Стефан (на гръцки: Στέφανος, Стефанос) е гръцки духовник, воденски (29 януари 1904 до 13 май 1910), пелагонийски (1910 - 1912) и лемноски и агиоевстратийски митрополит (1912 – 1947).

Стефан
Στέφανος
гръцки духовник
Роден
1859 г.
Починал
8 август 1948 г. (89 г.)
Учил вХалкинска семинария
Стефан в Общомедия

Биография редактиране

 
Митрополит Стефан и вляво зад него Ламброс Коромилас във Воден
 
Посрещане на Мехмед V в Битоля в 1911 година. Митрополит Стефан е заедно с екзархийския митрополит Авксентий Пелагонийски

Роден е с фамилията Даниилидис (Δανιηλίδης) в 1859 или в 1865 година[1] в Сардес на остров Лемнос. Учи в Халкинската семинария, покровителстван от митрополит Йоаким Лемноски. Завършва в 1894 година, ръкоположен в същата година за дякон. Служи като архидякон, а впоследствие като протосингел на Одринската епархия.[1]

На 12 февруари е избран за мирски епископ срещу архимандрит Атанасий Ласкарис, ефимерий на енория Вланга в Цариград и Йоаким Георгиадис, архидякон на Ксантийската митрополия. На 31 март 1902 година е ръкоположен за мирски епископ, викарен на Одринската митрополия. Ръкополагането е извършена от митрополит Кирил Одрински в съслужение с митрополит Филарет Димотишки и епископ Антим Родостолски.[1]

На 29 януари 1904 година е избран за воденски митрополит с осем гласа срещу митрополит Никифор Литицки и Константий, бивш маронийски.[1] Подкрепя активно гръцката въоръжена пропаганда в Македония. Обявен е за агент от първи ред.[2][3][1] На 13 май 1910 година става пелагонийски митрополит, а на 31 май 1912 година – лемноски. Подава оставка през 1948 година.[1]

Умира на 8 август 1948 година.[1]

Бележки редактиране

Герман мирски епископ
(31 март 1902 – 29 януари 1904)
Атанасий
Никодим воденски митрополит
(29 януари 1904 – 13 май 1910)
Тимотей
Василий пелагонийски митрополит
(13 май 1910 – 31 май 1912)
Хрисостом
Генадий лемноски и агиоевстратийски митрополит
(31 май 1912 – 1948)
Василий