Стефан Кондостефан

византийски аристократ и адмирал

Стефан Кондостефан[1] (на гръцки: Στέφανος Κοντοστέφανος) е паниперсебастос, велик дук и военачалник на Византийската империя.[2]

Стефан Кондостефан
Στέφανος Κοντοστέφανος
византийски аристократ и адмирал
Роден
1107 г.
Починал
1149 г. (42 г.)
Семейство
Баща Исак Кондостефан
Братя/сестри Андроник Кондостефан
Съпруга Анна Комнина
Деца Йоан Кондостефан
Андроник Контостефан
Алексий Кондостефан

Той е син на севаста Исак Кондостефан, който служи като военен командир през по-голямата част от управлението на император Алексий I Комнин, достигайки до позоцията на адмирал (таласократор) по време на войната срещу норманите през 1107 – 1008 г.[3] Стефан е третият известен представител на фамилият Кондостефан с името Стефан след основоположника на рода и своя чичо.[4]

През 1125/1126 г. Стефан Кондостефан се жени за принцеса Анна Комнина (* 1100), дъщеря на византийския император Йоан II Комнин (1087 – 1143) и Ирина (1088 – 1134), и получава титлата паниперсеваст.[5][6]

За кариерата и ролта на Стефан Кондистефан при управлението на Йоан II Комнин няма сведения, но при управлението на Мануил I той се ползва с изключителното благоразположение на императора и най-вероятно е сред роднините, които подкрепят възцаряването на Мануил, пренебрегвайки правата на по-големия му брат Исак Комнин.[7] Когато Мануил I Комнин решил да отстрани патриарх Козма II Атик заради подкрепата му към по-големия му брат, Стефан Кондостефан бил сред роднините на императора, взели участие в синода от февруари 1147 г., който осъдил и отстранил от длъжност патриарха под претекст, че подкрепя богомилския монах Нифон. Когато разгневеният патриарх проклел утробата на императрицата, за да не роди никога мъжка рожба, нервният и импулсивен по думите на Никита Хониат Стефан Кондостефан опитал да нападне физически патраирха, но се спрял в последния момент. Това направило лошо впечатление на всички присъстващи, а самият Козма II Атик предрекъл на Стефан, че съвсем скоро ще получи заслужено възмездие за поведението си.[8]

В началото н 1148 г. император Мануил I Комнин започва военна кампания срещу сициалианските нормани на Роберт II, които успели да превземат остров Корфу. В тази кампания сухопътните тагми били поверени на протостратора Алексий Аксух, а командването на флота – на Стефан Конфостефан, който бил издигнат до позицията на велик дука на флота. Първоначално Мануил I трябвало лично да ръководи похода, но пристигането на гермнския импертор Конрад III в Константинопол принудило императора да остане в столицата. Ромейските войски достигнали острова през ноември 1148 г. и обсадили главната му крепост. Когато вече превалял третият месец от началото на обсадата, един камък, изстрелян с катапулт от крепостта, ударил и ранил смъртоносно Стефан Кондостефан, докато той надзиравал сглобяването на една обсадна машина. Раненият велик дука бил отнесен от сина си Андроник и няколко варяги на кораба си, където починал.[9]

В едно свое стихотвоерение Теодор Продром, описвайки Стефан Кондостефан като великан, чийто гроб бил твърде малък, за да го побере, принася възхвала за храбростта и военните му успехи във войните срещу норманите, селджукските турци, куманите, печенегите и славяните в Илирик и Далмация.[10]

ДецаРедактиране

Стефан Кондостефан и Анна Комнина имат четири деца:[11]

БележкиРедактиране

  1. Името се среща и като Контостефан
  2. Никита Хониат, „История“ на Византия, Magdalino, p. 13.
  3. ODB, с. 1148 – 49; Varzos 1984, с. 380 – 381 (note 5).
  4. Varzos 1984, с. 380 – 381 (note 5).
  5. Varzos 1984, с. 380.
  6. Anna Komnene, fmg.ac
  7. Varzos 1984, с. 382.
  8. Varzos 1984, с. 382 – 385.
  9. Varzos 1984, с. 385 – 387.
  10. Varzos 1984, с. 387.
  11. Stephanos Kontostefanos, fmg.ac
  12. Nikephoros Bryennios, fmg.ac

ИзточнициРедактиране