Стефан Младенов

Стефан Младенов
	Стефан Младенов
български езиковед
	Стефан Младенов преди 1945 г.
Роден	15 декември 1880 г. (стар стил) Видин, Княжество България
Починал	1 май 1963 г. (82 г.) София, Народна република България
Погребан	Централни софийски гробища, София, Република България
Националност	България
Учил в	Софийски университет
Научна дейност
Област	Лингвистика
Работил в	Софийски университет
	Стефан Младенов в Общомедия

Стефан Младенов Младенов е български езиковед и диалектолог, специалист по индоевропейско езикознание, славистика, балканистика, българистика и учен със световна известност и авторитет, академик.

Биография

Роден е на 15 декември 1880 г стар стил (27 декември 1880 г. нов стил) във Видин.^[1] Баща му е казанджия.^[2] Завършва класическия отдел на гимназията във Видин. Още в гимназията се проявява неговата дарба да усвоява леко чужди езици. След завършването ѝ свободно владее немски, усвоява добре френски и започва да учи английски език. По това време (1902 г.) превежда на български език две драми на Хенрик Ибсен. След конкурс печели стипендия и следва славянска филология в Софийския университет (1898 – 1902 г.). Изучава главно славянски езици, без да изоставя заниманията си с други езици. Задълбочените му занимания солидно предпоставят по-късните му изяви на учен с широки познания по всички класически и нови филологии.

През 1902 – 1903 г. е учител в Шуменското педагогическо училище и в Първа софийска мъжка гимназия. През 1903 – 1904 г. специализира във Виена при Ватрослав Ягич, Константин Иречек, Паул Кречмер и други, а след това – в Петербург и Прага (1904 – 1905) при Ян Бодуен де Куртене, Алексей Соболевски, Пьотър Лавров, Валтер Булич, Любор Нидерле и други. В Пражкия университет Стефан Младенов защитава докторската си дисертация „За промените на граматическия род в славянските езици“.

В периода 1906 – 1910 г. Стефан Младенов е учител във Втора мъжка гимназия в София и в Софийската духовна семинария, а от 1910 г. работи в Софийския университет като доцент, извънреден (от 1916 г.) и редовен професор (от 1921 г.) През 1911 – 1912 г. специализира в Париж и Мюнхен. По време на Балканската и Междусъюзническата война неговите бойни другари от фронтовете го помнят в окопите с тефтерчето, с което учел турски език.

През 1916 г., по време на Първата световна война, е поканен, съдейства и взима участие в Научната експедиция в Македония и Поморавието. През 1921 г. е избран за титуляр на катедрата по общо, сравнително и индоевропейско езикознание при Софийския университет. През 1929 г. получава званието академик. Знаел е безупречно 18 езика, а е ползвал общо 27. Благодарение на труда и настойчивостта си той овладява не само всички славянски езици, но и старогръцки, новогръцки, латински, староиндийски, староарменски, староперсийски, арабски, турски, норвежки, шведски, датски, литовски, фински, албански, унгарски, румънски, без да се броят известните му и разпространени италиански, испански и португалски.

През 1918 г. Стефан Младенов е избран за член-кореспондент на БАН. През 1929 г. Стефан Младенов е избран за член-кореспондент на Академията на науките на СССР, с което става единствения български учен, получил това признание преди преврата от 9 септември 1944 г. Едновременно с това Младенов е избран и за член на Полската академия на науките, на „Словенския устав“ в Прага и на Кингс Колидж (Лондон). От 1942 г. Стефан Младенов е член-кореспондент и на Германската академия на науките.

Стефан Младенов е учен и езиковед от световна величина, с широка международна известност. Индоевропейското и сравнително езикознание намират в негово лице буден и хладен ум с тънък и проникновен усет за открития. Етимологиите на Младенов отдавна са възприети от учените в целия свят. Изследванията с достиженията му в областта на научното и сравнително езикознание винаги са служели за пример за това как ученият трябва да се интересува от установяване на обективната истина в езиковото развитие, вън от всякакви конюнктурно-политически цели.

Умира на 1 май 1963 г.^[3]

Преподавателска дейност

Паметна плоча на акад. С. Младенов на фасадата на дома му

Домът на акад. С. Младенов на бул. „Патриарх Евтимий“ 26, София

До 1910 г. Стефан Младенов е последователно учител в Шуменското педагогическо училище, Първа софийска мъжка гимназия и прочутата Втора мъжка гимназия в столицата. Същата година е избран за доцент в катедрата за история на българския език при Софийския университет, тогава ръководена от известния български учен проф. Беньо Цонев.

