Отваря главното меню

Стефан Борисов Десподов — Деспо (р. 2 октомври 1950 – п. 6 януари 2015) е български художник, работил в областта на карикатурата, плаката и приложната графика.

Стефан Десподов
Роден
2 октомври 1950 г.(1950-10-02)
Починал
6 януари 2015 г. (на 64 г.)
Националност Флаг на България България
Академия ВИИ „Николай Павлович“
Учители проф. Александър Поплилов
Направление плакат

Съдържание

БиографияРедактиране

През 1969 г. завършва строителния техникум „Христо Ботев“ в София,[1] а през 1974 година – Висшия институт за изобразително изкуство „Николай Павлович“, специалност „Плакат“ в класа на проф. Александър Поплилов.[2] Още от 1970 г., започва да участва в изложби в страната и чужбина. Негови творби са представяни на изложби в Монреал, Париж, Бодригера, Амстердам, Страсбург, Лондон, Истанбул, Атина, Западен Берлин, Ахшехир, Сараево.

След дипломирането си започва работа в издателство „Техника“, а по-късно и в издателство „Народна култура“ като художествен редактор, в списание „Глас“ и в „Литературен вестник“. Дълги години работи като плакатист на Народния театър „Иван Вазов“, където прави плакатите за пиеси като „Хъшове“, „Макбет“, „Сако от велур“, „Тартюф“.[3] За работата си в този жанр Десподов казва:

Преди време колегата-плакатист Божидар Икономов беше направил една акция „Театърът – това съм аз“ […]. Трябваше всеки участник да включи и по едно свое мото. Аз тогава си позволих да напиша, че театралният плакатист е нещо като One Man Show. Защото разиграва пиесата върху един празен лист. При това без думи."[4]

Десподов е художник-постановчик на три анимационни филма,[5] един от които е „Хороскоп“ от 1974 година със сценарист Йосиф Перец, режисьор Зденка Дойчева и музика Борис Карадимчев.

Карикатури на Десподов са публикувани в периодичния печат в Русия, Полша, Швейцария, Германия, Япония, Италия, Турция, бивша Югославия, Чехия, Германия и Куба.[3] Негови творби са притежание на Националната художествена галерия, Дома на хумора и сатирата в Габрово, Музея на карикатурата в Истанбул, колекция „Уграфис“ в Сараево.[2]

Издал е пет авторски албума:

  • 1991 – „Visage de la parole“, Женева, издателство Rousseau,
  • 1994 – „Простмодернизъм и други глупости“, София, издателство Лик,
  • 1996 – „Лица (портрети на известни автори)“, София, издателство K & M Publishing Company,
  • 2007 – „Петдесет години Сатиричен театър „Алеко Константинов“. Галерия Стефан Десподов“, София,
  • 2011 – „Стефан Десподов, Театрални плакати“, София, издателство Хелатранс.[5]

Умира на 6 януари 2015 година на 65-годишна възраст.[6]

НаградиРедактиране

Стефан Десподов е носител на редица награди, измежду които:[2]

  • 1973 – III награда на Международен фестивал на карикатурата, Сараево
  • 1975 – Специална награда на Международна изложба „Карикатура“ 75, Западен Берлин
  • 1976 – Специална награда на Международна изложба, Ахшехир
  • 1977 – Бронзов медал, Фестивал на изкуствата, Истанбул
  • 1979 – I награда в категория „Стрип“ на Международен фестивал на карикатурата, Конелиано
  • 1988 – Годишната награда на името на Илия Бешков на СБХ
  • 1992 – Голямата награда на Седмото биенале на театралния плакат, София
  • 1992 – Награда на СБА на Седмото биенале на театралния плакат, София
  • 1995 – Награда за най-добър плакат на българска пиеса, Първо международно триенале на сценичния плакат, София
  • 1997 – Награда „Златно перо“ за принос към българската култура
  • 1998 – Голямата награда на Годишната изложба на карикатурата, София, 1998
  • 1998 – Голямата награда на Международен фестивал на черния хумор „Humorror“, Букурещ
  • 1999 – Голямата награда на Международния фестивал на карикатурата, Порто
  • 2003 – Голямата награда на Каriuka Competition, Полтава
  • 2004 – Награда за най-добър плакат от български автор, Трето международно триенале на сценичния плакат, София
  • 2005 – Първа награда на Трети международен карикатурен конкурс, Бурса
  • 2007 – Първа награда на Пети международен карикатурен конкурс, Бурса
  • 2007 – Специална награда на Международен конкурс на карикатурата, Есен
  • 2009 – Годишната награда на името на Доньо Донев на Софийска община
  • 2009 – Първа награда на Международен конкурс на карикатурата, Ниш
  • 2010 – Голямата награда на Международен фестивал на карикатурата, Браила
  • 2010 – Голямата награда на Международен конкурс за екокарикатура – Сокобаня, Сърбия
  • 2011 – Специална награда на Международен конкурс на карикатурата, Истанбул
  • 2012 – Голямата награда на Международен салон DICAKO'12, Сеул
  • 2012 – Първа награда на Международен салон на графичния хумор, Пернабуко
  • 2012 – Първа награда на Международен конкурс на карикатурата на в. „Новые Известия“, Москва[5]
  • 2013 – Награда „Златният гъсок“ в категория „Карикатура“ на XXXIII международен фестивал на хумора и сатирата „Кремницке гаги“[7]

ИзточнициРедактиране

Външни препраткиРедактиране