Стефан Скендеров

български революционер

Стефан Илиев Скендеров (изписване до 1945 година: Стефанъ Илиевъ Скендеровъ, на гръцки: Στέφανος Σκενδέρης) е български свещеник и революционер, деец на Вътрешна македоно-одринска революционна организация.

Стефан Скендеров
български революционер
Баща и син Стефан и Димитър Скендерови
Роден
1864 г.
Починал
1912 г. (48 г.)

Биография редактиране

Скендеров е роден в 1864 година в леринското село Попължани, тогава в Османската империя, днес Папаянис, Гърция. Баща е на свещеник Димитър Скендеров. Участва в Илинденско-Преображенското въстание в 1903 година. Ръководител е на местния комитет на ВМОРО в Попължани.[1] В 1902 година при Йосифовата афера след предателство на двама куриери от Попължани е арестуван на 18 февруари/3 март заедно с другите революционни дейци от селото - Петре Илиев (26-годишен), Ристе Стоянов (50-годишен), Ване Мицев (52-годишен), Стефо Танасов (30-годишен), Коце Ванев (28-годишен), Ване Георгиев (48-годишен).[2] Осъден е на смърт.[3] По-късно е амнистиран.

През ноември 1903 година придружава владиката Григорий Пелагонийски в обиколката му из някои от пострадалите от Илинденското въстание битолски и лерински села.[4]

След убийството на свещеник Илия Белов през 1907 година, Скендеров става свещеник на селската църква „Свети Николай“ в Попължани.

През февруари и март 1907 година водачът на гръцката въоръжена пропаганда Георгиос Цондос - Вардас отбелязва в дневника си, че неговата чета води преговори с мюсюлманите в района за „паричната награда и подарък на револвер Манлихер“ за убийството на екзархийския поп Стефан от Попължани.[5]

В 1912 година Скендеров е убит от четата на Вардас.

Бележки редактиране

  1. Спомени на Георги Попхристов [1]
  2. Годишен зборник, Книги 24–25, Филозофски факултет на Универзитетот - Скопjе, 1972, с. 181.
  3. Георгиев, Величко, Стайко Трифонов. Македония и Тракия в борба за свобода: Краят на XIX - началото на XX век. Нови документи. София, Македонски научен институт, 1995. с. 138.
  4. Нединъ. Спомени отъ една обиколка прѣзъ 1903 година. Скопие, Хафъзъ паша, 1910. с. 7.
  5. Селища на Флорина, започващи от П - Димитрис Литоксу