Стефан Воронов
Стефан Воронов е известен български естраден певец и актьор от 60-те и началото на 70-те години на XX век, загинал трагично при катастрофа. Поколенията обаче са го запомнили повече с поп-песните, които е записвал паралелно с участията си в театъра.
Стефан Воронов | |
български поп-певец и актьор | |
Роден | |
---|---|
Починал | 6 септември 1974 г.
|
Погребан | Централни софийски гробища, София, Република България |
Работил | вокал, актьор |
Музикална кариера | |
Инструменти | вокал |
Глас | баритон |
Биография
редактиранеВоронов произхожда от известно руско потомствено графско семейство, което търси убежище в България след болшевишката революция в Русия от 1917 година. Неговият баща, Александър Воронов, работи като журналист.
Стефан Воронов е завършил строителния техникум „Христо Ботев“ в София през 1964 година. Освен певец и актьор, Воронов е и талантлив художник, танцьор и пантомимист. Неговата популярност и слава изгряват, когато се явява на популярния по това време конкурс „Микрофонът е ваш“, организиран от Вили Казасян и неговия оркестър (по онова време) „Студио 5“ и воден от Коста Цонев в БИАД.
Едни от най-известните му песни са „Суранайка“, „Стрели“, „Дама пика“, „Краят на всяка игра“, „Урок по танци“, „Сняг бавно пада“, „Има страна“, „Чин-чин“, „Завърни се". Той пее предимно кавъри на Енрико Масиас, Салваторе Адамо, Джони Холидей и Шарл Азнавур.[1] Песента „Дама пика“ по музика на Развигор Попов е носител на втора награда на конкурса Златният Орфей през 1967 година.
Постъпва във ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“ заради бъдещата си съпруга, актрисата Маргарита Пехливанова. До смъртта си играе в Народен театър за младежта в София. Занимава се с пантомима, участва в детски телевизионни постановки с Климент Денчев. След гастрол на трупата му в Братислава и Виена микробусчето, в което са пътували Воронов и останалите актьори, се блъска на входа на София в аварирал камион, оставен край платното без обозначителни знаци. Младият актьор и певец дори не усеща какво се случва. Той умира в съня си.
През 1981 г. е основана фондация на неговото име от Маргарит Данов[2].
На 6 септември 1993 г., деветнадесетата годишнина от смъртта му, за първи път е проведен възпоменателен концерт в негова чест в НДК. Година по-късно е издаден албум с негови изпълнения. Едни от инициаторите и организаторите на тези събития са Маргарит Данов, Стефка Берова и Георги Минчев.
Личен живот
редактиранеНегова съпруга е актрисата Маргарита Пехливанова, родом от град Плевен, където приживе певецът постоянно гостува. Той е любимец на плевенската публика. Има един син — Александър Воронов, който също е актьор.
Награди
редактиранеГодина | Награда | Песен / Композитор | Фестивал | Град / Държава |
---|---|---|---|---|
1967 | II награда | „Дама пика“ (Развигор Попов) |
Международен фестивал „Златният Орфей“ | Слънчев бряг |
Дискография
редактиранеСтудийни албуми
редактиранеГодина | Албум | Вид | Издател | Каталожен номер |
---|---|---|---|---|
1975 | Стефан Воронов | LP | Балкантон | ВТА 1749 |
1994 | Стефан Воронов | CD |
Малки плочи
редактиранеГодина | Сингъл | Вид | Издател | Каталожен номер |
---|---|---|---|---|
1965 | Краят на всяка игра/ The End Of Every Game | SP | Балкантон | ВТВ 10114 |
Йорданка Христова, Стефан Воронов – „Фенера на влюбените“/ „Слушай отговора на вятъра“ | SP | Балкантон | ВТК 2822 | |
1966 | Стефан Воронов | SP | Балкантон | ВТК 5797 |
1968 | Ал. Тодоров/ Ст. Воронов – „Целуни ме бързо“/ „Ела моя любов“ | SP | Балкантон | ВТК 2788 |
1969 | Изпълнения на Стефан Воронов и Студио 5 | SP | Балкантон | ВТК 6102 |
1971 | Дийн Мартин, Мария Нейкова, Стефан Воронов – Наши и чужди изпълнители | SP | Балкантон | ВТК 6318 |
1972 | Песни за град Мичурин (м. Атанас Косев; т. Златина Билярска; изп. Стефан Воронов) | SP | Балкантон | ВТК 2963 |
Телевизионен театър
редактиране- „Банята“ (1974) (Стефан Шечерович)
- „Но преди да станем големи“ (1972) (Владимир Голев)
Външни препратки
редактиранеИзточници
редактиране- ↑ Стефан Воронов в bgestrada.com[неработеща препратка]
- ↑ Йордан Рупчев, „Изборът на Рупи“, а...з, стр.106