Отваря главното меню
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други личности с името Стефан Николов.

Стефан Николов Николов с псевдоними Игнатий Лойола, Скендер бег, Тепайволци[1] е български офицер, полковник и революционер, деец на Върховния македоно-одрински комитет.

Стефан Николов
български офицер и революционер

Роден
Починал

Образование Национален военен университет
Стефан Николов в Общомедия

БиографияРедактиране

 
Алфред Хейлс, Борис Тагеев, Стефан Николов и Иван Цончев по време на Илинденско-Преображенското въстание в 1903 година.

Николов е роден в българския град Прилеп (днес в Република Македния) на 9 септември 1859 или на 30 септември 1860 година.[2] В 1880 година завършва Военното училище в София.

Участва в Сръбско българската война като дружинен командир в Трети пехотен бдински полк. След войната остава инвалид и заради това и заради пословичната му твърдост получава прякора Игнатий Лойола.[3]

Служи в трета пехотна дружина, девета пехотна дружина, 19-ти и 6-ти пехотни полкове. Става член на тайните офицерски братства, работещи за освобождението на Македония и Одринска Тракия. Уволнява се на 3 септември 1900 година и се отдава изцяло на каузата на Върховния македоно-одрински комитет на генерал Иван Цончев. През юли 1901 година в Гърция се запознава с Васил Чекаларов и му казва, че главната му цел е да се сменят задграничните представители на ВМОРО Гьорче Петров и Гоце Делчев.[4]

След разцеплението на комитета застава на страната на генерал Цончев, срещу Борис Сарафов.

В 1902 година, в навечерието на Горноджумайското въстание излиза в редовен полагаем отпуск, а след изтичането му подава заявление за излизане в запас и участва във въстанието,[5] като е началник на въстаническия щаб.[6] Интерниран е заедно с Иван Цончев, поручик Софроний Стоянов и мичман Тодор Саев от българското правителство под натиск от Великите сили.[7].

 
Четата на Стефан Николов, 1903 г. Източник: Държавна агенция „Архиви“
 
Паметникът „Паднали за свободата на Македония“ в Кюстендил с името на полковник Николов (15-и в третата колона)

По време на Илинденското въстание с чета на ВМОК Николов взима участие в сраженията по долината на Струма. В 1905 година отново навлиза с чета в Македония. След Младотурската революция в 1908 година отново заминава за Македония, за да придобие впечатление от резултатите от Хуриета.[8]

След завръщането си в България продължава да работи за македонската революция.[9] Според Ангел Динев към 1912 година Николов е начело на една от трите състезаващи се „върховистки групировки“ заедно с тези на Константин ДзековГевгелийско, Воденско и Ениджевардарско) и Христо МатовСкопско, Битолско и Солунско). Влиянието на Стефан Николов е в Горноджумайско, Малешевско и Сярско. Неговата върховистка групировка има най-силна подкрепа от българското правителство.

Участва в Балканската война като командир на Първа бригада на Македоно-одринското опълчение, като се сражава при Малгара и Шаркьой, а през Междусъюзническата война е в Сборната партизанска рота, като се сражава при Кратово, в Осогово и на Повиен.[10][11][12] Кавалер е на офицерския орден „За храброст“ ІІІ степен.[13]

Умира на 12 април 1915 година.[14][15] Михаил Думбалаков го нарича „голям българин и витяз на духа... един от малкото избани водачи на македонската революционна борба“.[16]

Военни званияРедактиране

БележкиРедактиране

  1. Николов, Борис. ВМОРО – псевдоними и шифри 1893 – 1934, Звезди, 1999, стр.45, 88, 96
  2. Руменин, Румен. Офицерският корпус в България 1878 – 1944 г.. Т. 2. София, Издателство на Министерството на отбраната „Св. Георги Победоносец“, 1996. с. 345.
  3. Думбалаковъ, Михаилъ. Презъ пламъцитѣ на живота и революцията, том III. София, Печатница „Художникъ“, 1939. с. 101.
  4. Чекаларов, Васил. Дневник 1901 – 1903 г., Съставители Ива Бурилкова, Цочо Билярски, ИК „Синева“ София, 2001, Библиотека „Българска памет“, стр. 15.
  5. Янакиев, Николай. Македонските българи-офицери в Горноджумайското въстание. // Македонски преглед XV (4). 1992. ISSN – 2277 0861 – 2277. с. 119.
  6. Георгиев, Георги. „Македоно-одринското движение в Кюстендилски окръг (1895 – 1903)", Македонски научен институт, София, 2008, стр. 206 – 207.
  7. "I редовна сесия от 15.10.1902 г. – 31.03.1903 г.", 12-то Народно събрание
  8. Думбалаковъ, Михаилъ. Презъ пламъцитѣ на живота и революцията, том III. София, Печатница „Художникъ“, 1939. с. 102.
  9. Думбалаковъ, Михаилъ. Презъ пламъцитѣ на живота и революцията, том III. София, Печатница „Художникъ“, 1939. с. 102.
  10. Енциклопедия България, том 4, София, Издателство на БАН, 1984.
  11. „Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 513.
  12. Думбалаковъ, Михаилъ. Презъ пламъцитѣ на живота и революцията, том III. София, Печатница „Художникъ“, 1939. с. 103.
  13. Енциклопедия „Пирински край“, том II. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1999. ISBN 954-90006-2-1. с. 51.
  14. Свободен глас, Варна, бр. 16, 26 април 1915, с. 2
  15. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893 – 1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 119.
  16. Думбалаковъ, Михаилъ. Презъ пламъцитѣ на живота и революцията, том III. София, Печатница „Художникъ“, 1939. с. 100.