Стидовска планина

планина в България

Стидовска планина е планина, дял от Източна Стара планина, в области Сливен и Бургас, между долината на река Луда Камчия и Карнобатската котловина (Сунгурларското поле).[1]

Стидовска планина
42.755° с. ш. 26.534° и. д.
Местоположение на картата на България
Общи данни
МестоположениеБългария (Област Сливен, област Бургас)
Част отСтара планина
Най-висок връхУшите
Надм. височина1010,4 m
Подробна карта

Стидовска планина се издига в южната част на Източна Стара планина с посока изток-запад, с дължина около 40 км и ширина 8 – 9 км. На север долината на река Луда Камчия я отделя от Котленска и Върбишка планина. На изток Карнобатският проход (310 м) я отделя от Карнобатска планина, а на запад Сливенският проход – от Сливенска планина. На юг полегатите ѝ склонове постепенно затъват в Карнобатската котловина (Сунгурларското поле), като на югозапад чрез седловината Калинка се свързва с планината Гребенец, която също е част от Източна Стара планина.[1]

През средата планината се разделя от Мокренския проход (452 м), като западната част е по-висока и тук се издига най-високият ѝ връх Ушите (1010,4 м), а източната е ниска и силно разлята с надморска височина 400 – 500 м. Високото тревисто било на западната част се нарича Стидово и оттук идва и името на планината. По билото ѝ преминава Главният вододел на България. От нея водят началото си река Мочурица (ляв приток на Тунджа), десният ѝ приток Мараш и множество малки десни притоци на Луда Камчия.[1]

Планината е изградена от еоценски пясъчници, мергели и глинесто-песъчливи лиски, податливи на ерозия. Почвите са предимно канелени горски. Склоновете ѝ са полегати, обрасли отчасти с дъбови гори. На изток от Мокренския проход, под връх Чуклата (511 м) се намира езеро с тектонски произход – Скаленското езеро.[1]

Във вътрешността на планината са разположени селата Подвис, Есен и Скала, по северната ѝ периферия (по долината на Луда Камчия) – селата Бероново, Дъбовица, Градец и Ичера, а по южната и периферия – град Сунгурларе и селата Прилеп, Черница, Славянци, Чубра и Мокрен.[1]

Част от най-западната, висока част на Стидовска планина попада в природния резерват „Сините камъни“.[1]

По източната и западната граница на планината и през средата ѝ преминават участъци от пет пътя от Държавната пътна мрежа:

Вижте също

редактиране

Топографска карта

редактиране

Източници

редактиране