Стефан Карагьозов

Стефан Недев Карагьозов е изтъкнат търновски фабрикант, дарител и общественик.

Стефан Карагьозов
български предприемач, общественик и дарител
Роден	1818 г. Присово, България
Починал	1879 г. Търново, България

Биография

Роден е през 1818 г. в село Присово, Търновско. Баща му Недю Карагьозов е бакалин. Негови братя са Димитър Карагьозов, Никола Карагьозов и Ангел Карагьозов, също търговци. Син на Димитър и племенник на Стефан е Ангел Карагьозов – юрист, председател на Върховния касационен съд (1927 – 1934) и министър на правосъдието (1935 – 1937 с прекъсване). Никола Карагьозов е баща на известния учител, политик, фабрикант, дарител и почетен немски вицеконсул Васил Николов Карагьозов и Николаида Карагьозова – Икономова.

Стефан Карагьозов е баща на Кръстьо Карагьозов и на Венка Карагьозова – Салабашева.

Венка Карагьозова става съпруга в Стара Загора на поручик Стефан Салабашев. Тяхната дъщеря Смарайда Салабашева е съпруга на известния и уважаван родолюбив българин Атанас Буров.

Стефан Карагьозов учи в търновското килийно училище.

Предприемачество

През целия си живот се изявява като един предприемчив и находчив човек. Първоначално започва търговия с бакалски стоки, които доставял от Цариград. Женен за дъщерята на чорбаджи Кръстьо х. Недев Момчоолу Евгени. Собствените средства, които успял да натрупа и с капитал, получен в зестра от своя тъст се сдружава с търговеца х. Павли Иванов двамата откриват търговска кантора в Цариград.

След 40-те години на XIX век Търново става обект на чуждестранен интерес, породен от развитие на занаятите, в това число на бубарството; с униатското движение – в града започват да се застояват за по-дълъг период италианци, унгарци, австрийци. Някои от тях поддържат тесни връзки с местни търговци като Ангел Попов, Никола Златев, Стефан Карагьозов. В броя на вестник „България“ от 20 юни 1859 г. е направен коментар за пристигане в Търново на цяла група италианци и французи по повод търговията с пашкули.

Новонатрупаните капитали дали възможност на Стефан Карагьозов да построи фабрика за печене на пашкули и точене на коприна в Търново. Фабриката е построена от големия възрожденски строител Уста Колю Фичето. Това е единствената фабрика, която първостроителят е построил през неговия живот. Фабриката е оборудвана с "модерни машини, италиански образец, инсталирани от италианската Doina от Бергамо. Парната машина и парния котел са производство на виенските фирми W. Prick и Siegel. Стефан Карагьозов работи първоначално в съдружие с представителя на италианска фирма Д. Викенти. След няколко години става едноличен собственик. Изявява се като монополист в домашното производство на коприна в Търново и Горна Оряховица. Освен с преработката на пашкули, във фабриката се произвежда и спирт. През Руско-Турската война /1877 – 1878/ фабриката е превърната в житен склад, а по-късно е разграбена от населението.

В съдружие с брат си Димитър Карагьозов и Ангел Гиргинов откриват отделение за производство на бира и построяват парна мелница в местността Дервеня. Клон на същата фабрика е открита и в Габрово.

За нуждите на предприятията си Стефан Карагьозов организира добив на въглища от мините в Шипченско – Тревненската планина и Средна Стара планина.

Карагьозов е приятел и бизнес партньор в някои начинания с големия търновски търговец и борец за черковна независимост хаджи Николи Минчоолу.

Други заслуги

На 2 януари 1867 г. в десет стайната къща на търговеца Димитър х. Ничов открита първата болница Търново – „Св. св. безсребърници Козма и Дамян“. Тя е четвъртата в България по онова време и първата изцяло поддържана от българи. За неин първи управител е назначен Стефан Карагьозов, а за лекар Янаки Златев.

През 1867 г. габровският търговец Йонко Балкански, който имал дюкян в Плоещ, Румъния, е заподозрян за комита и заловен. Благодарение застъпничеството на Стефан Карагьозов е освободен и се завръща в Румъния.

През 1872 г. заптиета арестуват Недьо Жеков в Лясковец и го повеждат към Търново. Конфискувана е част от личната му библиотека, която включва книги, вестници, ръкописи, писма, кореспонденция, документи донесени от Белград. Самият Недьо е отведен през Търново към Русе, за да отговаря пред Мидхат паша, но по съвет на Стефан Карагьозов книжата са запалени на площада пред конака, за да не попаднат в ръцете на Мидхат.

Общественият контрол над училищата се осъществява от Атанас х. Николов, х. Иванчо Ангелов, Димитър Николов, Атанас х. Йованов. През януари 1858 г. тези „хесапи“ /сметки/ са прегледани от градоначалниците и са одобрени от тях. Подписът е на попечителя Стефан Карагьозов.

