Стефан Петков (революционер)

Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други личности с името Стефан Петков.

Стефан Георгиев Петков, наричан Сиркето[2], е български революционер, велешки войвода на Вътрешната македонска революционна организация.

Стефан Петков
български революционер
като началник на полицейската секция във Велес[1]
като началник на полицейската секция във Велес[1]

Роден
Починал
Стефан Петков в Общомедия

БиографияРедактиране

Стефан Петков е роден през 1865[3] или в 1876 година[4] в Чирпан, тогава в Османската империя. Израства в бедно семейство и завършва гимназия в родния си град. Мести се в София където работи в криминалната полиция. През 1905 година лично министър Никола Генадиев го изпраща да следва в полицейски школи в Париж и Лондон, където завършва школа за инструктор-разузнавач. При завръщането си в България Стефан Петков е назначен на висок пост, но разочарован от политическите цели на тайната полиция, напуска.

 
Четата на Стефан Петков Сиркето.

Завръща се в родния си град Чирпан, където установява връзки с дейци на ВМОРО след Балканската война. През ноември 1915 година, по време на Първата световна война, е изпратен на служба в Македония по негово лично желание. Назначен е за началник на военно-полицейската секция във Велес. През 1916 година преследва сръбския войвода Василие Тръбич и осуетява плановете му да организира сърбоманите в района срещу българската администрация. Награден е с кръст „За храброст“, IV степен[5], сребърен медал „За заслуга“, и народен орден „За военна заслуга“, VI степен.[6]

 
Четата на Дафко Данаилов, още на Стефан Петков и Лазар Дивлянски.

След войната остава във Вардарска Македония и агитира в полза на въоръжена борба срещу сръбската власт. През 1919 година Стефан Петков е определен от Тодор Александров за велешки околийски войвода. Стефан Петков реорганизира революционните комитети, води сражения със сръбски части и елиминира предатели на революционната организация.[7] През 1924 година заболява от туберкулоза и е принуден да се прибере в България на лечение. През 1925 година е пак велешки околийски войвода с 27 четници.[8] Умира на 27 декември 1928 година в родния си град Чирпан.[9]

Органът на ВМРО вестник „Свобода или смърт“ в броя си от 19 февруари 1929 година пише:

Почивай спокойно, дядо Стефане! Твоят мощен дух и похват ще служи на градящите поколения, които свободно ще могат да опишат на своя роден език витязките ти дела.

БележкиРедактиране

  1. Илюстрация Илинден, 1934, бр.64-65, стр.15
  2. Николов, Борис Й. ВМОРО : псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 87.
  3. Биография от сайта на ВМРО[неработеща препратка]
  4. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация : Войводи и ръководители (1893-1934) : Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 127.
  5. ДВИА, ф. 40, оп. 1, а.е. 101, л. 594
  6. ДВИА, ф. 40, оп. 1, а.е. 333, л. 361; ф. 40, оп. 1, а.е. 333, л. 364
  7. Михайловъ, Иванъ. Спомени, томъ II. Освободителна борба 1919 – 1924 г.. Louvain, Belgium, A. Rosseels Printing Co., 1965. с. 147.
  8. Македония – история и политическа съдба, Том II, ИК Знание, София, 1998, стр. 168.
  9. Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 353.