Отваря главното меню
Стефан Танев
български журналист
Роден: 15 март 1888 г.
Починал: 1952 г. (63 г.)

Стефан Димитров Танев е български журналист, несменяем главен редактор на в. „Утро“ от 1911 до 1944 г., брат на художника Никола Танев.

БиографияРедактиране

 
Паметна плоча на Стефан Танев на ул. "Васил Априлов" 3, София

Роден е на 15 март 1888 г. в Турну Мъгуреле в семейството на Димитър и Елисавета Таневи. Баща му, произхождащ от богат свищовски род, се занимавал с търговия и имал фабрика за кожи във Влашко. Той е един от хората, помогнали в организирането и въоръжаването на Ботевата чета. Семейството се завръща в Свищов след Руско-турската война от 1877-78, а по-късно живеят в Княжево, където Димитър Танев работи като контрольор на спиртната фабрика. Имат общо 6 деца — Стефан, Никола, Методи, Нела, Маруся и Софи[1].

Стефан Танев завършва Първа мъжка гимназия в София, където учи заедно с Димчо Дебелянов. Учи право в Софийския университет „Св. Климент Охридски”, като в същото време работи и като банков чиновник.

Вследствие излезлия през 1908 г. закон, забраняващ на студентите да работят в държавни учреждения, напуска службата и отива във в. „Дневник”, за да кандидатства за репортер. Нает е от директора Атанас Дамянов и бързо напредва в кариерата.[2]

През 1911 г. по идея на Стефан Танев Атанас Дамянов създава първия български утринен всекидневник – „Утро”, чийто първи брой излиза на 1 февруари 1911 г. Стефан Танев е главен редактор на вестника от първия до последния му брой, излязъл на 8 септември 1944 г. Бил е и председател на Съюза на българските журналисти.[3]

На 13 септември 1944 г. е арестуван и отведен в Централния затвор. Съден е от т.нар. Народен съд. Осъден е на доживотен затвор, а жена му Екатерина е интернирана в Дулово. Умира в затвора през 1952 г. при неизяснени обстоятелства.

От брака си с Екатерина има две дъщери – Елисавета и Ася, останали да живеят в Стокхолм, Швеция.

През 1994 г. са издадени „Отворени писма” - Спомени и изповеди на главния редактор на в. „Утро”, писани в Централния затвор – от Университетско издателство „Св. Климент Охридски (ISBN 954-07-0507-X), а през 2005 г. „Дневник”[4], воден 1940-1941 г. – от К&М (ISBN 954-421-058-X).

ИзточнициРедактиране

  1. www.monitor.bg
  2. Панайотов, Филип, 2008. Вестници и вестникари, София: "Захарий Стоянов", 285-298
  3. Данчов, Н. Г. и И. Г. Данчов, 1936. Българска енциклопедия, София: "Ст. Атанасов", с.1505.
  4. www.kultura.bg