Стефан Зафиров

български учител, адвокат и общественик

Стефан Зафиров (Хаджизафиров) е български учител, адвокат и общественик.

Стефан Зафиров
български учител, адвокат и общественик
Стефан Зафироов.jpg
Роден
Починал
неизв.
Семейство
Съпруга Марийка
Деца Райна Хаджиилиева
Невенка Зафирова
Наталия Тончева

БиографияРедактиране

Роден е през 1846 г. в Стара Загора. Негов баща (или чичо) е Никола Зафиров, свещеник в Стара Загора през 1850-те години. Превежда „Книга за изповед или кратки наставления към всекий духовний отец и християнин. Списана на гръцки от патриарха константинополскаго г. Калиника, а преведена от ескизагорскаго економа п. Никола Зафиров и от елинскаго учителя И. Д. Цариград, в печатницата Ц. вестника и содружия, 1859.“ Издадена е в 535 екземпляра със спомоществователи от Габрово, Елена, Никопол, Търново и Чирпан.[1]

Завършва петокласното мъжко Светиниколско училище в Стара Загора. Учителства в село Трънково, Старозагорско (1867 – 1869), Стара Загора (1870), село Ахиево, Старозагорско (1871 – 1873), Горна Оряховица (1874) и Велико Търново (1875 – 1877). Братята му Христо и Георги Зафирови са също учители в Старозагорско и Пазарджишко. Участва в подготовката на Старозагорското въстание от 1875 г. В своята книга „Видрица“ поп Минчо Кънчев го споменава като един от многото учители „които приличат на нази – хаирсъзи“.[2]

След Освобождението е съдебен служител и първи адвокат в Стара Загора. Има сведения, че и в началото на XX век работи като адвокат в Стара Загора. Цигулар е в оркестъра при читалището в „Акарджа“. Има три дъщери – Райна Хаджиилиева (1890 – 1973), Невена Зафирова (1898 – 1989) и Наталия Тончева (1900 – 1990) и едно осиновено дете, като и трите сестри участват в основаването на Старозагорската опера.

Не е известно кога и къде умира Стефан Зафиров.[3][4][5]

ИзточнициРедактиране

  1. Генчев, Н. и колектив. Българската възрожденска интелигенция, енциклопедия, София: Д. И. „Д-р Петър Берон“, 1988, с.247.
  2. Кънчев, М. Видрица, София: Български писател, 1985, с. 324, с. 661.
  3. Неделчев, И. Летопис : Календар на събитията в Стара Загора от VII хил. пр. н. е. до средата на XX век, Стара Загора, 1998, с. 74.
  4. Туртуриков, Г. История на Старозагорската адвокатура : 130 години адвокатура в Стара Загора 18879 – 2009, Стара Загора: Джеми Стратус, 2009, с. 12, с. 14, с. 21, с. 29.
  5. Аяров И., Н. Кънев, Н. Ганева. Възрожденска „Акарджа“ и Стара Загора, Стара Загора, 2004, с.103, с. 188.