Гражданството оказва натиск и върху Пандели Кисимов да преустанови заниманията си „като ревностен настоятел и специален кореспондент“ на про-униатския вестник „България“. Група ревности националисти и поддръжници на Православието, съставена от Димитър х. Ничов, Кръстьо Н. Момчоолу, Евстати х. Николов Паница, Стефан Карагьозов, Атанас х. Николов, Георги Кабакчиев и учителите Никола Михайловски и Никола Златарски, му поставят категорично условие да прекъсне всякакви връзки с Драган Цанков и неговото издание.

Стефан Карагьозов и БРЦК

Когато Левски е заловен в Търново, много търновци търсят различни начини да го освободят. Жоржо Момчев, богат търговец и член на революционния комитет, се среща с търговеца Стефан Карагьозов, който бил повикан в Конака като представител на обществеността, и двамата обсъждат дали не може да се направи нещо, Апостолът да бъде на свобода. Оказало, че този път нищо не могат да предприемат, за да го освободят. Летописецът е записал: „на приказка бяхме много, но за работа малко.“

Затова и опитите за намеса и действия са обидно плахи и неефективни. Единият е на търговеца Стефан Карагьозов – тогава член на градската изпълнителна власт, да бъде изпратен Жоржо Момчев, за да разбере нещо за състоянието и поведението на арестувания.

Д-р Стат Антонов (1844 – 1926), млад лекар и съмишленик на революционния комитет, е извикан от местната власт в конака, за да посети ранения Васил Левски в затвора и да превърже ухото му. Той е последният търновчанин, който е видял жив Апостола и е имал възможност да общува с него.

Стефан Карагьозов умира през 1879 г. в Търново след заболяване от тиф. Дейността на фабриката му замира.

Източници

• Енциклопедия България, С.1982, с.330
• „Бележити търновци“, С.1985 г., с. 170
• Д-р Цончев Петър, „Из стопанското минало на Габрово“, Габрово, 1929;1996, с.329
• Д-р Цончев Петър, „Из общественото и културно минало на Габрово – исторически приноси“, Габрово, 1934/1996 г., с.705
• „Човеколюбива болница на светите безсребреници Козма и Дамян“, „Цариградски вестник“ Тонков Тихомир по материали от ТДА – ВТ, „Велико Търново отблизо“, бр. 61, април-май/2008 г., с.6 – 7
• Николов Григор, „По пътя от богатството до Бога“, сп. „Мениджър – преди и след пърлвия милион“, октомври 2008, с.80
• инж. Карагьозова Веселинка, „Биографична справка за Васил Карагьозов“, Габрово, 2006 г.
• Карагьозов Божидар, „Чудният даскал – първият европеец в Габрово“, в-к „Габрово днес“, бр.19/22.03.1991 г., с.8
• Кираджиев Светлин, „Велико Търново“, С.2007, с.43
• Колева Ивелина, Колева Елена, „Васил Карагьозов – in memoriam“, сп. „Минало“, бр.2/2008 г.,

с.88 – 96

• Колева Елена, Колева Ивелина, „Един изтъкнат габровец – монах в Зографски манастир“, в-к „100 вести“ /Габрово/, подлистник „Християни“, 15.04.2010, стр.4
• Радев Иван, „История на Велико Търново XVIII – XIX век“, „Слово“, В.Т., 2000, стр.605
• Радев Иван, „История на Велико Търново XVIII – XIX век“, „Слово“, В.Т., 2000, стр. 632 – 635
• Радев Иван, „История на Велико Търново XVIII – XIX век“, „Слово“, В.Т., 2000, стр. 506
• Колева Елена, Колева Ивелина, „Мястото на фамилия Карагьозови в историята на България“, сп. Минало, бр.2 / 2011, стр. 55 – 70
• Колева Елена, Колева Ивелина, „Чорбаджи Стефан Карагьозов – първият крупен и модерен предприемач на Търново, изявен дарител и активен общественик“, „Приносът на българските чорбаджии през епохата на Възраждането“, Г. 2011
• Колева Елена, Колева Ивелина, „Копринарство и гайтанджийство – два занаята от Търново и от Габрово, които прерастват в модерни и значими индустрии“, Сб. международна конференция „Народните занаяти – минало, настояще и бъдеще“ т.9, Г. 2014 г., стр. 200 – 234
• Янкова Красимира, Смарайда Салабашева – достойната старозагорка, останала твърдо до Атанас Буров Архив на оригинала от 2017-08-15 в Wayback Machine..
• Недева Тодорка, Старо Търново – първите фабрики, в. Борба, 8 октомври 2013 г.

Външни препратки

• История на МОБАЛ „Д-р Стефан Черкезов“ АД – Велико Търново
• Търновец превежда писмото, което Христо Ботев връчва на капитана на кораба „Радецки“, [1]