Уикипедия

Стефка Берова

Стефка Берова е българска поп певица и актриса.

Стефка Берова
Родена
Стефка Иванова Берова
3 май 1942 г. (77 г.)
Стил поп, фолклор
Глас мецосопран
Активност 1967 –
Музикален издател Балкантон, UBP Int., Марбли, Пайнер, Рива саунд, БГ Къмпани
Свързани изпълнители Йордан Марчинков, Косара Марчинкова, орк. „Метроном“, орк. „София“, „Студио 5“, Мария Нейкова, Панайот Панайотов, Щурците, Сигнал
Уебсайт

БиографияРедактиране

Стефка Берова е родена в Сопот на 3 май 1942 г., произхожда от възрожденски род.[1] Завършва НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“.

В продължение на пет години работи в драматичните театри във Велико Търново, Варна и Народния театър „Иван Вазов“ (3 години). Участва в телевизионния сериен филм „На всеки километър“, както и в няколко филма, между които „Вилна зона“ и „Време разделно“.

След това завършва и Школата за естрадни певци към БНР. Завършва първия випуск на Естрадния отдел в Музикалната академия в класа на Ирина Чмихова (1964).

Кариерата си като певица започва в средата на 60-те след едно концертно турне в СССР, на което е поканена от Лили Иванова. Сред първите песни, които изпълнява са „Фонари“, „Мелничката за кафе“ и „Една целувка“.

По-късно става солистка на „Студио 5“ и оркестър „Балкантон“, оркестрите „Метроном“ – 1972 г., и „София“.

Голямата си популярност добива след 1972 г., когато заедно с Йордан Марчинков създава един от най-известните дуети в българската поп музика през 70-те. Най-известната тяхна песен е „Семеен спомен за Поморие“, която печели през 1975 г. втора награда на конкурса „Песни за морето, Бургас и неговите трудови хора“. Още с първите си песни – „Летим по пътищата бели“ (м. Георги Тимев) и „Има една светлинка“ (м. Любен Цветков) – дуетът става популярен, а „Семеен спомен за Поморие“ (м. Атанас Косев) – един от шлагерите на годината – печели втора награда на конкурса „Песни за морето, Бургас и неговите трудови хора“ – 1975 г. До края на 70-те години двамата са най-популярният дует в българската популярна музика. Още две песни получават награди от конкурса в Бургас – през 1977 г.: „Морето на моето детство“ (м. Константин Ташев) – първа награда, и „Моряци“ (м. Атанас Косев) – втора награда. На радиоконкурса „Пролет“ са наградени: „Слънце в песента“ (м. Мишо Ваклинов) – трета награда – 1977 г., „Цъфтят бадеми“ – 1979 г. и „Деца на слънцето“ – 1980 г. (и двете по музика на Тончо Русев) – първа награда. През 1980 г. се представят на конкурса „Песни за морето“ в Рощок, ГДР и печелят втора награда. Дуетът развива активна концертна дейност, съпровождан от оркестър „Сезони“. Концертните изяви в чужбина, осъществени под името „Дан и Кора“, включват Русия, ГДР (издадена малка грамофонна плоча), Чехия, Кипър, Италия, Португалия, Близкия изток, Мароко, Алжир и др. Дуетът има издадени 13 малки и 7 дългосвирещи плочи.

След разпадането на дуета през 1990 г. Стефка Берова продължава да работи самостоятелно, изпълнявайки мелодични шлагери, близки до старата градска песен („Наследство“, „България“ и др.), а също и македонски народни песни. Повечето от текстовете на песните ѝ са дело на Надежда Захариева. Берова има записани дуети с дъщеря си Косара.

Стефка Берова е в инициативен комитет на фондация „Стефан Воронов“. През 1999 г. участва на фестивала „Пирин фолк“ с песента на Тончо Русев „Мамин Колю“, а през 2004 г. играе ролята на Цецка в тв сериала „Хотел България“ на Нова телевизия. През 2008 г. Стефка Берова отпразнува своя творчески юбилей: 45 години на сцената – с голям концерт в зала 1 на НДК и издаване на 4 компактдиска.

Със Стефка Берова са работили композитори като Тончо Русев, Найден Андреев и други. Силно е приятелството ѝ с композиторката Зорница Попова.

