Стефан Божков

български футболист
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други личности с името Стефан Стефанов.

д-р Стефан Божилов Стефанов, известен като Стефан Божков е български футболист и треньор по футбол. По-голямата част от кариерата му е свързана с ЦДНА (София).

Стефан Божков
Stefan Bozhkov.jpg
Лична информация
Прякор Стевето
Роден Стефан Божилов Стефанов
20 септември 1923 г.
София, Flag of Bulgaria.svg България
Починал 1 февруари 2014 г. (90 г.)
София, Flag of Bulgaria.svg България
Пост Полузащитник
Професионални отбори¹
ГодиниОтборМГ
1938 – 1946
1947 – 1948
1948 – 1960
Flag of Bulgaria.svg Спортист (София)
Flag of the Czech Republic.svg СК Кладно
България ЦДНА


202
(–)
(–)
(45)
Национален отбор
1946 – 1958България България053 00(4)
Треньор
1960
1967 – 1970
1982
България България
България България
България ЦСКА „Септемврийско знаме“
1. Информацията за мачовете и головете включва само местните първенства .
Стефан Божков в Общомедия
Медали
Олимпийски игри
Бронзов медал Мелбърн 1956 футбол

КариераРедактиране

Стефан Божков започва футболната си кариера през 1938 г. в Спортист (София). В началото на 1947 г. преминава в чехословашкия СК Кладно, където остава до лятото на 1948 г.

ЦСКА (София)Редактиране

През лятото на 1948 г. Божков се завръща в България и става част от първия състав на новосформирания ЦДНА. До декември 1959 г. изиграва общо 202 мача, в които бележи 45 гола. Играе като полузащитник и нападател. Десет пъти е бил шампион на България – 1948, 1951, 1952, 1954, 1955, 1956, 1957, 1958, 1959 и 1960 г. и три пъти е носител на Купата на България (1951, 1954 и 1955 г.). В турнира за Купата на Европейските шампиони има 8 мача и 1 гол. Футболист с добри технически и организаторски качества и самоотвержена игра.

Национален отборРедактиране

За националния отбор Божков има 53 мача и 4 гола. В 41 от мачовете е бил негов капитан. Дебютира на 8 ноември 1946 г. срещу Румъния (2:2). Последната му среща е на 21 декември 1958 г. срещу ФРГ (0:3). Бронзов медалист на Олимпийските игри в Мелбърн, Австралия през 1956 г.

Кариера извън теренаРедактиране

От 1961 до 1963 е помощник-треньор в ЦСКА. От 1966 до 1970 е главен селекционер на националният отбор по футбол на България с който през 1968 г. заема второ място на олимпийският турнир в Мексико и го класира на финалите на Световното първенство в Мексико през 1970 г. Ръководи „А“ националния отбор общо в 34 мача, младежкия в 2 мача и олимпийския – през 1960 г. През 1974 г. е включен от спортните журналисти в идеалния отбор на 30-летието (1944 – 1974 г.). Бивш треньор на ЦСКА (1971 – 1974, 1982 г.) и председател на отбора. Има дългогодишна треньорска практика в Русия, Унгария, Италия и Германия. Бил е и вицепрезидент на БФС (1975 г.). Има звания Заслужил майстор на спорта (1953), Заслужил треньор (1969) и Заслужил деятел на физкултурата (1976), носител на орден „9 септември 1944 г.“ – I степен с мечове (1983 г.). Има 2 висши образования – медицинско в Медицински университет - София и спортно във ВИФ – специалност „Футбол“. Почетен гражданин на София и Кюстендил. Бил е председател на треньорската комисия в БФС. Почива на 1 февруари 2014 г. в София.