Преподавателската дейност на Младенов е твърде разнообразна. Чете основно лекции или семинарни курсове по:

история на българския език,
българска диалектология,
български синтаксис,
български литературен език,
българска етимология,
общо езикознание,
увод в индоевропейската граматика,
словообразуване в индоевропейските езици.

Стефан Младенов подготвя и чете и специални лекции като:

староиндийски език
готски език и старовисоконемски език
морфология на гръцкия език
полски език
чешки език

Научна дейност

Факсимиле на корицата на списание „Родна реч“ от 1940 г.

Стефан Младенов има над 1000 научни публикации. За негови трудове излизат над 140 рецензии и отзиви от целия свят. Автор е на над 150 статии и бележки по въпросите на българския правопис. Основно в списание „Родна реч“ излизат около 300 негови статии и бележки за необходимостта да бъде опазено богатството и чистотата на българския език и срещу ненужната употреба на чуждици.

Докторската дисертация на Стефан Младенов от Пражкия университет е озаглавена „За промените на граматическия род в славянските езици“. Впоследствие излиза студията му „Старите германски елементи в славянските езици“, която е високо оценена от всички видни слависти и индоевропеисти от онова време, като Соболевски, Булаховски, Мейе, Илински, Брюкнер и други. Младенов публикува в българския научен периодичен печат и списания редица статии за историята, етимологията и диалектологията на българския и другите славянски езици. Негови изследвания излизат в началото на XX век в много чужди специализирани езиковедски издания, предимно руски, полски и немски.

Интересът на Стефан Младенов към българската диалектология не секва през целия му живот. Освен многобройните проучвания на местните говори, Стефан Младенов до 1916 г. публикува три студии за моравския говор. В тях той застъпва тезата за българския характер на тези говори. След Първата световна война полемизира по страниците на научния печат със сръбските учени, и в частност с Александър Белич, отстоявайки позицията, че тези говори са част от българската езикова територия. Пак по това време разглежда в редица свои статии въпроси по сравнителното езикознание между индоевропейските езици, като албански, персийски, литовски, арменски и други.

Със значителен принос към българската лексикография е съвместната му работа с Александър Теодоров-Балан, Стоян Аргиров и Беньо Цонев върху голям български тълковен речник. След смъртта на съавторите му, Стефан Младенов продължава работата сам, като приживе издава първия том (от А до К) на „Български тълковен речник на съвременния народен и книжовен език“.

През 1929 година на немски език излиза „История на българския език“ от Стефан Младенов. С този труд Младенов добива световна известност, като на книгата са посветени десетки рецензии от най-видните езиковеди по това време – Григорий Илински, Тадеуш Лер-Сплавински, Степан Кулбакин, Евфимий Карски, Антоан Мейе, Милош Вайнгард и други. Именно този капитален труд разкрива капацитета на Стефан Младенов като езиковед от световна величина.

През 1936 година излиза друг значителен труд на Стефан Младенов – „Граматика на българския език“. Граматиката е с теоретическо и практическо значение, като са използвани и широко данни на сравнителноисторическата граматика. През 1941 г. е издаден „Етимологически и правописен речник на българския език“ в 724 страници. Речникът е отражение на интересите на Стефан Младенов към етимологията на българския език, славянските езици и всички останали индоевропейски езици.

Стефан Младенов най-усърдно популяризира и въпросите на езиковата култура в България. За тази цел той съосновава заедно със Стефан Василев научно-популярното списание „Родна реч“, като го и списва. Списанието излиза от 1927 до 1944 г. „Родна реч“ ратува за по-висока езикова култура и опазване чистотата на българския език.

Стефан Младенов е един от най-желаните участници в световните лингвистични форуми от първата половина на XX век. Изключително негова заслуга, в съответствие с научната коректност, е налагането в (и възприемането от) световната научна общност на наименованието старобългарски език за първия писмен славянски език. До края на научния си и земен път той никога не е споделял или приемал тези за самостоятелното съществуване на т.нар. „македонски“, „торлашки“ и пр. езици. Като учен винаги се е застъпвал за и е отстоявал целостта на българската езикова територия. Член е на Македонския научен институт.^[4]

Гробът на Стефан Младенов на Софийските централни гробища (42°42′50″ с. ш. 23°20′00.5″ и. д. / 42.713889° с. ш. 23.333472° и. д.)