През 2011 г. певицата записва и издава последния си албум „Съдба“. Почти всички песни в него са записани с музикантите от група „Сигнал“. Всички песни са по текст на Надежда Захариева, а 4 от тях по музика на Мария Нейкова.[2]

През май 2016 г. е удостоена от президента Росен Плевнелиев с орден „Св. Св. Кирил и Методий“ – I степен по предложение на министъра на културата Вежди Рашидов за принос в развитието на културата и изкуството. [3][4]

Награди и отличияРедактиране

Дискография[5]Редактиране

Самостоятелни албумиРедактиране

Студийни албумиРедактиране

  • От сърце (1995)
  • Наследство (1997)
  • Винаги с тебе (2008)
  • Съдба (2011)

Малки плочи, издадени от БалкантонРедактиране

  • Стефка Берова – ВТМ 5893 (1967)
  • Стефка Берова – 2690 (1970)
  • Стефка Берова – ВТК 3081 (1974)

Дуетни албуми с Йордан МарчинковРедактиране

Малки плочи, издадени от БалкантонРедактиране

  • Стефка Берова и Йордан Марчинков – ВТК 3207 (1975)
  • Летим по пътищата бели – ВТК 3277 (1976)
  • Стефка Берова и Йордан Марчинков – ВТК 3295 (1976)
  • Стефка Берова и Йордан Марчинков – ВТК 3332 (1977)
  • Стефка Берова и Йордан Марчинков – ВТК 3354 (1977)
  • Старата амфора – ВТК 3410 (1978)
  • Каварна – ВТК 3452 (1978)
  • Мой роден край / Българско слънце – ВТК 3452 (1978)
  • Парола пролет / Да откраднем време – ВТК 3518 (1980)
  • Пак съм при теб – ВТК 3536 (1980)
  • Двете девятки – ВТК 3612 (1981)
  • Песен за моя град – ВАК 3767 (1983)
  • Сухиндол – ВТК 3831 (1985)

Дългосвирещи плочи, издадени от БалкантонРедактиране

  • Семеен спомен – ВТА 10143 (1978)
  • Обичам те – ВТА 10316 (1979)
  • Огънят, в който горим – ВТА 10651 (1981)
  • Стефка Берова и Йордан Марчинков – ВТА 10974 (1982)
  • Стефка Берова и Йордан Марчинков – ВТА 11406 (1984)
  • Стефка Берова и Йордан Марчинков – ВТА 11983 (1986)
  • Стефка Берова и Йордан Марчинков – ВТА 12449 (1990)

КомпилацииРедактиране

  • Непоправими хора (1996)
  • Златни хитове (2008)

Други песниРедактиране

  • „Хора, не забравяйте ни миг“ – м. В. Райчев, т. Д. Точев, изп. Стефка Берова – от фестивала „Златният Орфей“ (1972)
  • „Тази мръсна война“ – б. т. Ана Георгиева, ар. Константин Драгнев, изп. Стефка Берова, съпровожда оркестър „Балкантон“, диригент: Недко Трошанов – от плочата „Хоризонт – януари, февруари, март '75“ (1975)
  • „Мамин Колю“ – м. Тончо Русев, т. Евтим Евтимов, ар. Пламен Велинов, изп. Стефка Берова – от фестивала „Пирин фолк“ (1999)
  • „Семеен спомен за Поморие“ – изп. Стефка Берова и Панайот Панайотов – м. Атанас Косев, т. Недялко Йорданов, ар. Бойко Петков (2008)
  • „Шофьорите са като ято“ – изп. Стефка Берова и Панайот Панайотов – м. Георги Тимев, т. Стефан Чирпанлиев, ар. Бойко Петков (2008)

