Стефан II (Бавария)

Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други личности с името Стефан II.

Стефан II Баварски (на немски: Stephan II von Bayern, Stephan mit der Hafte; * 1319; † май 1375 в Ландсхут или Мюнхен) е херцог на херцогство Бавария от 1347 г.

Стефан II
Stephan II von Bayern
херцог на херцогство Бавария
Stephan II. (Bayern).jpg
Печат
Роден
Починал
Погребан Фрауенкирхе (Мюнхен), Мюнхен, Германия
Wittelsbach Arms.svg
Семейство
Род Вителсбахи
Баща Лудвиг IV (Свещена Римска империя)
Майка Беатрикс от Силезия-Глогау
Братя/сестри Беатриса Баварска (1344–1359)
Матилда Баварска (1313 – 1346)
Елизабета Баварска (1329 – 1402)
Лудвиг VI (Бавария)
Вилхелм I (Бавария)
Албрехт I Баварски
Ото V (Бавария)
Лудвиг V (Бавария)
Съпруга Елизабета Сицилийска (27 юни 1328 – 21 март 1349)
Маргарете фон Нюрнберг (14 февруари 1359 – 13 май 1375)
Деца Стефан III (Бавария)
Фридрих (Бавария)
Йохан II (Бавария)
Стефан II в Общомедия
Територията на Стефан II през 1375 г.
Четирите частични баварски херцогства след подялбата на страната от 1392 г.

ПроизходРедактиране

Той е вторият син на император Лудвиг IV Баварски и първата му съпруга Беатрикс от Силезия-Глогау от династията на Вителсбахите (Беатрикс фон Швейдниц, дъщеря на Хенрих III, херцог на Силезия и Глогау и Матилда фон Брауншвайг-Люнебург).

УправлениеРедактиране

По време на управлението на баща му Стефан е господар на Швабия и Елзас.

През 1347 г. след смъртта на баща му Стефан и неговите пет братя е херцог на обединената от декември 1340 г. Бавария. Освен това братята държат също маркграфство Бранденбург, графство Тирол също така нидерландските графства Холандия, Зеландия и Хенегау.

Две години след смъртта на Лудвиг IV Баварски, вителсбахските земи са разделени в Ландсбергския договор между синовете му. Стефан II управлява първо 1349 – 1353 заедно с неговите двама полубратя Вилхелм I и Албрехт I в Щраубинг-Холандия и Баварско-Ландсхутското херцогство; след Регенсбургския договор през 1353 г. само в Долна Бавария-Ландсхут. През 1369 г. загубва Тирол от Хабсбургите.

През 1368 г. Стефан оправя реда на важното за Бавария производство на сол в Райхенхал. За сигурността по пътищата и в страната Стефан II издава писмо със закони през 1374 г.

След временното примирие на Вителсбахите с Карл IV, император на Священата Римска империя, който, накрая, признава всички владения на Вителсбахите, Стефан II приема участие в похода на Карл в Италия през 1354 г. Скоро Златната була 1356 предизвиква нов конфликт, тъй като само Пфалцката линия на Вителсбахите и неговият брат Лудвиг VI получават курфюрстки статус. Стефан II е последния син на император Лудовиг IV, който е освободен от отлъчване през 1362 година.

Когато херцог Майнхард III, син на неговия по-голям брат Людвиг V Бранденбургски, умира в 1363 г., на Стефан II се отдава да установи контрол над Горна Бавария и нахлува в графство Тирол. Но впоследствие, през 1369 г., баварският херцог се отказва от претенцията си за Тирол в обмен на голям откуп. Така Стефан II се лишава от Бранденбург.

СемействоРедактиране

1-ви брак на 27 юни 1328 г. в Мюнхен Стефан II се жени за Елизабета Сицилийска (1309 – 1349), дъщеря на Федериго VI, крал на Сицилия. С нея има три сина и дъщеря:[1][2][3]

2-ри брак се жени на 14 февруари 1359 г. в Ландсхут за бургграфиня Маргарете фон Нюрнберг (1333 – 1377), дъщеря на Йохан II бургграф на Нюрнберг от Хоенцолерните. С нея няма деца.[4]

Смърт и наследствоРедактиране

Стефан II е погребан в църквата „Фрауенкирхе“ в Мюнхен.

След смъртта на Стефан II през 1375 г. тримата му сина управляват първо заедно, а по-късно разделят територията на Стефан на:

Те не успяват да си върнат обратно Тирол.

ЛитератураРедактиране

  • Sigmund Ritter von Riezler, Stephan II., Herzog von Baiern. In: Allgemeine Deutsche Biographie (ADB). Band 36, Duncker & Humblot, Leipzig 1893, S. 64 – 68.
  • Wilhelm Volkert. Kanzlei und Rat in Bayern unter Herzog Stephan II. 1331 – 1375. Dissertation, München 1952.

ИзточнициРедактиране