Памет

На академик Стефан Младенов е наречена улица в квартал „Студентски град“ в София (Карта).

Библиография

Монографии

Съвременният български книжовен език и народните ни говори. С, 1943. 67 с. (Библ. Бълг. кн. №5).
Увод по всеобщо езикознание. 2. доп. изд. С., Унив. печ., 1943. VII, 284 с. (Унив. библ. №276).
История на българския език. Прев. и ред. И. Дуриданов от нем. изд. 1929. С., БАН, 1979. 412 с.

Студии

За пограничните говори в Източна Сърбия. 1904 г.
Сръбски или български се говори между Искър и Морава. 1908 г.
К вопросу о границе между болгарским и сербским языком. Руский филологический вестник. 1914 г.
Принос към изучаване на българските говори в Източна и Западна Тракия. 1935 г. 200 стр.
Първобългарско, а не печенежко е т. нар. Атилово златно съкровище от Наги-Сент-Миклош // Годишник на Соф. унив. Историко-филолог. фак. XXXI, 5. 1935
Единство на българските народни говори.
Значението на семантичните успоредици в индоевропейското езикознание.
Български културни думи от старинен индоевропейски произход.
Обяснение на няколко български думи, означаващи мъчителни душевни състояния.
Из историята на по-малко известни български думи.
Из славянската етимология.
За някои италиански и латински думи в българския език.
Две антични имена на реки в българските земи (Осъм и Нишава).
Вода и безводие в българските и особено в западнобългарските имена на планини.
Имена на седем български столнини.
Последни възражения против старобългарското име на Кирило-Методиевия език.
Старобългарски език в днешните наши народни говори.
Езикът на светите братя Кирил и Методий и днешният български език.
Луи Леже и въпросът за македонските говори.
Българската реч в Солун и Солунско.
Охрид и българската реч.
Западнобългарско вишел – вишъл, вм. видел.

Учебници, наръчници и помагала

Увод во всеобщото езикознание. 1943 г. 292 стр.
кратка История на българския език. 1935 г.
Сравнително индоевропейско езикознание. 1936 г. 504 стр.
Речник на чуждите думи в българския език (като помагало). 1923 г.

Речници

Младенов, Стефан. Етимологически и правописен речник на българския книжовен език. Книгоиздателство Христо Г. Данов – О. О. Д-во: София, 1941, 704 с.
Речник на чуждите думи в българския език. С обяснение на потекло и състав. 2. доп. изд. С., 1943. 640 с. 3. знач. доп. и разш. над. 1947.
Български тълковен речник. С оглед към нар. говори. Т. 1. А-К. С., Печ. Д. Стефанов, 1951. 1126 с. (Съавт.: А. Теодоров-Балан).

Награди и отличия

Носител е на Димитровска награда.

Бележки

↑ Алманах на Софийския университет 1888 – 1928, Кратка история на университета с животописни и книгописни сведения за преподавателите и асистентите от основаването на висшето училище насам. Университетска библиотека № 91, 1929. с. 119-135.
↑ Бръзицов, Христо. Един час при..., т. ІІ, София 1943, с. 68 – 69.
↑ Алманах на българските национални движения след 1878, Академично издателство „Марин Дринов“, София 2005, с. 462.
↑ Куманов, Милен. „Македония. Кратък исторически справочник“, София, 1993, стр. 178.

Допълнителна литература

Брезински, Стефан. Стефан Младенов (1880 - 1961) // Бележити българи. Т. 6. София, Военно издателство, 1978. с. 677 – 683.
Избрани произведения, Стефан Младенов, стр. 7 – 21
Био-библиографски принос /за Стефан Младенов/, Екатерина Д. Михайлова, увод – акад. Владимир Георгиев, София, БАН, 1956 г., 309 стр.

Външни препратки

[1] Алманах на Софийския университет 1888 – 1928, Кратка история на университета с животописни и книгописни сведения за преподавателите и асистентите от основаването на висшето училище насам. Университетска библиотека № 91, 1929. с. 119-135.

[2] Бръзицов, Христо. Един час при..., т. ІІ, София 1943, с. 68 – 69.

[3] Алманах на българските национални движения след 1878, Академично издателство „Марин Дринов“, София 2005, с. 462.

[4] Куманов, Милен. „Македония. Кратък исторически справочник“, София, 1993, стр. 178.

[1]

[2]

[3]

[4]