Стефан Панайотов
Стефан Панайотов Панайотов е български военен деец, полковник, участник във всички войни в периода (1885 – 1918), командир на 58-и, 37-и (1912 – 1913) и 18-и пехотен етърски полк (1913 – 1915), и командир на 3-та бригада от 5-а пехотена дунавска дивизия по време на Първата световна война (1915 – 1918).
| Стефан Панайотов | |
| български офицер | |
| Звание | Генерал - майор |
|---|---|
| Служи на |  България |
| Род войски | Пехота |
| Командвания | 58-и пехотен полк (БВ) 37-и пехотен полк (БВ)(МВ) 18-и пехотен полк 3-та бр. от 5-а див. (ПСВ) |
| Битки/войни | Балканска война Междусъюзническа война Първа световна война |
| Награди | Вижте по-долу |
| Образование | Национален военен университет |
| Дата и място на раждане | |
| Дата и място на смърт |
края на декември 1915 г. в Битоля - Македония |
| Родства | съпруга Василка Ст. Панайотова |
.svg){kind=small}
Биография
редактиранеСтефан Панайотов е роден е на 28 август 1864 г. в Хасково, Османска империя. На 30 август 1885 година завършва с 6-и випуск на Военно на Негово Княжеско Височество училище в София и е произведен в чин подпоручик. Служи в 22-ри пехотен тракийски полк, завежда домакинството на 1-ви пехотен софийски полк и е началник на 6-о полково военно окръжие.
По време на Балканската (1912 – 1913) и Междусъюзническата война (1913) командва 58-и пехотен полк и 37-и пехотен полк (22 септември 1912 – 20 септември 1913).[1][2] С царска заповед №18 от 20 септември 1913 е назначен за командир на 18-и пехотен полк, който командва в периода (10 октомври 1913 – 1 септември 1915). В навечерието на Първата световна война (1915 – 1918) командва 4-та бригада от 8-а пехотена тунджанска дивизия, а през войната 3-та бригада от 5-а пехотена дунавска дивизия.
Полковник Стефан Панайотов е женен и има 6 деца.
Военни звания
редактиране- Подпоручик (30 август 1885)
- Поручик (1887)
- Капитан (1890)
- Майор (2 май 1902)
- Подполковник (18 май 1906)
- Полковник (18 май 1913)
Награди
редактиране- Орден „За заслуга“ (1885)
- Орден „За заслуга“ (1890)
- Народен орден „За военна заслуга“ V степен (1902)
- Знак „За 20 години отлична служба“ (1908)
- Възпоменателен кръст „За независимостта на България 1908 година“ (1910)
- Военен орден „За храброст“ III степен, 2 клас (Първа световна война)
Бележки
редактиране- ↑ Колектив при Щаба на армията, „Войната между България и Турция 1912 – 1913 Том V Книга 2 – Операции около одринската крепост“, София, 1930, Държавна печатница, стр. 1118
- ↑ Колектив при Щаба на армията, „Войната между България и Турция 1912 – 1913 Том II – Лозенградската операция“, София, 1928, Държавна печатница, стр. 644
Източници
редактиране- Пулова, Н., Пулов, Й. – „18 пехотен Етърски на Н.В. цар Фердинанд I полк в дати и събития 1889 – 1944“, Велико Търново, 1997, Издателство „ПИК“
- Руменин, Румен. Офицерският корпус в България 1878 – 1944 г. Т. 5 и 6. София, Издателство на Министерството на отбраната „Св. Георги Победоносец“, 1996. с. 16.
