Стефан Воронов

български поп-певец и актьор

Стефан Воронов е известен български естраден певец и актьор от 60-те и началото на 70-те години на XX век, загинал трагично при катастрофа. Поколенията обаче са го запомнили повече с поп-песните, които е записвал паралелно с участията си в театъра.

Стефан Воронов
български поп-певец и актьор
Роден
Починал
ПогребанЦентрални софийски гробища, София, Република България
Работилвокал, актьор
Музикална кариера
Инструментивокал
Гласбаритон

Биография

редактиране

Воронов произхожда от известно руско потомствено графско семейство, което търси убежище в България след болшевишката революция в Русия от 1917 година. Неговият баща, Александър Воронов, работи като журналист.

Стефан Воронов е завършил строителния техникум „Христо Ботев“ в София през 1964 година. Освен певец и актьор, Воронов е и талантлив художник, танцьор и пантомимист. Неговата популярност и слава изгряват, когато се явява на популярния по това време конкурс „Микрофонът е ваш“, организиран от Вили Казасян и неговия оркестър (по онова време) „Студио 5“ и воден от Коста Цонев в БИАД.

Едни от най-известните му песни са „Суранайка“, „Стрели“, „Дама пика“, „Краят на всяка игра“, „Урок по танци“, „Сняг бавно пада“, „Има страна“, „Чин-чин“, „Завърни се". Той пее предимно кавъри на Енрико Масиас, Салваторе Адамо, Джони Холидей и Шарл Азнавур.[1] Песента „Дама пика“ по музика на Развигор Попов е носител на втора награда на конкурса Златният Орфей през 1967 година.

Постъпва във ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“ заради бъдещата си съпруга, актрисата Маргарита Пехливанова. До смъртта си играе в Народен театър за младежта в София. Занимава се с пантомима, участва в детски телевизионни постановки с Климент Денчев. След гастрол на трупата му в Братислава и Виена микробусчето, в което са пътували Воронов и останалите актьори, се блъска на входа на София в аварирал камион, оставен край платното без обозначителни знаци. Младият актьор и певец дори не усеща какво се случва. Той умира в съня си.

През 1981 г. е основана фондация на неговото име от Маргарит Данов[2].

На 6 септември 1993 г., деветнадесетата годишнина от смъртта му, за първи път е проведен възпоменателен концерт в негова чест в НДК. Година по-късно е издаден албум с негови изпълнения. Едни от инициаторите и организаторите на тези събития са Маргарит Данов, Стефка Берова и Георги Минчев.

Личен живот

редактиране

Негова съпруга е актрисата Маргарита Пехливанова, родом от град Плевен, където приживе певецът постоянно гостува. Той е любимец на плевенската публика. Има един син — Александър Воронов, който също е актьор.

Година Награда Песен / Композитор Фестивал Град / Държава
1967 II награда „Дама пика“
(Развигор Попов)
Международен фестивал „Златният Орфей Слънчев бряг

Дискография

редактиране

Студийни албуми

редактиране
Година Албум Вид Издател Каталожен номер
1975 Стефан Воронов LP Балкантон ВТА 1749
1994 Стефан Воронов CD

Малки плочи

редактиране
Година Сингъл Вид Издател Каталожен номер
1965 Краят на всяка игра/ The End Of Every Game SP Балкантон ВТВ 10114
Йорданка Христова, Стефан Воронов – „Фенера на влюбените“/ „Слушай отговора на вятъра“ SP Балкантон ВТК 2822
1966 Стефан Воронов SP Балкантон ВТК 5797
1968 Ал. Тодоров/ Ст. Воронов – „Целуни ме бързо“/ „Ела моя любов“ SP Балкантон ВТК 2788
1969 Изпълнения на Стефан Воронов и Студио 5 SP Балкантон ВТК 6102
1971 Дийн Мартин, Мария Нейкова, Стефан Воронов – Наши и чужди изпълнители SP Балкантон ВТК 6318
1972 Песни за град Мичурин (м. Атанас Косев; т. Златина Билярска; изп. Стефан Воронов) SP Балкантон ВТК 2963

Телевизионен театър

редактиране

Външни препратки

редактиране

Източници

редактиране
  1. Стефан Воронов в bgestrada.com[неработеща препратка]
  2. Йордан Рупчев, „Изборът на Рупи“, а...з, стр.106