамбли от района на язовир Широка поляна (Западни Родопи)“, АИМ-БАН, София, 2006 г.
- ↑ dnevnik.bg "Внимание: Чалга археология Спорът за Перперикон и Татул", автор Лора Филева, публикация от 9 март 2009 г.
- ↑ Temnata cave: Excavations in Karlukovo Karst Area Bulgaria / edited by Janusz K. Kozlowski, Henri Laville, Boleslaw Ginter.
- ↑ Problems of the Stone Age in the Old World. Jubilee Book Dedicated to Professor Janusz K. Kozlowski, Institute of Archaeology of the Jagiellonian University, Cracow 2001, ISBN 83-916415-0-3
- ↑ Borina Foundation – Rock Mysteries.Investigations in The Eastern Rhodopes.By Stefanka Ivanova, архив на оригинала от 10 октомври 2017, https://web.archive.org/web/20171010211011/http://www.borina.com/store/p29/Rock_Mysteries.html, посетен на 10 октомври 2017