Отваря главното меню

Стефан Киров (юрист)

български юрист

БиографияРедактиране

Роден е на 12/24 август 1861 г. в Ески Заара (днес Стара Загора). Баща му е абаджия.[2] Негов по-голям брат е офицерът Георги Абаджиев. По-късно двамата подпомагат отглеждането на бъдещия поет Кирил Христов, техен племенник, останал от малък сирак. През 1880 г. постъпва в Робърт колеж в Цариград и го завършва в 1885 г.[2] През 1886 – 1888 г. следва социални науки в Женевския университет, където завършва Licencie es Sciences sociales. От 1889 до 1892 г. следва обща философия и държавни науки в Лайпциг. Завършва политически и административни науки (1896) и право (1897) в Брюкселския свободен университет.[3] От 1 октомври 1894 г. е извънреден преподавател по държавно и конституционно право в Софийския университет. Между 1 януари 1896 г. и 14 май 1898 г. е редовен доцент в Катедрата по държавно и конституционно право. От 1 юни 1902 г. е извънреден професор, а от 15 февруари 1906 г. до 5 септември 1934 г. е редовен професор и титуляр на катедрата, която през 1921 г. е преименувана на Катедра по общо държавно и българско конституционно право. Води курсовете по общо държавно право, българско конституционно право, административно право, земеделско право и горско право.[1]

Ректор на университета през 1906/1907 академична година (уволнен по време на Университетската криза заради публичната си опозиция срещу правителството[4]) и 1912 – 1913 година. Декан на Юридическия факултет през 1900/1901, 1909/1910, 1911/1912 и 1925/1926 академична година. От 1907 година е действителен член на Българското книжовно дружество.[1]

Главен редактор е на вестник „Новини“, по-късно „Вести“, и на списание „Мир чрез съюзяване“ (1919 г.) и на френското издание "Pax per foederationem".[1]

Умира на 23 април 1948 г. в София.[1]

ЧленстваРедактиране

Стефан Киров е член на Международната дипломатическа академия в Париж, Института за административни науки в Букурещ, член-кореспондент е на Американския институт по право и сравнително законодателство в Мексико, почетен член на Института за административни науки в София. През 1920 – 1924 г. е член на Международния арбитражен съд в Хага.[1]

Научни трудовеРедактиране

Автор е на редица научни трудове, по-значимите от тях са:[1]

  • „Кратък курс по общо държавно право“ (1908)
  • „Кратък курс по българско конституционно право“ (1920)
  • „Българско конституционно право. Ч. 1. Устройство на българската държава“ (1938)

БележкиРедактиране

  1. а б в г д е ж Тодорова, Цвета. Ректорите на Софийския университет „Св. Климент Охридски“. София, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 2009. ISBN 9789540729091. с. 76 – 77.
  2. а б Събев, Орлин. Робърт колеж и българите, София 2015, с. 378.
  3. Костов, Александър. България и Белгия. Икономически, политически и културни връзки (1879 – 1914). София, Арт Медия Комюникейшънс, 2004. ISBN 954-91634-1-5. с. 94.
  4. Гърдев, Борислав. Доктор Петър Гудев – политик и държавник. ЕИ „LiterNet“, Глава V, посетен на 10.02.2015