Дуетни песни с Йордан МарчинковРедактиране

  • „Карнавална песен“ – м. Христо Ковачев, т. Веселин Василев, ар. Мишо Ваклинов, съпровожда вокална група и ЕОКТР, диригент: Вили Казасян – от плочата „Песни за Габрово“ (1977)
  • „Морето на моето детство“ – м. Константин Ташев, т. Недялко Йорданов, ар. Константин Драгнев, съпровожда ЕСО Бургас, диригент: Иван Панталеев – първа награда на конкурса „Песни за Бургас, морето и неговите трудови хора“ (1977)
  • „Вечерен диалог“ – м. и ар. Мария Ганева, т. Гергана Иванова – от плочата „Младост“ (1979)
  • „Ще греят в огъня“ – м. Димитър Вълчев, т. Власо Власов, ар. Мишо Ваклинов – от плочата „Младост“ (1979)
  • „Поэхали“ – м. Александър Йосифов, т. Димитър Точев и Н. Паниев, ар. Константин Драгнев, съпровожда оркестър, диригент: Константин Драгнев – от плочата „Звездни братя“ (1980)
  • „Звезди“ – м. Атанас Бояджиев, т. Евстати Бурнаски, ар. Сашо Младенов – от плочата „Звезда '81“ (1980)
  • „Любов и музика“ – м. Кирил Аврамов, т. Иван Тонев, ар. Томи Димчев – наградата на Балкантон на радиоконкурса „Пролет '81“ (1981)
  • „Любовен дует“ – м. Ангел Заберски, т. Дамян Дамянов, ар. Димитър Гетов – от радиоконкурса „Пролет '81“ (1981)
  • „Обичам те, Пирин“ – м. и ар. Вили Казасян, т. Богомил Гудев – от плочата „Песни за южния град“ (1981)
  • „Пирине мой“ – м. и ар. Ангел Заберски, т. Орлин Орлинов – от плочата „Песни за южния град“ (1981)
  • „Пирине, Пирине“ – м. Георги Костов, т. Милчо Спасов, ар. Недко Трошанов – от плочата „Песни за южния град“ (1981)
  • „Тръгнала ми Яна“ – м. Атанас Бояджиев, т. Богомил Гудев, ар. Иван Стайков – от плочата „Песни за южния град“ (1981)
  • „Огнен дом“ – м. Кирил Аврамов, т. Йордан Петров, ар. Сашо Александров – от плочата „Кремиковски искри 5 – 25 години МК Кремиковци“ (1983)
  • „Рози пред всяка врата“ – м. Христо Ковачев, т. Димитър Ценов, ар. Димитър Бояджиев – от фестивала „Златният Орфей“ (1984)
  • „Здравей, Балчик“ – м. и ар. Йордан Чубриков, т. Драгни Драгнев, съпровожда „LZ“ – от плочата „Песни за Балчик“ (1986)
  • „Тутракански рибари“ – м. Йордан Чубриков, т. Драгни Драгнев, ар. Вили Казасян – от плочата „Песни за Тутракан и дружбата“ (1987)
  • „Моя Беласица“ – м. и ар. Сашо Александров, т. Богомил Гудев – от плочата „Песни за южния град 3“ (1988)
  • „Ах, тези габровски шеги“ – м. и ар. Йордан Чубриков, т. Иван Младенов – от плочата „50 години обувно производство – Габрово“ (1989)

ФилмографияРедактиране

Година Филми и сериали Серии Копродукции Роля
2014 Пътят към Коста дел Маресме
Българска рапсодия – 2 заглавие		 България / Израел жената на Рангел
2012 Паяци – („Spiders“) САЩ жена
2011 Конан Варварина – („Conan the Barbarian“) САЩ / България майка
2004 Хотел България 23 Цецка
1988 Време разделно 2 Гюлфие
1975 Вилна зона Михайлова
1974 Зарево над Драва 2 певицата
1970 Любовта към трите портокала – („Любовь к трем апельсинам“) 2 СССР / България
1969 – 1971 На всеки километър 26
1969 Свобода или смърт
1967 Герой на нашето време – („Герой нашего времени“) СССР Бела
1959 Хитър Петър

ИзточнициРедактиране

  1. ↑ ОТБЛИЗО с Мира Добрева. // youtube.com, 25 юли 2013 г. Посетен на 10 декември 2018 г. (на български)
  2. ↑ Стефка Берова записа диск със „Сигнал“, БГестрада, 6 юни 2011 г.
  3. ↑ Министър Вежди Рашидов поздрави новите носители на висши държавни отличия, сайт на Министерството на културата на Република България, 25 май 2016 г.
  4. ↑ Росен Плевнелиев: Българската нация дължи изключително много на своите рицари на културата, знанието и науката, сайт на Президентството на Република България, 25 май 2016 г.
  5. ↑ Биография и дискография на Стефка Берова в БГестрада

Външни препраткиРедактиране

 
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за
Стефка Берова.
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Стефка_Берова&oldid=9688097“.